Ето какво става с кучето ни, когато го оставим само

Кучетата са дълбоко загрижени за своите стопани – те вероятно дори ни сънуват. И милиарди хора по света също ги обичат – това, разбира се, отчасти е и причината да ни е толкова трудно да ги оставим сами. Независимо дали излизаме за цял ден или просто отиваме до тоалетната, кучето ни гледа, все едно си тръгваме завинаги. Очите му се разширяват, започва да скимти и изглежда като че ли остава само завинаги…

Но защо – не разбира ли, че ще се върнем? И можем ли да направим нещо, за да го успокоим и убедим, че всичко е наред?

Британския дом за кучета и котки Battersea, организация, която помага за спасяването и приютяването на котки и кучета в цялата страна, отговаря на този въпрос. Техният екип по кучешко поведение и благосъстояние се зае със задачата с апломб, но трябва да имаме предвид, че след като прочетем текста, никога повече няма да искаме да оставите кученцето си само.

Добре, ето сцена: казвате му чао, излизате през вратата и ви няма. Ситуацията щраква в ума на кучето и то започва да изпитва значителни количества стрес.

„Когато нивата на стрес се увеличат – сърдечната честота на животното, дихателните функции и нивата на хормоните на стреса, като кортизол, също се повишават“, казват от екипа.

„Първите 30 минути след като са оставени сами обикновено са най-стресиращият период за повечето кучета“, отбелязват още те. „Но за някои от тях това повишено ниво на стрес може да продължи през цялото време, през което ви няма.“

Най-честите маркери за болезнена изолация са „вокализации“ на протест и „деструктивно поведение“, но някои признаци са по-фини. Нервното движение и прекомерното слюноотделяне също често са маркери за остър стрес. И е много вероятно да уринират на пода като начин да облекчат този стрес.

Кучетата, изглежда, никога не могат да свикнат с факта, че стопанинът им изчезва. След известно време те започват да разпознават някои знаци – ходене към входната врата, дрънкане на ключове, заключване на банята и т.н. – които ги уведомяват, че човекът е на път да изчезнете. И паниката настъпва.

„Кучетата са социални животни, така че е трудно да се знае със сигурност какво си мислят, когато са оставени сами“, добавят от екипа. „За съжаление, тъй като те не са особено добри събеседници, не можем да ги попитаме. Не е ясно дали смятат, че сме ги изоставили завинаги, или са просто невероятно нуждаещи се от внимание същества. Някои може да не се страхуват, а просто да са отегчени като ни няма да им осигуряваме забавление.“

Но точно като собствениците си, някои просто се справят по-добре със стреса от други. В единия край на спектъра кучетата могат да развият тревожност и депресия заради раздяла, ако бъдат оставени сами достатъчно дълго и нямат добри механизми за справяне със самотата.

Екипът обаче предполага, че някои индивиди или породи кучета са по-способни да се справят с този стрес, ако има и друго куче, с което да споделят неприятното преживяване – въпреки че това много зависи от самите кучета.

Ще успее ли едно по-малко емоционално куче да помогне на едно по-тревожно да преодолее притесненията от изчезването на собственика? Възможно е, но зависи от това дали второто куче ще реагира на спокойствието на първото.

„В някои случаи пък едно куче може да се научи от друго, че трябва да се тревожи в тази ситуация“, така че тази ситуация понякога може всъщност да влоши нещата. Наистина е трудно, за съжаление, да се каже какво ще се случи.

Почти сигурно е, че преживяването им да бъдат оставени сами, когато са били много малки, има огромно влияние върху това как ще се справят с изолацията, когато са по-големи.

„Всички породи са в състояние да се научат по време на критичния период на социализация като малки кученца на възраст около 3 до 14 седмици, че оставането сам всъщност е добре.“

„Това става чрез постепенно и положително натрупване на времето, през което те остават сами, така че всеки път да е по-дълго и по-дълго.“ Когато са мънички тоест, не трябва директно да ги оставяме само за дълго.

По-трудно е да се променят навиците на по-възрастните кучета, но подобен „постепенен процес на свикване“ също може да се окаже ефективен в дългосрочен план. Отново – резултатите могат да варират.

И така, какво можете да направим, за да помогнем на най-добрите си приятели? Woodgreen, друга благотворителна организация за приютяване на животни, предполага, че бихме могли да изготвим специална кутия за когато са сами, която съдържа меки играчки, нещо за дъвкане, няколко кучешки бисквити, увити поотделно в листове вестник, празни тоалетни ролки“, такива неща…

Когато се каните да напуснете къщата, поставете я пред тях и ги оставете да се ровят. След това, уверено, напуснете къщата – не вдигайте шум.

„Първият път, когато направите това, оставете ги само за кратък период от време, по-малко от 20 минути“, отбелязва Woodgarden. „Когато влезете отново в къщата, незабавно вземете кутията и парчетата, които са извадили от нея, и я приберете.

Идеята е домашния ни любимец да разбере, че тези специфични лакомства ще се появят, само когато напуснете къщата. С течение на времето, когато увереността им порасте, можете да залипсвате по-дълго време и да се надяваме, че те ще бъдат по-спокойни заради кутията си с разсейващи фактори. Ако живеете в къща, пускането на завесите, за да не може кучето да ви гледка как си тръгвате, също може да помогне.

И така, накратко: ако имате куче, най-подходящият период да го обучите да приема кратки периоди на изолация е, когато е още малко кутре. Просто опитайте да не мислите за тях и как са в пълен ужас, или в тъга и несигурност, докато затваряте входната врата след себе си за първи път в живота им; най-добре очаквайте с нетърпение вълнението, с което неизменно ще ви посрещнат, когато се върнете при тях.