Историята на страните в Близкия изток продължават да вълнуват света, но историята е обречена да се повтаря. След като Ирак успява да прогони Саддам, започваме да наблюдаваме подобни примери и с Либия, където Кадафи най-накрая е свален от власт. Малцина обаче знаят, че той е баща на 7 деца и все още съпругата му е горд притежател на съкровищата на страната.
Сафия Фаркаш е дама, която най-вероятно притежава златния резерв на една малка страна. Точното количество е 20 тона злато, като информацията идва от Wiki Leaks. Тази информация не трябва да ни изненадва, през 1992 г. Франция заявява, че богатството на Кадафи е достигнало сумата от 80 милиарда долара, като жена му притежава 30 от тях. Любопитно е да се замислим какво прави дамата със своя дял, след гражданската война в Либия, подкрепена от силите на НАТО.
Сафия е родена през 1952 г. и не се знае много за нея. Не може да се потвърди дали е либийка и идва от племето Бараса, като е преминала медицинска подготовка за сестра или е от Босна и Херциговина. Срещата между нея и лидерът на страната се случва през 1970 г., когато Муамар влиза в болница, за да бъде опериран от апандисит. Малко след тази среща, дамата напуска болницата и става втората съпруга на Кадафи. Тя трябва да се грижи за две осиновени деца, но реално има още 7 биологични такива. За съжаление семейството от наследници не споделя до голяма степен диктатурата на Кадафи.
Най-големият син Саиф получава възможно най-доброто образование, изпълнява функцията на говорител в западния свят и дори се опитва да подпише примирие с Италия и САЩ. През 2006 г. напуска страната, след като успява да влезе в конфликт с баща си. Именно той признава за първи път, че българските медицински сестри са били измъчвани. Баща и син разменят писма и скоро прекратяват отношенията си. Ал-Саади става професионален футболист, като и до днес може да бъде открит в Либия.
Мутасим е лейтенант-полковник в армията и също така изпълнява функцията на съветник в национална сигурност, по време на сраженията е убит заедно с баща си. Ханибал пък отговаря за петролната транспортна компания, но като всяка разглезено дете, успява да направи серия дребни и средни престъпления и най-накрая се озовава в швейцарски затвор, след като напада двама местни. Любопитен факт е, че дъщерята Айше е адвокат и е част от защитата на Саддам Хюсеин по време на неговото дело. Останалите деца също намират своята смърт по време на войната.
Животът на Сафия не е чак толкова вълнуващ, поне не и в началото на връзката им. Тя е доста по-скромна и се опитва да не е в светлината на прожекторите – тази роля е оставена на нейния съпруг. След 2009 г. започва да организира най-различни празненства и обръща внимание на революцията от 1969 г., която изпраща Кадафи на върха. През 2010 г. присъства на дипломирането на жени-полицейски служители. Фаркаш има и друг интересен бизнес, с който контролира целия монопол на транспорта в Либия. Нейната авио компания Бурак е отворено с благословията на Кадафи, макар и практически да влиза в конфликт на интереси с официалната. Съпругата изгражда един сериозен монопол над столицата и започва да отклонява средства в своя полза.
Безгрижните дни са към своя край, когато избухва гражданската война в страната през 2011 г. ОН успява да замрази средства на страната в международни банки, за които се доказва, че са фондове на лидера, а след това Франция и Великобритания откриват още няколко такива, които са собственост на Фаркаш. Те са на стойност от 18 милиарда паунда. За нея наистина е известно малко, освен факта, че през 2011 г. прави своята първа публична изява пред CNN, като тогава използва мобилен телефон – журналисти и камери не са допуснати до нея. Битката за Триполи става още по-кървава и някои бунтовници забелязват лимузините на Кадафи да се преместват в град Гадамес, близо до Алжир. Към края на август Алжир издава новината, че Сафия, нейната дъщеря и двама от синовете са успели да преминат границата, като нито един от тях не е издирван от международния съд.
От Алжир, семейството успява да избяга в Оман, където получава политическо убежище. Една година по-късно Обединените Арабски емирства издават заповед да се замразят всички сметки на Фаркаш и други политически фигури на Либия. Парите по-късно се връщат обратно в Либия, като се смята, че са били откраднати неправомерно. Какво се случва с 20-те тона злато? Това е добрият въпрос в цялата картинка. Това не са пари, които могат да се преместят от единия в другия джоб, в това можем да сме повече от сигурни. Истината е, че никой не може да каже със сигурност къде е златото и какво се е случило с нея.
Интересното е, че 1-2 години след нейното бягство в Оман, интернет измамници започнаха да твърдят в мрежата, че знаят точната локация и също така могат да предоставят достъп срещу определена сума. В различни издания има и най-различни версии, една от тях е, че най-вероятно ценният метал е бил изнесен от страната с контейнери, като никой не може да каже накъде са отплавали.
Друга версия е, че съкровището е заровено някъде в пустинята и чака някой да го открие и да му позволи да се справи. Адвокат Робърт Палмър е на мнение, че Фаркаш разполага с армия от служители и професионалисти, които знаят много добре как точно да оформят документите, за да пренасочат средствата в различни офшорки. До днес 69-годишната вдовица продължава да мълчи и не търси никаква публичност.
Има слухове, че иска да се върне в Либия, но отново не са потвърдени. Първата дама на някогашния диктатор е скрита и отказва да печели вниманието на публиката, а и защо да го прави, ако средствата ѝ са недокоснати, тя може да продължи да живее охолно, без да бъде притеснявана от никого. Впрочем нейната роля никога не е била на силната съпруга.
Любимо занимание е да успява да предостави по-високи постове на своята фамилия и по този начин да спечели някои по-специални позиции в бъдеще. Логичното е, че най-накрая именно тя е пусната да се спаси от предстоящото бедствие. Благодарение на присъствието ѝ под радарите, така и не успява да привлече необходимото внимание, отклонявайки агресията директно към своя съпруг.