Да убиеш слон – лудостта на едно малко градче жадно за мъст
Марк Твен е казал, че колкото повече опознава хората, толкова повече заобичва кучето си. По една или друга причина, обществото винаги насочва гнева си към агресивните животни, без да потърси обяснение какво точно ги прави агресивни. Нека не забравяме, че не всяко животно подлежи на опитомяване. Кучето се е опитомявало хиляди години, преди да стане най-добрият приятел на човека. Опитите да се опитоми сребърната лисица продължават и до днес.
Дългата и сложна процедура е вече на 50 години, но не може да се похвали с толкова сериозен успех. За съжаление, колкото и близък да бъде човекът с природата, очевидно още не я разбира и с много малки стъпки се опитва да заработи в синхрон с нея. Доказателството за това неразбирателство датира от няколко века, но едва ли има по-позорно действие от извършеното в Съливан Каунти, Тенеси. Историята ни връща на 11 септември 1916 г. и ще остане завинаги като много черно петно в историята на града.
Малкото градче е в екстаз. Покрай сивите новини около Първата Световна война, жителите най-накрая могат да разпуснат и да се порадват на малко повече артистичност с любезното съдействие на Sparks World Famous Shows цирка. Известен факт е, че тогава цирковете все още нямат забрани и могат спокойно да съберат най-екзотичните животни и така странствайки от град в град да носят не само добри приходи, но и сериозна слава. Не случайно тогава се заражда и културата сред най-младите почитатели – да избягат с цирка. И така в настъпващата топла септемврийска вечер, по улиците на малкото градче тръгва шествието на цирка. Акробати, клоуни и най-различни животни минават през главната улица, а стотици жители се редят, за да гледат красивата цветна еуфория.
Сред всички преминаващи животни е и 5-тонния азиатски слон Мери. Животното преминава спокойно, докато не забелязва сергия с купчина наредени дини. Вместо да продължи напред, животното решава да направи кратко отклонение от курса, за да хапне. В този момент възпитателят, който е на гърба ѝ, стоварва огромна метална кука върху главата на животното. Не случайно съществува термин като „Слонско търпение“, но дори и то има своя лимит. Следват зловещи сцени на разгневеното животно, което бързо и лесно сваля своя треньор с хобата си и го хвърля на местния щанд за лимонада. Следва стъпкване, като животното много точно избира главата на жертвата си, където да стовари 5-те си тона. Според очевидци, размазването на човешки череп изобщо не е приятна гледка.
В опитите да се спаси човекът, мъж от публиката изпразва пистолета си по животното, но дебелата кожа не може да бъде пробита с малокалибрено оръжие. Публиката започва да крещи „Убийте слона“, докато останалите треньори се опитват да укротят животното. Решено е, Мери трябва да умре! Проблемът е, че никой не знае как може да се убие слон. Другият по-сериозен проблем е, че треньорът никога не се е занимавал с животни. Ред Елдридж е бил пиколо в транзитен хотел и по някаква причина успява да си намери работа като дресьор. Подобна работна позиция не е подходяща за всеки, както става ясно и добрата новина е, че Ред не е бил зачислен при лъвовете на цирка. Проблемът обаче е факт. Жителите на града искат мъст, освен това заплашват, че няма да посетят цирка. Мери е вече ранена и така или иначе не може да излезе на сцена, следователно гениалната идея на собственика – Чарлз Спаркс е да убие животното.
Снимка: By Unknown – The Anarchist Coloring Book, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3721205
На следващият ден градът ще се превърне в пример за човешка жестокост. Стотици се събират на железопътната гара в града. Всички искат да видят екзекуцията на слона. Не всички са съгласни да присъстват на екзекуцията. Един от работниците отказва да става свидетел на това, след като тази грозна картина ще бъде пред очите му доста дълго време. Мери пристига пред кран, окована във вериги около врата. Никой не знае какво точно е усещало животното, но когато кранът започва бавно и сигурно да стяга примката, 5-тонното животно успява да увисне за няколко секунди. Започва да рита и тласъците успяват да счупят веригата, следва глух удар. Мери е зашеметена, стои разклатена върху краката си, но не мърда. Служителите бързо намират нова верига и повтарят упражнението. Не е ясно колко време е необходимо, за да може животното да приключи мъките си, но един от папараците успява да направи и снимка. Точно този кадър започва да обикаля САЩ и да прослави града като един от най-жестоките.
Преди този случай, малцина извън щата Тенеси са чували за въпросния град. Мери не е виновна за нищо, тя е просто животно, което трябва да забавлява. Срещата ѝ с Ред не завършила особено добре, но години наред, жителите на града са обвързвани със смъртта на животното. Градът и до днес се опитва да се реабилитира за стореното и събира помощи за спасяването на слоновете, но стореното през 1916 г. може да се смята за невиждана човешка жестокост. Малко след като животното е свалено и прегледано от ветеринар, става ясно, че Мери е имала възпален зъб и ударът с металната кука е причинил невероятна болка, активираща инстинктите ѝ на самосъхранение. Нейният нов дресьор не е знаел това, той най-вероятно е виждал за първи път слон. Така приключва жестоката съдба на едно животно, което е имало нещастието да се превърне в цирков артист, да се срещне с глупав човек и накрая да агонизира пред стотици любопитни погледи.
