Как един вирус може да създаде пандемия
Преди повече от 17 години, когато бащата на коронавируса обикаляше света и взимаше своите жертви, много страни подцениха способностите на невидимия враг. Историята на тази болест започва през 2002 г. с участието на 65-годишен лекар, който участва в лечението на нетипична пневмония на пациенти в Гуангдонг.
След това пътува до Хонконг, за да присъства на сватбата на племенника си. Още в хотела започва да се чувства зле и вдига температура. Самият той инфектира още 12 човека от седем различни страни, включително и канадка на 78 години. Жената се връща в Торонто през февруари 2003 г. и само няколко дни по-късно, вирусът започва да се разпространява свободно.
Дори след лекарска помощ не успява да се справи. Съпругът ѝ, който до този момент не подозира, че е изложен на риск, също завършва по трагичен начин, както и синът на семейството. На 12 март Световната Здравна организация пуска глобална тревога за появата на „атипична пневмония“. В Торонто вирусът продължава да се разпространява между лекари и пациенти. На 25 март в Канада започва мониторинг на всички заразени, ограничаването на контактите им и свободното предаване на болестта. На следващия ден всяка болница в страната е преоборудвана и се създават отделения за борба със САРС. Медицинският персонал получава защитно облекло, посещенията се минимализират и след това идва ограничение и за посещението на пациенти в болницата.
Снимка: By Photo Credit:Content Providers(s): CDC/C.S. Goldsmith – https://www.cdc.gov/sars/lab/images.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=86419462
17 години по-късно, сякаш страната е забравила как е била закована и в чакане за по-добрите дни. Когато последните рапорти по случая се дописват през 2006 г. има само един вид герои – лекарският персонал. Идва време за анализи и учените са категорични, че ще има втора вълна. Самият САРС вирус остава твърде много въпросителни в света на науката. Липсват дори възможности за тестване, поради простата причина, че никой не е бил готов за подобен вид заболяване.
Преживяното не може да се забрави и много скоро започват да работят различни системи на здравеопазването за контрол на епидемии. В резултат на опита, при документираните случаи на коронавирус има само един пострадал лекар. За 17 години Канада започва да работи стабилно върху подобряването на условията за борба с такива епидемии. Вирусът влиза в учебниците, провеждат се обучения и разбира се, създават се повече помещения с активно пречистване на въздуха. Резултатът е впечатляващ, канадското правителство твърди, че рискът от епидемия е лимитиран и ограничен. И до днес в публичните тоалетни на Канада може да се открие дезинфектант за ръце.
Основен проблем е и фактът, че САРС имитира редица други инфекции на дихателните пътища. И в този момент канадските лекари са категорични, че един особен успех е възможността пациентите да се тестват. Когато Световната Здравна организация засича няколко случая на пневмония, които се регистрират като аномалия през декември 2019 г. Канада вече знае, че предстои нова епидемия. На 7 януари в Китай става ясно, че вече съществува устойчива версия на САРС – коронавирус.
Комуникацията е жизненоважна в такива случаи, но тайните около епидемиите в Китай често остават прикрити. В много случаи се оказва, че страната пази всичко в тайна. САРС е открит още през ноември 2002 г. и все пак успява да напусне страната през февруари 2003 г. Информация за епидемията води до арести на журналисти, докато не се произнесе официалния вестник на партията. Историята на този вирус сякаш се повтаря, липсва информация за лечение, а самият той идва и си отива, без да може да бъде изследван.
През 2004 г. заразените са все по-малко, заразата изчезва точно така, както е дошла. Разпространява се по същия начин, по който се разпространява и днешния коронавирус, но с една подробност – САРС е можел да се предава и чрез контакт с животни. Коронавирусът няма влияние върху животните, което е добра новина. Друга разлика е, че първият може да се срещне дори в изпражнения. Лечението изисква сериозна доставка на кислород, дават се антибиотици за преборване на бактериите, които причиняват пневмония и високи дози стероиди, с които да се намили подуването на белите дробове.
Нито един лекар не може да бъде категоричен, че това лечение помага и върши работа. Клетките на всеки вирус работят по един и същи начин. Те се движат във въздуха и не могат да се делят. Основна им функция е да открият приемник и след това да го накарат да започне да се дели и съответно да създава копия на вируса. Произходът на вирусите е все още неизвестен. Някои смятат, че това са плазмиди – парченца от ДНК, които могат да се движат между клетките – други са на мнение, че става въпрос за развити еволюционно бактерии.
Повечето клетки на вирусите имат няколко части – обикновено две до три. Гените им са част от ДНК или РНК – практически дълги молекули, които носят своята информация. С протеинова обвивка, която да ги предпазва, а някои могат да бъдат запечатани от мастна тъкан за допълнителна протекция. Всеки вирус е изключително уязвим, когато не е в приемник. Точно по тази причина, когато не успява да се размножи и засили своето влияние е обречен да умре. Понякога това се случва в следствие на високи температури. Животът му е сравнително ограничен и точно по тази причина може да се разпространява толкова добре и има нужда да го прави. Дали това е жив организъм или не е трудно да се определи. Извън приемник, вирусната клетка ролята на мъртав организъм, а в тях започва да действа като жив. Сапунът най-често атакува точно защитната мастна тъкан и бързо го премахва.
Снимка: By CDC/ Alissa Eckert, MS; Dan Higgins, MAM – This media comes from the Centers for Disease Control and Prevention’s Public Health Image Library (PHIL), with identification number #23312.Note: Not all PHIL images are public domain; be sure to check copyright status and credit authors and content providers., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=86444014
Превантивните мерки винаги са били едни и същи при работата с такива вируси. Когато чумата удря китайските квартали на Сан Франциско следва изолация и никой няма право да напуска. Когато ваксината се предава, повечето китайци отказват да я направят, защото вярват, че правителството се опитва да ги убие. Защо говорим за китайци? Чумата също идва от Китай, пътува любезно с всички плъхове по корабите, възползва се от слабите организми, които живеят в лоши условия на път към новия свят.
Практически голяма част от всички зарази намират приемник, за да се размножават. Бясът се предава по животни, мухите и комарите са съвършени преносители, все пак не трябва да забравяме, че маларията и до днес продължава да отнема човешки животи. Няма открита ваксина срещу това заболяване, а ако все пак се намери откривател, той автоматично получава нобеловата награда по медицина. Междувременно не трябва да забравяме, че за вируси като ебола може да съществува ваксина, но няма адекватно лечение. Починалите от ебола се кремират и след това се погребват.
Еболата е смъртоносна, защото може да се предава по всички възможни канали. От кръвен път до човешка пот и сълзи. Впрочем отново прилепите тук се смятат за основни виновници и разпространители на заболяването. Контактът на прилеп с други животно разпространява заболяването и обикновено точно по тази причина не се препоръчва консумацията на този летящ бозайник. Ебола вирусът е толкова устойчив, че може да се предава дори и след като приемникът е мъртав. В Гана се смята, че около 69% от заразените са в следствие на контакт с мъртвия, изпълнявайки един от многобройните ритуали. Заразените плодни прилепи могат да оставят ебола дори в неизядените плодове.
Консумацията на диви животни винаги се е смятала като основен източник на всякакви зарази, но въпреки това в Гана се консумират прилепи, гризачи и други видове животни. В следствие на това възникват и различни пандемии.
Снимка: By Wikiseal – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26060315
Докато не се открие оригиналният причинител, един вирус може да изчезва и отново да се разпространява във времето. Ваксините са единственият начин за превенция, както и добрата лична хигиена. Вируси като САРС и коронавируса може да изчезват на интервали от време, докато не еволюират и не повторят своето разпространение. В следващия интервал от време идва и по-сериозният въпрос: ще еволюира ли коронавирусът? Това можем да разберем в следващите 15-20 години.
