Животните изиграват огромна роля по време на Втората Световна война. Колкото и странно да изглежда, именно те могат да доставят изгубената хуманност в този глобален конфликт. Разказвали сме историята за котката Саймън – единствената отличена с военноморски чин и медал, но се оказва, че има и други герои от животинския свят. Моряците често залагат на специални талисмани, когато отплават в сурови битки с противника. Историята на Бамси е може би една от много трогателните.
Значението на името от норвежки е „голямо момче“ или „мече“. Бамси е санбернар и талисман на Свободните норвежки сили. Именно на него се пада честта да служи на кораб и животното я изпълнява своята задача с особена гордост. Всяка история си има начало, а тази на Бамси започва от Осло. Собственикът на кучето е капитан Ерлинг Хафто – командващ китоловния кораб Тород.
Още от самото начало, кучето плава заедно със своя стопанин. Децата на капитана помнят много добре, че домашният любимец е бил изключително внимателен и винаги се е стремял да препадпазва най-малките в семейството по време на игра. Социалните умения били впечатляващи. С избухването на войната, китоловният кораб е призован за бойни действия и се преквалифицира като патрулна лодка по крайбрежието на Норвегия.
На 9 февруари 1940 г. Бамси е в официалния лист на екипажа. Инвазията на германците успява да спре за кратко време мисията на Тород и в последствие пристигат нови команди за евакуация. Малко преди Норвегия окончателно да падне под немска власт, корабът е успял да избяга към Великобритания, пристигайки на 17 юни 1940 г. Около 13 лодки плават под норвежки флаг и успяват да стигнат толкова далече. Малко по-късно корабът започва да разчиства мини, а към края на месеца остава на котва близо до Шотландия, където посреща края на войната.
Снимка: Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=11013302
Ролята на кучето е от особена важност в тези тежки моменти. Моряците се намират на стотици километри от дома и никой не знае какво се случва с близките. Именно кучето успява да запази тази връзка по свой собствен начин. Когато се водят боеве, Бамси застава на предното оръдие, по тази причина моряците създават специална каска, за да го предпазят. Веднъж на борда се качва агресивен мъж, който размахва нож пред лейтенанта. Бамси успява да го изблъска във водата и прекратява бързо атаката. Друг път кучето се хвърля след паднал моряк и го изтегля чак до брега. Едно от ключовите качества е именно прекратяването на конфликтите между моряците.
Снимка: Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=9171232
При евентуални сблъсъци, Бамси застава между тях и поставя лапите си на рамената на онези, които са най-буйни и както се очаква, скоро побойникът е спокоен. В Шотландия, животното има за мисия да събира всички моряци и да ги води на кораба за даването на наряд. За целта пътува в автобус без компания, а норвежците дори купуват билети, които поставят в нашийника. Бамси се качва, таксуват го и след това спира на спирката, където живее екипажът. В случай, че не успее да намери моряците, кучето чака следващия автобус и се връща обратно на кораба. Шотландците забелязват уникалността на този красив и добродушен моряк и започват да пишат за него в пресата.
Норвегия разказва историята за талисмана на Кралската норвежка флота, а снимката с морска шапка се превръща в коледна картичка. Бамси умира от порок на сърцето на 22 юли 1944 г. Погребан е с пълни военни почести. Стотици норвежци, моряци от други кораби и местни отиват да изпратят славния мореплавател. Неговият гроб е близо до пясъчните дюни, където най-често можел да бъде забелязан. Норвежката флота отбелязва паметта му на всеки 10 години с церемония. През 2006 г. получава златен медал за галантност и изпълнение на военния дълг – практически еквивалент на медала за храброст по време на Втората Световна война. Същата година е издигната и бронзова статуя.
Заглавна снимка: By Karen Vernon, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14442785