Хобитът от Индонезия: Един хоминин, който все още може да съществува

Когато изследователите откриват костите на Homo floresiensis в Индонезия през 2003 г., научният свят е изумен. Останките от остров Флорес показват, че този новооткрит вид хоминини е бил висок около 1 метър и е използвал каменни инструменти, за да ловува.

Експертите дълго време вярват, че видът е изчезнал преди 50 000 години… Но има един, който се съмнява.

Въпреки че все още не са намерени сериозни доказателства, че „подобният на хобит“ вид все още е съществува, пенсионираният антрополог Грегъри Форт е събрал повече от 30 разказа на очевидци от местното население Лио, които твърдят, че са забелязали хоминина. Според Live Science, Форт вярва, че Homo floresiensis никога не ни е напускал.

„Нашата интуиция първоначално, подозирам, е да разглеждаме съществуващия човек-маймуна от Флорес като напълно въображаем“, казва той.

„Но като приемам сериозно това, което казват хората от Лио, не намерих основателна причина да мисля така. Думите им за съществата заедно с други видове доказателства са напълно съвместими със съществуващ вид хоминини или такъв, който е изчезнал едва през последните 100 години.“

Лианг Буа

Първото доказателство за този вид е открито във варовиковата пещера Лианг Буа на остров Флорес през 2003 г. Там антрополозите откриват части от скелет на женски Homo floresiensis. Учените го наричат „хобитът“ на малките човечета от известният роман на Толкин и изчисляват, че той е на възраст между 13 000 и 38 000 години.

Според IFL Science, изследователите са търсили доказателства за съвременната човешка миграция от Азия към Австралия, когато се натъкват на древните останки. По-късно проучване през 2016 г. допълнително датира останките отпреди 50 000 години, като антрополозите и учените се съгласяват, че видът вече е изчезнал.

Форт обаче има за цел да оспори тази идея с новата си книга „Между маймуната и човека“ и неотдавнашното си есе, публикувано в The Scientist. Пенсионираният професор от Университета в Алберта казва, че учените са отхвърлили твърде дълго множеството разкази на местни очевидци и са определяли наблюденията на „хобити“ като примитивна глупост.

„Целта ми при написването на книгата беше да намеря най-доброто обяснение – тоест най-рационалното и емпирично най-добре подкрепеното – на разказите на Лио за създанията“, казва той. „Те включват разкази за срещи със съществото от повече от 30 очевидци, с всички от които говорих директно. И заключавам, че най-добрият начин да обясня това, което ми казаха, е, че хоминин, който не е разумен, е оцелял на Флорес до наши дни или до съвсем скоро.“

Форт продължава: „Ние просто не знаем кога този вид е изчезнал или ако смея да кажа – вече посмях да кажа – не знаем въобще дали е изчезнал. Така че има някаква възможност той все още да е жив.“

Антропологът обяснява, че фолклорът на народа Лио включва вярването, че хората могат да се адаптират към нова среда като се превръщат в животни. По тази причина той смята, че наблюденията на Homo floresiensis на острова са били отхвърлени от учените като ненадеждни.

В крайна сметка обаче не всички са убедени от текущия набор от данни на Форт. За Джон Хоукс, палеонтолог от Университета на Уисконсин, Медисън, просто няма достатъчно доказателства, които да обосноват теорията му, че Homo floresiensis все още вирее във Флорес или че е изчезнал едва през миналия век.

Частите от скелета на „хобитът“

„Флорес е остров, който има приблизително същата площ като Кънектикът и днес на него живеят два милиона души“, казва Хоукс. „Реално погледнато, идеята, че има голям примат, който не се засича редовно на това място, но оцелява в цяла популация, която може да се издържа сама, е доста близка до нула.“

От друга страна, Форт извършва антропологични работи на терен във Флорес от 1984 г. и не е някой академичен мързел. Досега останките на Homo floresiensis са открити на две различни места на острова и са датирани със стотици хиляди години разлика.

Някои смятат, че хомининът и местното население Лио наистина са съществували паралелно в един и същи момент в далечното минало и че тези съвременни срещи, за които разказват, са просто останки в техния фолклор и културни вярвания.

Докато един от тези хоминини действително не бъде уловен в дивата природа, изглежда, че дебатът ще продължава.