Великите любовни истории: Далида и мъжете – хаотичните любови и смърти в живота на една дива
Не се сещам за друга изпълнителка от такъв ранг, в чийто живот да зее такава пропаст между успешната кариера и личното щастие. Жената, която още приживе таблоитите провъзгласиха за светица, която продаде 170 млн. албума, и в чиито крака десетилетия наред светът покорно лежеше, смазан от благоговение пред чудовищния й талант, извън сцената беше дълбоко нещастна и безкрайно самотна.
Това е историята на богоподобната, мистичната, трагичната Далида.
В какво се превръщат мечтите
На родената през 1933 г. в Египет в семейството на италианци Йоланда Джилиоти дори през ум не й минава, че може да й се отдаде шанс да има кариера, различна от секретарската. Въпреки това обаче тайно си мечтае да я снимат за списания, облечена в красиви рокли, с обувки с тънки токчета и бели, сатенени ръкавици до лактите. Тайно от майка си Джузепина, която бди като орлица за моралното й поведение, 17-годишната Йоланда се записва на конкурс за красота. Печели второ място и снимката й се появява във вестниците. Когато мама Джузепина разбира за “прегрешението”, е толкова бясна, че в гнева си отрязва косите на непокорната си дъщеря. Но тък като Йоланда така и не мирясва, след известно време майката вдига ръце от нея и я остави да си троши главата.
Така започва кариерата й на модел, а през 1954 г. става “Мис Египет” – титла, която й осигурява участие в “Мис Свят” в Лондон през следващата година.
Разбира се, някак не върви една такава красавица да продължава да живее на “задника на географията”. Затова точно на Коледа 1954-а Йоланда заминава за Париж – града, в който всички приказни мечти се сбъдват.
Първият: Люсиен Морис
Както може да се очаква обаче, животът във френската столица съвсем не е това, което младата жена си е представяла и ще мине известно време преди тя да успее да си стъпи на краката. Късметлийска и съдбоносна за нея се оказва срещата й с продуцента Брюно Кокатри. Той току що е купил стар киносалон, който по-късно ще се превърне в легендарната зала “Олимпия”. Той е и човекът зад популярно радио шоу, което дава шанс за изява на неизвестни певци. С изпълнението си на живо в радио ефира на песента “Непознати в рая” вече прекръстилата се на Далида амбициозна девойка взима и ума, и дума както на слушателите, така и на постоянно слухтящите за млади таланти продуценти. Притежателят на тогава най-голямата продуцентска компания във Франция, Лусиен Морис, пръв успява да се докопа до Далида и да й връчи визитката си. И хайде, казва, да се видим в офиса ми и да поговорим за това как да те превърнем в голяма звезда. Далида приема, без изобщо да се колебае.
Морис успява да превърне дебютния й сингъл “Bambino” в колосален хит, а Далида – в звезда. Както й е обещал. Ролята й на протеже се сменя с тази на любовница, а през 1961 г. – на съпруга. Ироничното е, че по времето, когато официализират връзката си, любовта си е отишла безвъзвратно. Когато Люсиен й предлага брак, тя се съгласява неохотно, защото вече не го обича. Последвалите изневери от нейна страна, които тя изобщо не се опитва да крие от съпруга си, докарват Морис до отчаяние, но освен да я пусне да си отиде, няма какво друго да направи.
На 11 септември 1970 г. Люсиен Морис се самоубива в парижкия си апартамент.
Вторият: Жан Собиески
Още докато е женена за Морис, Далида се разтушава в прегръдките на неземно красивия художник и актьор, познат най-вече от участията си в “спагети” уестърни, Жан Собиески. Връзката им е повърхностна, но все пак се проточва цели две години.
Собиески, днес на 83, е единственият мъж в живота на дивата, който не посяга на живота си.
Третият: Луиджи Тенко
Януари 1967. Далида участва във фестивала на италианската песен “Сан Ремо” заедно с новия си любовник, италианския певец Луиджи Тенко. Публиката обаче няма очи за другиго освен за ослепителната Далида. Бесен, заслепен от завист и надрусан до козирката със седативи, Тенко се качва на сцената и запява конкурсното си парче “Ciao Amore Ciao”. Научавайки няколко часа по-късно, че песента му е елиминирана от конкурса, Тенко се самоубива в хотелската си стая. Оставя предсмъртно писмо, в което казва: “Пропилях години от живота си в опит да угодя на италианската публика. Правя това, не защото животът ми е омръзнал, напротив!, а като знак на протест, че публиката пренебрегна избора на журито и посочи неподходяща песен за финала. Надявам се, че така ще накарам някои хора най-после да си отворят очите.” Гледката на прострелялия се в слепоочието Луиджи действа като катализатор на свръхчувствителната Далида и тя на свой ред прави опит да отнеме живота си, приемайки свръхдоза барбитурати. Без успех.
Засега.
Четвъртият: Лучо
За да се разсее след трагичната смърт на Луиджи, 34-годишната Далида започва да се среща с 22-годишен студент – афера, която инспирира един от хитовете й “ll venait d’avoir dix-huit ans” (Току що беше навършил 18). От чисто сексуална връзката бързо прераства в страстна такава, а дивата я определя като “проекция на изгубената любов.” В опита си да реконструира нереалната реалност от предишната си връзка, певицата до такава степен се загубва в емоциите си, че се оставя да бъде забременена от младия жребец. Понеже в никой случай не желае да стовари върху плещите на любовника си такова бреме, Далида решава да абортира. Незаконната за онези времена процедура, извършена от неквалифициран лекар, я осакатява, правейки я неспособна да има повече деца.
Когато се възстановява и се връща на сцената, сценичното й облекло и присъствие спират дъха на публиката: облечена е в дълга до земята бяла рокля, а огнените й коси се диплят на вълни върху голите й рамене. От цялото й същество лъжа царственост, гордост и непрекелнност пред съдбата. След този ден таблоидите я кръщават Света Далида.
Четвъртият: Ришар Шанфре
Най-дългата връзка на звездата (цели 9 години!) е с харизматичния, но крайно мистериозен Ришар Шанфре. Любовникът й е известна личност в социалните кръгове, в които се представя за граф Сен-Жермен. Освентова твърди, че неговото тяло се е вселила душата на благородник от 18-и век, който му е дал познания по алхимия, с помощта на които може да превръща оловото в злато, както и да постигне безсмъртие. Близките на певицата твърдят, че най-щастливият период в живота й е бил именно с Ришар. Уви, той става поредната жертва в неволния й черен списък от самоубийци. Скоро след раздялата им през 1981 г., графът се самоубива, надишвайки се с газ от ауспуха на собствената си кола.
Петият: Майк Брант
С дългокосия секси израелец, роден в Кипър и прочул се като певец и текстописец, никога не ги е свързвал сексът, а едно чисто и силно приятелство. Двамата се запознават по време на музикален фестивал във Венеция през 1970 г. и оттогава са неразделни. Споделят си всичко, радват се заедно, плачат заедно. Обаче малко хора знаят, че успешната кариера и охолният живот не могат да помогнат на Майк да се отърси от хроничната депресия, породена от Синдрома на второто поколение – заболяване, което поражда суицидни мисли у хора, чиито семейства са преживели Холокоста. През април1975 г. в същия ден, в който е премиерата на новия му албум, 28-годишният Брант скача от балкона на апартамента си на улица “Ерланжер” в Париж и загива на място.
Шестият (и последен): Франсоа Ноди
Доктор Ноди е последният мъж в живота на легендарната певица. Срещат се през 1985 г. Още от самото си начало връзката им е обречена на провал, защото докторът нито е готов, нито пък има желание да й се отдаде безрезервно. Самият той я определя като “сърдечно приятелство.” За Далида обаче едва ли е била само такова. Разочарованието от Франсоа, миналите й връзки и живота като цяло в един момент й идва в повече. Някои хора просто са дошли на този свят като цветя с крехки стъбла, които лесно се пречупват…
“Животът е непоносим. Прощавайте.”
Това е краткото съдържание на предсмъртното писмо, което Далида оставя преди да погълне смъртоносна доза приспивателни и да ги “прокара” с чаша уиски. Решение да сложи край на живота си взима в нощта на втори срещу трети май 1987 г. За разлика от предишния този опит е успешен. Погребана е в гробището в Монмартр, а надгробният й камък представлява статуя, увековечаваща певицата в емблематичната й бяла рокля.
За десетата годишнина от смъртта й малък площад в любимия й Монмартр, съсредоточие на две улици, е кръстен на нейно име. Там се намира и бронзов бюст-паметник, издигнат в нейна чест.
Сградата на улица “Д’ Оршан” 11, където Далида приключва живота си, е разделен на отделни апартаменти, които в последствие са разпродадени на различни собственици. Но всеки, който обича Далида и творчеството й, може да остави цвете на гроба, в краката на издяланата от бял камък Далида, тананикайки си нейните “Paroles, paroles…”
Снимки: Мая Вуковска, Уикипедия
