Италианката, която уби заради сина си и направи кексчета от жертвите

 

Животът на Леонарда Чанчули никога не е бил лесен: в младостта си тя два пъти прави опит за самоубийство; в зряла възраст тя забременява от съпруга си 17 пъти, но претърпяват три спонтанни аборта и губи 10 от децата си на ранна възраст. Затова, когато започва Втората световна война, е решена да направи всичко, за да защити своя син.

Част от това всичко е да богуби хора.

Така в периода 1939-1940 г. Леонарда Чианчули примамва три жени в дома си и ги убива, след което от телата им прави сапун и питки, част от които изяжда сама, а друга сервира на съседите си. В крайна сметка обаче подозренията падат върху нея и тя признава.

Ето ужасяващата история на Леонарда Чанчули, италианска серийна убийца, известна като „сапунерката от Кореджо“.

Бурният ранен живот на Леонарда Чианчули в Италия

Като млада

Трагичният живот на дамата започва на 18 април 1894 г. в китното южноиталианско градче Монтела.

Още като тийнейджър тя прави два опита за самоубийство. Когато през 1917 г. се омъжва за регистратора Рафаеле Пансарди, Чианчули твърди, че майка ѝ я проклева, защото не одобрява връзката им. Независимо дали това е вярно или не, по време на брака си тя преживява големи трагедии – забременява цели 17 пъти, но три от тях завършват със спонтанен аборт, а 10 от децата ѝ умират в много ранна възраст. Това кара майката да се грижи особено старателно за оцелелите.

Нещата не са много по-добре извън дома. През 1927 г. тя е вкарана в затвора за измама, след като записва фалшива информация за сметка във финансовата институция, в която работи. След освобождаването си тя и семейството ѝ се преместват от Лаурия в Лакедония – гъдето пък губят трагично дома си по време на земетресението в Ирпиния на 23 юли 1930 г.

Земетресението в Ирпиния през 1930 г., което събаря дома на Леонарда Чианчули. Снимка: Wikimedia Commons

Леонарда Чианчули отива при гледачка, за да предскаже съдбата ѝ. Години по-рано друга гадателка ѝ била казала, че всичките ѝ деца ще умрат млади – ужасно пророчество, което малко или много се сбъдва. Но ако се е надявала, че оновата ще ѝ обещае по-светли дни, тя явно е останала силно разочарована.

Според Музея на криминологията в Рим врачката изучава ръцете на Чианчули, след което изказва смразяващо пророчество: „В дясната ти ръка виждам затвор, а в лявата – лудница за престъпници.“

И в крайна сметка, въпреки че Леонарда и семейството ѝ започват наново в градчето Кореджо, тя не успява да избяга от съдбата си.

Убийствата на Сапунерката от Кореджо

В края на 1939 г., когато Втората световна война поглъща Европа, синът на Леонарда – Джузепе – ѝ съобщава, че ще се присъедини към италианската кралска армия. След като е загубила на този етап 14 деца, тя изпитва невероятен страх да не си отиде и Джузепе. Затова се обръща към единственото нещо, което вярва, че ще го предпази: човешкото жертвоприношение.

Не е ясно откъде ѝ хрумва идеята да принесе в жертва хора, за да спаси сина си. Римокатолицизмът, преобладаващ в Италия по онова време, забранява човешките жертвоприношения като мерзост пред Бога. Но независимо откъде идва, Леонарда ще убие три жени, преди да бъде заловена.

Жертвите на Чанчули : Фаустина Сети, Франческа Соави и Вирджиния Качиопо. Снимка: Публичен домейн

Първата жертва на Чанчули е местна старица на име Фаустина Сети. След като я кани в дома си под претекст, че ще ѝ намери съпруг, Чанчули я инструктира да напише успокоителни писма до членовете на семейството ѝ. След това ѝ дава на Сети чаша вино, смесено със сънотворни, и я убива брутално с брадва.

Трупът на жертвата е нарязан на девет парчета, а кръвта е събрана в съд.

„Хвърлих парчетата в тенджера, добавих седем килограма сода каустик, която бях купила, за да правя сапун, и разбърках цялата смес, докато парчетата се разтвориха в гъста, тъмна каша, която излях в няколко кофи и изпразних в близката септична яма“, обяснява по-късно Чанчули.

И продължава: „Що се отнася до кръвта, изчаках да се съсири, изсуших я във фурната, смлях я и я смесих с брашно, захар, шоколад, мляко и яйца, както и с малко маргарин, като омесих всички съставки заедно. Направих много хрупкави сладкиши и ги поднесох на дамите, които ми идваха на гости, макар че Джузепе и аз също ги ядяхме.“

Твърди се, че Чанчули взема и спестяванията на Сети, общо 30 000 италиански лири, които получава като заплащане за това, че я е уредила със съпруг.

На 5 септември 1940 г. намира втората си жертва: Франческа Соави. Както и при Сети, Чанчули я примамва в дома си с фалшиво обещание – твърди, че ѝ е оредила работа като учителка и я убеждава да напише писма до приятелите си, в които да опише подробно пътуването си. След това я упойва, убива я с брадва, изпича я на сладкиши и краде парите ѝ.

Третата жертва обаче се оказва последна.

Вирджиния Качиопо е известна певица, сопран, която някога е пяла в прочутата опера „Ла Скала“ в Милано. Чанчули ѝ обещава работа при импресарио във Флоренция, което се оказва достатъчно, за да я примами в дома си на 30 септември 1940 г. Както и при предишните си две жертви – първо идва вино с преспивателни, после брадва.

Този път обаче, вместо само да изпече тялото ѝ на питки и да нахрани с тях съседите си, Чанчули разтопява плътта на Качиопо и я превръща в сапун.

„Тя се озова в тенджерата като другите две… плътта ѝ беше мазна и бяла, когато се разтопи, добавих бутилка одеколон и след дълго време на котлона успях да направя най-хубавия кремообразен сапун“, спомня си Чанчули. „Раздадох парченца на съседи и познати. Сладкишите също бяха по-хубави: тази жена беше наистина сладка“.

Арестът, смъртта и памет

Жертви и инструменти

Въпреки че Леонарда Чанчули може и да е вярвала, че е извършила перфектните убийства, тя допуска грешка с Качиопо – защото снахата на певицата се тревожи силно за нея. Тя не вярва на писмата, в които подробно се описва бързото ѝ заминаване, и всъщност я бе видяла да влиза в дома на Чанчули в нощта, когато уж е „заминала“. Почти веднага съобщава в полицията за изчезването.

Полицията отива да разследва и в дома на Леонарда намират уличаващи доказателства: личните вещи на изчезналите жени, три брадви, два ножа и казан. Първоначално убийцата отрича всичко, но когато полицията прехвърля вината върху любимия ѝ син Джузепе, тя признава. Според „Културно наследство на Ломбардия“ тя доказва, че е била в състояние да разчлени телата сама – и без помощта на Джузепе – като разчленява труп в местната морга само за 12 минути.

По време на кратък съдебен процес през 1946 г. Леонарда Чанчули е призната за виновна и получава 33-годишна присъда, която със зловеща точност повтаря предсказанието на гадателката: 30 години в затвор и три години в лудница за престъпници.

По време на престоя си в затвора си спечелва репутацията на примерен затворник: тиха е, спокойна и често прекарва времето си в плетене на една кука и приготвяне на сладкиши – въпреки че никой не иска да ги опита. На 15 октомври 1970 г. Леонарда Чианчули умира от мозъчна апоплексия, вид кръвоизлив, докато все още е зад решетките.

Тялото ѝ е върнато на семейството ѝ, за да бъде погребано, но оръжията на убийствата – включително казана, в която са варени жертвите ѝ – са дарени на Музея на криминологията в Рим, където могат да се видят и днес.