Как един сериал разболя стотици ученици в Португалия
През май 2006 г. училищата в Португалия едно след друго заливат правителствените служби с доклади за стотици ученици с оплаквания от обриви, замаяност и затруднено дишане, точно когато наближават изпитите в края на годината. Дали това е някаква мистериозна алергична реакция, химически разлив, вирус или добре организирана измама? След като се задълбават, лекарите намират виновника: „Ягоди със захар“ или на португалски: „Morangos com Acucar“ – популярна тийн сапунка. Точно преди „избухването на болестите“ в истинските училища, подобно нещо се случва и с тийнейджърите в сериала.
Португалските ученици получават масово психогенно заболяване.
При психогенно заболяване психологична, а не биологична или екологична причина създава истински физически симптоми. Както казва социологът Робърт Барталамю: „Масовата истерия действа като плацебо. Хората буквално могат да се разболеят само от една идея.“ Барталамю изучава масовата истерията и пише за подобни случаи по цял свят.“Родителите и учениците се борят с диагнозата, тъй като никой не иска да приеме, че децата им са се заразили по телевизора. В действителност това е колективна реакция, породена от стрес, и се среща при много обикновени хора.“
Известно също като масова истерия или конверсионно разстройство, то се разделя на два основни типа: тревожна истерия (която е задействана от силна тревожност в тясно сплотена група и причинява замайване, главоболие и припадъци) и двигателна истерия (която засяга предимно момичета и жени и е в резултат от дългосрочен стрес като причинява треперене, лицеви тикове и други мускулни спазми).
Ученият Сиян Хиксън казва на Международния фестивал на науката в Единбург по време на дискусия на случая с „Ягоди със захар“: „Това не е просто 300 деца да си измислят нещо. Те наистина вярват, че са болни като имат и съвсем истински обриви“.
Случаи на масова истерия има от векове като тя засяга хора от всички култури и региони по света. Преди 20 век масова психогенна болест се появява в цяла Европа, често в социално изолирани манастири, където жените живеят в силно стресираща среда с повтарящи се ритуали и молитви, строги наказания за нарушаване на правилата и глад. Тези елементи са достатъчни, за да създадат дългосрочния стрес, необходим за двигателната истерия. Така между 15 и 19 век има свидетелства, че монахините блеят като овце, лаят като кучета и мучат. Има предположения за подобни случай и по време на лова на вещици.
Докато светът премина през индустриалната революция такива масови огнища на истерия се появяват нови места: фабрики и интернати, където се създава подобен стрес като в манастирите. Започвайки през 20 век, документирани огнища се предизвикват от опасения за изпускане на токсини в околната среда, в храната, във въздуха и водата, както и от страх от непознати миризми.
„Психогенните епидемии процъфтява там, където има постоянна мотивирана с доказателства заплахата или съмнения за такава. Терористичните атаки през 1995 г., в които се ползва газът зарин в метрото в Токио предизвикват серия от такива епидемии“, пишат Барталамю и психиатърът Саймън Уесели в статия за феномена.
Изкушаващо е тези огнища да се споменават днес с насмешка и без особено значение за обществото. Но съвременните психогенни огнища могат да струват изключително скъпо на болниците и в крайна сметка на здравната система, тъй като лекарите може отново и отново да тестват за органична причина, когато такава не съществува. А възходът на социалните мрежи изглежда само влошава нещата, защото евентуалният причинител може да се разпространи все по-бързо и по-бързо.
„Възможно е да сме на кръстопът в историята на психогенните заболявания, тъй като изглежда основният им вектор или причинител е интернет и новите технологии“, каза Барталамю. В своите изследвания той открива само четири случая на двигателна истерия в западните училища през целия 20 век, докато случаите на тревожна истерията са много по-често срещани. Но от 2002 г. той вече е записал 5 огнища на двигателна истерия. „Тези технологии се развиват толкова бързо, че нямаме достатъчно време да оценим тяхното въздействие.“
Неврологът Стив Роуч, който работи по случай на двигателна истерия в Северна Каролина, по време на която 10 момичета тийнейджъри получават пристъпи, подобни на припадъци, също смята, че средствата за масова информация, като телевизионните новини, могат да изострят проблема. Позовавайки се на случая с двигателна истерия през 2012 г. в Льо Рой, Ню Йорк, в който младите момичета преживяват двигателната истерия, той казва: „Трудно ми е да повярвам, че ако я пуснем по националната телевизия, това ще доведе до нещо друго, освен да я направи повече трудна за справяне.“
Роуч добавя, че случаят с „Ягоди със захар“ е особено интересен, защото медиите не изострят случая, а самото телевизионно предаване е причината. В ерата на Youtube, Twitter и онлайн телевизията ще се повлияе ли начинът, по който се употребяват медиите, в бъдещи огнища на масови психогенни заболявания?
