Град Назаре в Португалия е известен с това, че благодарение на уникалната си дълбоководна геология предлага на смечаци от цял свят едни от най-големите вълни за сърфиране на планетата. На други места обаче се съобщава за по-големи вълни (които обаче май уви не стават за сърф…).
На 29 октомври 2020 г. Себастиан Щойтнер спечели световния рекорд за най-голяма вълна, сърфирана някога, когато успешно се спуска по 26,21-метрова планина от вода край плажа Прая ду Норте, именно в Назаре.
През последните около 14 години тази малка част на Атлантическия океан е била място на многобройни световни рекорди за сърфиране на големи вълни – и за това има основателна причина. Те се създават от каньона Назаре – подводен ров край бреговете на града в източната част на Северния Атлантически океан.
Този каньон е дълъг около 227 км и дълбок 5 км като се простира перпендикулярно на сушата и ефективно насочва мощните вълни, генерирани в Атлантическия океан, към брега.
„Обикновено, когато големите вълни в открития океан се приближат до брега, те започват да се забавят от взаимодействието с океанското дъно. При Назаре обаче океанските вълни се съсредоточават концентрират от подводния каньон, който сочи към брега, и не губят енергия. Когато вълните се появяват в началото на каньона, те достигат много плитко дъно и съответно с цялата си сила, която са запазили стават много високи“, обяснява книга от 2015 г. на Университета в Коимбра, Португалия.
Ефектът е толкова концентриран, че само на няколкостотин метра от там вълните са значително по-меки.
По света, разбира се, могат да се появят и още по-големи вълни, но те обикновено се срещат в много уникални ситуации.
Една от най-високите регистрирани някога се появява на 10 юли 1958 г., когато земетресение с магнитуд 7,8 разтърсва разлома Феъруедър в югоизточната част на Аляска, в резултат на което 90 милиона тона скали се сгромолясват в залива Литуа. Възникналата вълна е безумна, а щети са документирани до 200 метра навътре в гората при около околните хълмове на залива. Изглежда, че част от вълните са се плиснали на височина до 524 метра.
Изчислено е пък, че ударът на астероида в Чиксулуб, убил динозаврите преди 66 милиона години, вероятно е предизвикал пръстеновидна цунамита с височина до 1,5 километра.