На едно съвсем кратко плаване от идиличните канали на Венеция се намира правоъгълен остров с тъмна и странна история. Наречен Ладзарето Векио или Старият Лазарет, той е построен през Ренесанса, за да изолира болните от чума.
Споменът от Черната смърт век по-рано все още е жив, когато карантинната колония е създадена през 1423 г. Тя продължава да служи на венецианците през няколко вълни на чума през XVI и XVII век.
През вековете тук умират хиляди хора, чиито скелети са запазени в множество масови погребения на площ от 25 декара.
Изглед към Ладзарето Векио от остров Лидо
Като оживен търговски център Венеция е била особено уязвима от появата и разпространението на инфекциозни огнища. Една от най-тежките епидемии се появява през 1630 г. и унищожава 1/3 от населението, убивайки стотици и стотици хора всеки ден.
Епидемията била толкова тежка, че според някои историци изиграла важна роля за изпадането на републиката в немилост като ренесансова суперсила.
В пика си, островът се ръководи от стотици служители. По това време медицинските познания са били оскъдни и съмнителни, но персоналът е поддържал сравнително добър стандарт на хигиена. Стаите били проветрявани и почиствани с дим от билки и солена вода. След като докосвали нещо заразено, хората си миели ръцете с оцет, който е достатъчно киселинен, за да убие някои микроби.
В скорошно проучване интердисциплинарна група изследователи от Университета на Южна Флорида проучва отблизо около 900 заразени, които са били погребани на острова в продължение на 3 века.
Това им дава уникална представа за това как патогенът е еволюирал и е успял да остане постоянна заплаха за Венецианската република.
„За първи път разполагаме с набор от ДНК последователности на патогени, които присъстват на едно място, и успоредно с това с ДНК промени в местното население“, казва в изявление Робърт Тайкот, професор по антропология в Университета на Южна Флорида. „По този начин за първи път можем да изследваме съвместната еволюция на патогените и хората, без да бъдем възпрепятствани от бързите мутации на съвременните вируси или от присъствието на ваксинирани хора.“
„Този уникален карантинен остров може да задържи опустошителните патогени на чумата, новопоявилия се патоген на сифилиса и патогена на антракса, който е прескочил от животните. За първи път той улавя множество патогени, които съжителстват в човешките популации в продължение на 3 века“, добавя водещият генетик Рейс Дзян, доцент в Колежа по обществено здраве.