Амасия: Следващият световен суперконтинент

Като погледнем голямата геоложката картинка на планетата ни за последните 2 милиарда години, ще видим континенти, които се събират и след това се разделят на всеки около 600 милиона години. Бъдещото повторно присъединяване е неизбежно, но геолозите отдавна спорят дали ще се случи, когато западните брегове на Америките се слеят с Азия, или източните им брегове се слеят отново с Европа и Африка.

Сега едно ново проучване заключава, че дълбоко в Земята са настъпили фундаментални промени, заради които сега е възможен само първият сценарий.

Пангея

Съединяването на континентите оставя останалата (по-голямата) част от света да бъде заета от един огромен океан, с по някой и друг остров тук-там. По времето на Пангея, последният суперконтинент, този океан е бил известен като Панталаса. След като континентите започват да се разпадат, светът вече има повече големи водни тела – вътрешни, заобиколени от разпространяващите се земни маси, и външно, в което се движат континентите. Атлантическият и Индийския океан са останките от бивши вътрешни морета, докато Тихият океан е това, което става от Панталаса.

Нови суперконтиненти могат да се образуват чрез затварянето на вътрешните или външните океани. Поне това твърди професор Жен Шан Ли от университета Къртин, че е било възможно в миналото. Сега обаче Земята вече е достигнала точка, в която само външните океани могат да се затворят, заключават Ли и съавторите в изследване, публикувано в National Science Review, което прави гибелта на Тихия океан неизбежна.

Атлантическият океан в момента нараства със скорост от няколко сантиметра годишно, докато Тихият океан се свива с подобна скорост, така че не е страхотна философия да се заключи, че в момента най-големият океански басейн в света св затваря. Геолозите са стигали до подобни изводи и преди, като са нарекли новия моноконтинент Амасия, чието формиране, казва Ли, ще отнеме 280 милиона години от парчетата на Пангея при сегашните темпове. В миналото обаче такива тенденции понякога са се обръщали, като континентите са се събирали отново, подобно на концертина, за да затворят отново вътрешния океан.

Това, твърди изследването, вече не е възможно. Моделите , които правят авторите, предполагат, че движенията на континентите зависят силно от силата на океанската кора между тях. Само когато кората е здрава, те могат да променят посоката си и да се обединят отново през младите вътрешни океани.

Но тъй като мантията се е охладила, океанската кора, която се образува на върха й, е станала по-тънка и следователно по-слаба. Ли и съавторите му откриват, че преди около 540 милиона години температурата на Земята се е охладила достатъчно, че кората е отслабнала до степен, в която обръщане като това вече не може да се случи. Следователно Амасия – и наистина всички бъдещи суперконтиненти – ще се образуват чрез преминаване през външния океан.

Заедно с похода на Северна и Южна Америка на запад и миграцията на Азия на изток, Австралия също ще се движи на север, докато не се сблъска с Индонезия и не бъде след това пренесена на мястото на днешния Южен Пасифик.

Антарктида отдавна е закотвена на дъното на света, но Ли казва, че бъдещите й движения са „трудни за определяне“. Въпреки това той смята, че най-вероятно ще се премести към Тихия океан като бъдещата й зона „изглежда вече се формира към Нова Зеландия“.

Някои предишни прогнози предполагат, че Амасия ще се събере около Северния полюс, създавайки огромна ледена шапка и охлаждайки планетата. Въпреки това, според Ли географските ширини на по-големите континенти е малко вероятно да се променят. Това все пак не означава, че Земята ще остане толкова гостоприемна, колкото е била по време на нашата еволюция.

„Земята, каквато я познаваме, ще бъде драстично различна, когато се формира Амасия. Морското ниво се очаква да бъде по-ниско, а обширната вътрешност на суперконтинента ще бъде много суха с високи дневни температурни диапазони.“