Великите любовни истории: Владимир Хоровиц и Уанда Тосканини – свръхпредизвикателството да живееш с гений
Денят е 22 август 1998 г. New York Times публикува скръбната вест, че предния ден в манхатънския си апартамент една забележителна жена се е сбогувала с живота на 90-годишна възраст. Въпреки гръмката си фамилия – Тосканини, приживе тя не пише симфонии, нито пък се изявява по световните сцени като концертиращ музикант. Но въпреки това присъствието й в музикалния свят на миналия век е исторически значимо. Музикалните среди идолизират баща й, Артуро Тосканини, и боготворят съпруга й, Владимир Хоровиц. За самата Уанда да бъде дъщеря на прочут диригент не е кой знае какво, защото никой не избира родителите си. Тя обаче е избрала Хоровиц и е останала до него цели 55 години “в добро и лошо”, в периодите му на абсолютен възход и крайно падение, а това самата тя оценява като лично постижение, с което няма как да не се гордее.
Спасените ръце на един бъдещ гениален пианист
Владимир се ражда в Киев през 1903 г. За да го изкара по-млад и да го спаси задължителната военна служба, за която е сигурен, че ще съсипе фините му ръце, баща му излъгва, че е роден през 1904-а. Той, разбира се, няма как да знае, че отнемайки една година от истинската възраст на сина си, той прави голяма услуга не само на него, но и на музикалния свят.
Звездата на младия пианист изгрява много рано и скоро започва да пътува и свири из цяла Русия като много често вместо с рубли му плащат с хляб, масло и шоколад. През 1926 г. Хоровиц за първи път напуска страната и заминава за Берлин. Следват концерти в Париж, Лондон и Ню Йорк като дебютният му концерт в “Карнеги хол” през 1928 г. има феноменален успех и публиката моментално е запленена от невижданата му до този момент техника. През 1940 г. той се установява за постоянно в “Голямата ябълка”. Четири години по-късно получава американско гражданство.
Когато не си на нивото на маестрото
Един друг баща в другия край на Европа има съвсем друго отношение към музикантските амбиции на детето си. Като малка родената в Милано Уанда взима уроци по пиано и пеене. Освен това танцува добре, красива е и има приятно чувство за хумор. Мечтата й е да бъде оперетна актриса. Въпреки че е най-талантливото от децата на Тосканини, още като тийнейджър се отказва от мечтата си, защото осъзнава, че по оценъчната система на семейство Тосканини нейните таланти се оценяват като посредствени. Тя потръпва при спомена за погледа на баща й, сравним с пробождане в стомаха, когато някой направи грешка в изпълнението си. Изоставила амбициите си за голямата сцена, тя става асистентка на майка си, която се занимава с организацията на турнетата и ангажиментите на маестрото. И така, покрай новата си работа, Уанда се научава да слуша – качество, което ще се окаже неоценимо през дългите години на брака й с Хоровиц.
Укротяване на опърничавия
Когато 25-годишната Уанда среща за първи път Хоровиц, краката й направо се подкосяват . “Първо на първо ми се видя много красив. А после той засвири. Беше мазурка на Шопен. Не бях чувала такова изпълнение на мазурката до този момент.”
Музикалният свят е повече от изумен, когато се разчува новината за връзката между саможивия пианист с подчертано хомосексуални наклонности и Уанда. В очите на мнозина Хоровиц не търси нищо друго с тази връзка освен да добави още лустро към името си, бивайки свързано с това на Тосканини.
На 21 декември 1933 г. двамата се женят в Милано и се отправят на транс-атлантически круиз, на който ги придружава цяла тайфа други хора: концертният агент на младоженеца, двама не по-малко известни от него колеги-музиканти, Йехуди Менухин и Грегор Пятигорски, както и бащата, майката и братовчедката на младоженката.
Обичаме се, не се обичаме, обичаме се…все тая
Когато се женят, Уанда не знае руски, а Владимир не знае италиански, затова френският е основният им език за комуникация – когато се обичат, но най-вече когато се карат. А това се случва доста често. Бракът им може да е постоянно изпълнен с гръм и мълнии, но за тези 55 години се разделят само веднъж, през 1949 г., за около две години. През този период Уанда започва кратка афера с един от учениците на съпруга си, Байрън Джанис, който се възприема едва ли не за сурогатен син на пианиста. Дали обаче и самият Хоровиц е имал някакви други отношения с Байрън, извън тези между ментор и ученик, не се знае. Въпреки че са разделени, тя продължава да придружава Хоровиц при пътуванията му, но в чисто професионална роля. Всеки път когато се връщат в Ню Йорк, тя си отива у дома, а той – в хотел. И така до един ден през 1953 г., когато музикантът получава нервен срив. На Уанда сърце не й дава да го гледа такъв съсипан и склонява да го прибере обратно в семейния дом. Въпреки че е безпрекословно отдадена на кариерата на гениалния музикант и никога не се оплаква от неговите настроения и странни прояви на характера му, Уанда признава, че кръстът да бъде негова съпруга понякога е неимоверно тежък за носене.
Приятели на Володя, както го наричат, обаче твърдят, че именно Уанда е била в основата за емоционалния колапс на пианиста. Определят я като сурова и избухлива жена, която като нищо би докарала всеки до полуда. Хладнокръвна през повечето време, има някои неща, които карат гневът й да избие на повърхността. Веднъж се нахвърля върху един репортер, само защото я е попитал за какво би казала за живота си с Тосканини и Хоровиц. Тя изкрещява в лицето му: “Изобщо не ми ги споменавай тези двамата. Баща ми ме направи невротичка, а мъжът ми ме докара до лудост.”
Семейство Хоровиц имат само едно дете. Родената през 1934 г. Соня е странно момиче с психически проблеми, което, след катастрофа с мотоциклет (за която се спекулира, че е опит за самоубийство), получава сериозна травма, от която така и не успява да се възстанови напълно. Умира едва на 40-годишна възраст. Смъртта й разбива сърцето на Уанда на хиляди парчета и оттук до края на живота й, когато и да се спомене името на дъщеря й, тя избухва в сълзи. В памет на Соня продава смарагда, който мъжът й й е подарил в деня на раждането на детето, а парите дарява за закупуването на кучета-водачи за незрящи хора.
Трите вида пианисти
Въпреки че упорито отрича да е хомосексуален, хората от най-близкото обкръжение на Хоровиц са наясно с влечението му към мъже и го приемат напълно нормално. По време на ранните си евопейски турнета пианистът винаги пътува в компанията на “личен асистент”. А когато някой го запита за сексуалността му, обикновено завоалира отговора с любимата си шега: “Има три вида пианисти: евреи, хомосексуални и лоши.”
Хоровиц така и не успява да се пребори с демоните в себе си, които в началото на 40-те взимат надмощие и той решава да се подложи на психотерапия за промяна на сексуалната ориентация. Решава да се лекува при прочутия сред кръговете на известните гейове д-р Лорънс Кюби. Неуспешният опит да стане “нормален” е друга версия за причината, довела до раздялата и нервния срив. И докато по времето, когато не са заедно, Уанда се забавлява с младия Байрън, Хоровиц си наваксва, вършеейки из нюйоркските гей барове и дискотеки. След като отново се събират с Уанда, тя започва да се отнася с по-голямо разбиране и толеранс към ексцентричностите и хомосексуалните му забежки.
В статия на New York Times от септември 2013 г. асистентът на Хоровиц през 50-те Кенет Лийдъм признава, че двамата са имали интимна връзка. “Чудесно ни беше заедно, макар че той беше, меко казано, труден човек. Когато избухнеше, дори да е за някаква глупост , ставаше направо страшен. И после пак се превръщаше в същия мил и любящ човек. Освен това ме обожаваше.”
През 60-те пианистът отново се подлага на лечение, този път електрошоково, в опит да се излекува от депресията, причинена до голяма степен от задълбочаващата се сексуална фрустрация. Понеже този метод не помага, в началото на 80-те започва да взима с шепи антидепресенти, които обилно полива с алкохол. През този период свиренето му рязко се влошава и на няколко пъти по време на концерта в САЩ и Япония непохватно изсвирва или направо изпуска цели пасажи. След това фиаско отказва да излезе на сцената в продължение на две години. Въпреки напредналата си възраст обаче успява да се стегне и до края на живота си е все същият чудодеец на клавишите.
Владимир Хоровиц е покосен от инфаркт на 5 ноември 1989 г. Въпреки че умира в любимия Ню Йорк, е погребан в семейния гробница на Тосканини в Милано.
Животът сред оглушителната тишина на клавишите
Като единствен наследник на Хоровиц Уанда разполага с правата върху музикалното наследство, оставено от съпруга й под формата на записи. Освен това продължава да се занимава с дарителска дейност под една или друга форма. Дарява на нюйоркската библиотека оценените на 2 млн. долара партитури на баща си, 38 писма от кореспонденцията на родителите й с Джакомо Пучини, както и 100 хиляди за каталогизиране и запазване на колекцията.
Скоро след смъртта на съпруга си Уанда купува 200-годишна ферма в Масачузетс, която превръща в своеобразен музей с американски антики и предмети, принадлежали на Хоровиц. Като доброволец към Американската асоция за борба срещу жестокостта към животните и заклет техен любител осиновява няколко улични котки. А и за да й правят компания, разбира се.
“Нека ви кажа нещо,” споделя 82-годишната Уанда. “Едно време у нас през вечер имаше поне 20-тина гости, които изпълваха пет маси. Напоследък я дойдат, я не дойдат трима-четирима. Всички са под земята. Да остарееш не е лесно, защото приятелите ти един по един си отиват. Почти никой жив не остана в тефтерчето ми с телефонни номера. Но това е животът.”
Уанда е погребана до Владимир в семейната гробница в Милано.
През 2004 г. вандали проникват с взлом в криптата и оскверняват ковчега й. Предполага се, че са търсили бижута.
