Акулите са невъобразимо разнообразни животни
Първото нещо, което изниква в съзнанието на повечето хора, когато си помислят за акули, е за големи риби с остри зъби, от които трябва да се страхуват. Но според Джорджия Френч, доктор на науките и изследовател на белите акули в Университет на Съсекс тази представа е погрешна. От една страна, разнообразието на вида е поразително. Различията между видовете могат да са толкова големи, че те дори да не изглеждат като роднини.
Новото му изследване, проведено с колеги от Обединеното кралство и Южна Африка, показва, че значителни разлики могат да съществуват дори между мъжките и женските представители на един и същи вид. При южноафрикански големи бели акули женските невинаги преминават от хранене с риба като малки към хранене с тюлени и други морски бозайници, когато пораснат. Вместо това, някои женски могат да се специализират в търсенето на риба и да използват различни местообитания от мъжките.
Но как се установява такова нещо? Те провеждат вид химическо изследване, известно като анализ на стабилни изотопи, върху малки парчета мускул, които събират от свободно плуващи бели акули, докато са на борда на лодка за екотуризъм и се гмуркат в клетка. Това им дава информация с какво са се хранили акулите и кои местообитания са използвали за период от около две години – за първи път този анализ се използва върху проби от живи южноафрикански акули.
Какво означават резултатите? Ако женските прекарват повече време в крайбрежните райони от мъжките, те може по-често да бъдат хващани в крайбрежни риболовни мрежи и мрежите за безопасност на плажуващите, както и да са изложени на повече замърсители. Този проблем вече засяга популацията на бялата акула в Южна Африка. Затова по-доброто разбиране на разнообразието в поведението на животните може да ни помогне да подобрим усилията за опазване на природата.
Разликите в начина, по който половете използват ресурсите, се наричат сексуална сегрегация и са доста често срещани при акулите. Причините за това могат да бъдат сложни, понякога да включват различни температурни или хранителни изисквания или необходимостта женските да раждат в специални местообитания за отглеждане на деца.
Грубото ухажване и чифтосване вероятно е една от причините, поради които женските достигат по-големи размери от мъжките (мъжките нямат ръце, с които да се държат, затова използват устата си). Документирано е, че женските малки петнисти котешки акули избягват сексуалния тормоз, като се пазят от всякакви романтични срещи с мъжки, криейки се в плитки водни пещери през деня.
Различията между половете са само един пример за невероятното разнообразие, което може да се открие сред тези животни. Нещата стават още по-разнообразни, когато се разгледат различните видове. Размерите на над 400-те вида варират от 20-сантиметрова акула джудже до 18-метровата китова акула.
Освен това те имат удивително разнообразни форми, включително плоска и подобна на скат и закръглена и подобна на змиорка. Съответно и зъбите им са в удивително разнообразие от форми – от трошащи кътникоподобни, използвани за хрупане на раци при гладкоглавите акули, до кръгли зъби, подобни на остриета, при акула пура.
Риба нападната от акула пура.
Акулите имат и разнообразни видове размножаване. Някои от тях снасят яйца (които също имат различни форми и размери в зависимост от вида). Някои развиват яйца, които се излюпват в тях, като се раждат малки, които след това се развиват в матката и се раждат по-късно. Други раждат подобно на бозайниците, с плацента и пъпна връв. Пъпната връв се свързва между гръдните перки и когато малките се родят, те остават с белег от пъпната връв, на практика пъп, който се вижда няколко седмици, докато заздравее напълно. Установено е също, че няколко вида акули имат „девствени раждания“, като се размножават без сексуален партньор.
През последните няколко години изследването на социалните взаимодействия и личността на акулите излезе на преден план в науката. Изследователите установяват, че лимоновите акули предпочитат да общуват с познати индивиди. Подобно на хората обаче, някои акули са по-общителни от други. Изглежда, че акулите от Порт Джаксън имат най-добри приятели, с които обичат да прекарват времето си година след година, а за няколко вида е установено, че имат различни поведенчески типове или характери.
Лимоновa акула
Можете дори да различите отделните акули по външния им вид. НАСА е разработила алгоритъм, който сега се използва за идентифициране на отделни китови акули по техните петна (първоначално е използван за картографиране на звезди). Всяка китова акула има уникален рисунък, който може да бъде идентифициран като пръстов отпечатък, и сега софтуерът се използва за каталогизиране на снимки на индивидите, за да ни помогне да наблюдаваме техния брой и модели на поведение. Няколко други акули и скатове вече се идентифицират по различни характеристики на шарките. Белите акули пък могат да бъдат разпознати по вдлъбнатините на гръбните им перки, както и по други отличителни белези.
