Горещите вълни тепърва ще се увеличават

С покачването на глобалните температури хората в тропиците, включително на места като Индия и региона на Сахел в Африка, вероятно ще се сблъскват с опасни горещини почти всеки ден до края на века – дори ако светът започне да намалява своите емисии от парникови газове, според ново проучване.

Средните географски ширини, включително и ние, също ще бъдат изправени пред нарастващи рискове. Там броят на опасно горещите дни с температури и влажност, достатъчно високи, за да причинят здравословни проблеми, се очаква да се удвои до 2050 г. и да продължи да нараства.

В проучването учените разглеждат растежа на населението, моделите на икономическо развитие, избора на енергия и климатичните модели, за да прогнозират как нивата на топлинния индекс – комбинацията от топлина и влажност – ще се променят с времето.

Aтмосферния учен от Университета на Вашингтон Дейвид Батисти, съавтор на изследването, обяснява констатациите в него и какво означават те за хората по света.

Илюстрация на топлина в градска среда: синьото показва ниски температури, червеното – топли, а бялото – горещи зони

Горещите вълни в бъдеще и въздействието им върху хората

Има две неизвестни, когато става дума за бъдеща температура. Едното е колко въглероден диоксид ще отделят хората – това зависи от неща като население, избор на източник на енергия и колко расте икономиката. Другото е колко затопляне ще причинят тези парникови газове.

И за двете учените имат наистина добро усещане за вероятността на различни сценарии. За това проучване комбинирахме тези оценки, за да получим каква вероятност има в бъдеще да се случват опасни и животозастрашаващи температури.

Разгледахме какво биха означавали тези „опасно високи“ и „изключително опасни“ нива на топлинния индекс за ежедневния живот както в тропиците, така и в средните географски ширини.

„Опасно“ в този случай се отнася до вероятността от топлинно изтощение. Топлинното изтощение няма да ви убие, ако сте в състояние да поспрете и да забавите темпото – то се характеризира с умора, гадене, забавен сърдечен ритъм и е вероятен припадък. Реално не можете да функционирате при такива условия.

Топлинният индекс показва кога има вероятност човек да достигне този праг. Националната метеорологична служба определя „опасно“ като топлинен индекс от 39,4 C, а „изключително опасно“ като 51,7 C. Ако човек е подложен на „изключително опасни“ температури, това може да доведе до топлинен удар. На това ниво имате няколко часа, за да получите медицинска помощ, за да охладите тялото си, или ще умрете.

„Изключително опасни“ условия на топлинен индекс са почти нечувани днес. Те се случват на няколко места близо до Оманския залив, например, за може би няколко дни на десетилетие.

Но броят на „опасните“ дни се увеличава със затоплянето на планетата. Вероятно ще имаме приблизително същата променливост на времето като днес, но тя ще се случва на фона на по-висока средна температура. Така че вероятността от изключително горещи условия се увеличава.

Проучването по региони

В средните географски ширини до 2050 г. ще видим броя на дните с опасна топлина да се удвои в най-вероятния бъдещ сценарий – дори при скромни емисии парникови газове, които биха изпълнили целта на Парижкото споразумение за климата за поддържане на промяната в температурите под 2 C.

В Югоизточната част на САЩ най-вероятният сценарий е, че хората ще имат месец или два с дни с опасни горещини всяка година. Същото е вероятно и в части от Китай, където някои региони се потяха от гореща вълна това лято повече от два поредни месеца.

Установихме, че до края на века на повечето места в средните географски ширини броят на опасните дни ще се увеличи от 3 до 10 пъти.

В тропиците, като някои части от Индия, топлинният индекс в момента може да надхвърли опасното ниво за няколко седмици в годината. Така е през последните 20-30 години. Открихме, че до 2050 г. тези условия вероятно вече ще се появяват в продължение на няколко месеца всяка година. И до края на века на много места тези условия ще се наблюдават през по-голямата част от годината.

Това на практика означава, че ако сте богата страна като САЩ, повечето хора могат да си позволят климатик. Но ако сте в тропиците, където живее около половината от световното население и бедността е по-висока, жегата е по-сериозен проблем. А голям процент от хората там работят навън в селското стопанство.

С наближаването на края на века ще започнем да превишаваме „изключително опасните“ условия на няколко места, предимно в тропиците.

Северна Индия може да усети изключително опасни условия повече от месец годишно. Африканският регион Сахел, където бедността е широко разпространена, може да се сблъска с няколко седмици изключително опасни условия на година.

Могат ли хората да се адаптират?

Ако сте богата страна, можете да изградите охладителни съоръжения и да генерирате зелено електричество, за работата на климатиците. Да се надяваме, че те няма да се захранват с изкопаеми горива, което допълнително ще затопли планетата…

Ако сте развиваща се страна, много голяма част от хората работят на открито в селското стопанство, за да печелят пари, за да си купят храна. Там, ако се замислите, няма много опции.

Работниците мигранти в САЩ също са изправени пред по-трудни условия. Една ферма може да е в състояние да осигури съоръжения за охлаждане, но печалбата на фермерите е доста малка и на работниците мигранти често се плаща на обем, така че когато не работят, не изкарват.

В крайна сметка условията ще стигнат дотам, че повече работници ще прегряват и умират.

Горещините ще са проблем и за посевите. Очакваме повечето от основните зърна да бъдат по-малко продуктивни в бъдеще поради топлинен стрес. В момента в средните географски ширини сме близо до оптималните температури за отглеждане на зърнени култури. Но с повишаването на температурите добивът на зърно намалява. В тропиците това може да бъде някъде между 10% до 15% намаление с показването на всеки допълнителен градус по Целзий в средната температура. Това е доста голям удар.

Какво може да се направи

Част от нашата работа в това проучване е определянето на шансовете светът наистина да изпълни Парижкото споразумение. Установихме, че този шанс е около 0,1% – тоест, няма да се случи.

До края на века установихме, че най-вероятният сценарий е планетата да претърпи глобално затопляне с 3 C в сравнение с прединдустриалните времена. Земята се затопля по-бързо от океана, така че това означава увеличение от около 3,9 C за местата, където живеем, работим и почиваме – сами можете да си представите бъдещето.

Колкото по-бързо се появи възобновяема енергия и се спре използването на изкопаеми горива, толкова по-добри са шансовете такъв сценарии да се избегне.