Как акулите усещат кръвта под водата?
Подобно на нас, акулите имат две носни кухини в предната част на главата си – макар че пък за разлика от нас, тези ноздри не се използват за дишане. Вместо това те служат като отвори, през които морската вода влиза, носейки със себе си разтворени частици, които акулата да усети като мирис.
Вътре се намира структура, наречена обонятелна розетка, която се състои от гънки на кожата, покрити със сензорни клетки, наречени ламели, които изпращат сигнали до обонятелната луковица в мозъка на акулата. Тук сигналите се декодират и така животното разбира на какво мирише във водата.
В този смисъл обонятелната система на акулите не се различава толкова много от нашата – просто носовете им откриват миризми във водата, а нашите – във въздуха.
Всички сме чували стария мит, че акулите могат да усетят една капка кръв от километър разстояние, но не е нужно да си гений, за да си дадеш сметка, че това е изключително малко вероятно. В края на краищата акулите не могат да усетят нищо, докато не достигне до носа им, а на такова малко количество кръв в толкова много водата ще ѝ е нужно известно време, за да измине цял километър, особено в зависимост от скоростта и посоката на течението.
Вярно е обаче, че акулите могат невероятно добре да проследяват източника на миризмите, които попадат в носовете им. Това е така, защото те усещат миризми „стерео“ – тоест са в състояние да усещат малки забавяния във времето, необходимо на аромата да достигне до едната ноздра, в сравнение с другата. Именно това забавяне им показва от коя посока идва миризмата, което им позволява да открият нейния произход бързо и точно.
В крайна сметка различните видове акули имат различни нива на чувствителност към миризми, като за някои от тях се твърди, че могат да открият капка кръв на милион части морска вода.
По-дългите носове на акулите чук може да правят обонянието им по-остро от на другите акули. Въпреки това най-добрата ни представа за относителната чувствителност на различните видове идва от статия, публикувана през 2014 г., в която се сравнява размерът на самата обонятелна луковица при 58 вида хрущялни риби.
Така като цяло се установява, че големите бели, сивите и тигровите акули имат най-голям обонятелен апарат, което предполага, че са и най-добрите в мирисането. За разлика от тях мадагаскарските острозъби, белооките рифови (Triaenodon obesus) и едрооките акули имат най-малките обонятелни луковици.
Едроока акула скитница
Според авторите на изследването по-големи обонятелни луковици обикновено се наблюдават при видове акули, които ловуват миризливи животни като тюлени и се хранят с дори по-миризливите трупове на китове. Затова те подозират, че видове като голямата бяла акула са развили остро обоняние, за да откриват далечни аромати в океанските течения.
За щастие обаче върховният хищник използва тази необикновена способност най-вече, за да надушва възмазна и костелива риба и не обича особено миризмата на хора – което може да обясни защо нападенията на акули срещу нас са толкова редки.
