Как мозъкът създава „карта на притеснението“

Притеснението може да бъде чудесен стимул за избягване на потенциално неудобни взаимодействия и изглежда, че дори плъховете могат да станат негови жертви. Ново проучване, в което плъхове са пуснати в лабиринт, обитаван от роботи, които пазят храна, разкрива как се държат мозъците им, когато предвиждат бъдещи заплахи, променяйки поведението си така, че да избегнат срещата с тях. Откритията подчертават ролята на хипокампуса в поведение, подобно на тревожното – механизъм, който може да бъде важна цел за лекарства срещу прекалена тревожност.

Притеснението за бъдещи събития става особено значимо при „конфликта привличане-избягване“, при който отлагаме получаването на нещо, което искаме, защото се притесняваме, че в процеса на придобиването му ще се сблъскаме с нещо неприятно. За да моделират това поведение при плъхове, учените използват роботи.

Те създават Г-образна арена, в единия край на която са плъховете, а в другия – храната, но зад ъгъла дебне робот, който пази храната. „Робогаторът“, както го наричат, понякога симулира нападение над плъховете, когато те се приближават, като се втурва напред, пищи и движи челюстите и опашката си – като алигатор. Така присъствието на машинката е достатъчно, за да промени поведението им – мишоците се колебаят още преди да започнат курса на нападение, крият се зад ъгъла, а понякога изобщо се отказват от мисията.

Изследователите успяват да разгледат какво се случва в мозъците им, докато се разиграва цялата драма, което означава, че те картографират кои клетки са активни, когато животните достигнат роботите или храната. Тези клетки са известни като „клетки за място“ и представляват вид неврони в хипокампуса, които се задействат, когато животното навлезе в определено място в околната среда.

Мозъците им разкриват, че след като са „нападнати“, е по-вероятно да се задействат клетките за място, свързани с робота, отколкото тези с храната, но и двете все пак се активират. Когато плъховете се отказват напълно и се връщат обратно, те показват активност само в клетките на мястото с робота. Възможно ли е тази система, която участва в картографирането, да играе решаваща роля за това, което хората познаваме като притеснение? Дали мозъкът създава своя собствена „карта на притеснението“?

„Теориите отдавна предполагат, че тревожността включва въображение, а безпокойството – негативно епизодично мислене“, пишат авторите. „Обширните данни установяват ролята на хипокампуса във въображението за други места и други моменти, и по-специално в планирането, особено за положителното бъдеще, към което да се приближаваме. Тук установяваме, че същите хипокампални процеси кодират и важна информация за негативни събития, както за преживени опасности, така и за потенциално опасни бъдещи събития.“

Изследователите също така наблюдават, че плъховете проявяват по-малко поведение, свързано с безпокойство, когато им е дадено лекарството диазепам, известно още като валиум, което понякога се дава при тревожност и на хората. То оказва влияние и върху мозъчната им активност, като намалява невронните модели в хипокампуса, свързани с поведение, подобно на тревожното.

Надяваме се, че сега, когато разбираме по-добре тази връзка между клетките за място и негативните събития, може би ще сме в състояние да разберем по-добре неврологичния профил на тревожността.