Александър Велики бе успешен завоевател, но лош планьор: той умира без приемлив наследник, който да приеме империята; само с едно бебе, което тепърва ще се ражда, и един полубрат, който не се справят съвсем със задачата.
И както феновете на „Игра на тронове“ знаят, подобни обстоятелства могат да доведат до доста битки за свободния пост – със заговори, опити за отравяне, драматични бракове, кръвосмешение и много бой. Откриваме подобни примери и много повече в елинистическата епоха – периодът между 323 и 31 г. пр. н. е., започвайки със смъртта на Александър и завършвайки с известното ухапване от змия на Клеопатра.
Тези обстоятелства дават почва за кариерата на Деметрий Обсадителят (Деметрий I Полиоркет) – един от най-скандалните владетели на това време. Подобно на много други, които се борят за част от империята на Александър, Деметрий никога не е трябвало да стига до кралския престол. Но той и баща му, Антигон Едноокия (Антигон I Монофталм), не позволяват липсата на кралска кръв да попречи на амбицията. Двамата прекарват дълги години в битки, крадат територии и елиминират съперници.
През 306 г. пр. н. е. и двамата претендират за титлата крал… Така като едни своеобразни инфлуенсъри те дават началото на този тренд и скоро крале, които сами са се провъзгласили за такива, започват да се появяват навсякъде, разделяйки империята на Александър на по-малки кралства. Но дори през този период на лоши и съперничещи си владетели, Деметрий все пак успява да спечели изключителна репутация.
Хелеполис върху лодки
Усилена работа, още по-усилен купон
Биографът на Деметрий, древният автор Плутарх, ни казва, че той е имал навика да работи всеотдайно и да се забавлява още по-всеотдайно. Той е известен със своята изобретателност и екстравагантност, когато става дума за обсадно оборудване, и именно уменията му в този тип война му печелят прякора „Обсадителя“.
Неговият репертоар включва прилагането на чудовище, наречено Хелеполис (покорител на града) – вид мобилна кула на височина между 30 и 45 метра, с основа от 20 метра.
Това ужасяващо творение е пълно с войници и издава заплашителен звук, докато се движи бавно към целевия град; толкова невероятна гледка, че според Плутарх дори обсажданите трябва да признаят, че са впечатлени.
Монети и календари
Може и да е трудно да се разграничат фактите от измислиците в историята и древните писатели със сигурност ни разказват някои странни истории за Деметрий.
Твърди се, че той е манипулирал времето, като е променял календарните месеци, за да може да завърши своето посвещение в Мистериите (религиозен култ) по-бързо, отколкото е позволявал култът.
Деметрий поставя собствения си портрет върху монетите и вероятно е един от първите, които правят това в западния свят. Преди този дързък ход страната на езито обикновено е била запазена за изображения на богове или на важни починали личности.
Атиняните дори се обръщат към Деметрий като към жив бог в специален химн, наричайки го син на Посейдон и Афродита.
Ламия като полу-змия, полу-жена
Парти и полигамия
Купоните на Деметрий му печелят още повече слава.
Той има шепа съпруги (Димитрий е полигамен крал и в крайна сметка се жени за поне пет жени), но любимият му спътник е куртизанката Ламия, чието име се отнася до чудовище от древногръцката митология, което яде деца.
Има много разкази за тях двамата да лудят заедно, понякога доста кощунствено. Например, атиняните се опитват да почетат Деметрий, като му позволяват символичен брак с тяхната богиня-покровителка Атина, но Обсадителят не смята да се жени за статуя и вместо това той и Ламия отиват в храма и извършват различни действия, за които се казва, че са доста шокиращи за девствената богиня.
Деметриус дори е обвинен, че е обложил града с 250 таланта (около 13 000 паунда сребро или злато), след което ги прехвърля на Ламия и другите си любовници, за да могат да си купуват продукти за красота.
Цялото това непочтително поведение обаче може да се търпи само ограничено време – кралството, както много други кариери, изисква известно количество административна работа, а македонските поданици на Деметрий са ужасени от незаинтересоваността на техния цар.
Но веднъж получават лъч надежда!
Димитрий всъщност се вслушва в молбите им, сякаш възнамерява да ги изпълни – той взема куп с документи и тръгва нанякъде. Те тръгват след него с огромно вълнение… само за да наблюдават с ужас как секунди по-късно Деметрий изхвърля петициите през моста в реката.
Малко по-късно той е изгонен от Македония – древно доказателство за важността на връзките с обществеността. Този вид обръщане на съдбата е нещо, с което Деметрий е добре запознат, тъй като има много победи и загуби през цялата си кариера. Така че той просто продължава с кампаниите, докато не е напълно изоставен, разбит и не попада в ръцете на един от враговете си.
Това е наистина жалък край за такъв колоритен характер, но по време на пленничеството си Деметрий отдава толкова енергично свободното си време на пиене, колкото някога го е отдавал на обсади и любовни авантюри. Той може и да не запазва трона си, но със сигурност си заслужава място в историята като възмутителен и завладяващ човек.