Уилям Адамс – английският съветник на японския шогун
Уилям Адамс се ражда през 1564 г. в Гилингам, Англия и от ранна възраст мечтае да стане моряк. Цялото му детство е насочено към плаването и затова изучава конструиране на плавателни съдове, навигация и астрономия, с които може да влезе в Кралската флота. Неговият учител е Николас Дигенс – водеща фигура в корабостроенето и един от най-добрите партньори на Източно индийската компания за транспорт и търговия. Изучаването на тънкостите на мореплаването дават възможност на Уилям да влезе в редиците на компанията Барбари, като капитан и много скоро започва своите първи пътешествия към Източна Индия.
Напуска пристанището на Ротердам през 1598 г. под командването на Жаки Маху. Маршрутът изисква преминаване през Нос Лопес в Африка, Мока в Южна Америка, Хаваи и достигането до остров Бонин в южната част на Япония. До някаква степен можем да кажем, че Уилям е успял да обиколи света само с един маршрут и по този начин да остане с ясна точка за заобикалящия го свят. Голяма част от моряците не успяват да оцелеят тежкия маршрут. Повечето умират от дезинтерия или стават жертва на местните племена, когато решават да акустират на обособените пристанища. Сред жертвите е и братът на Уилям – Томас. В някои от своите писма, Адамс споделя, че смята да мине през Англия, където се намират неговата съпруга и двете му деца.
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=326410
По това време Япония има строга политика и забранява на чужденците, които имат познания за региона, да напускат страната. Когато достигат бреговете, екипажът му е от едва 18 души. Мнозина били силно разочаровани от факта, че няма да се завърнат никога в родината си, но Уилям имал друг поглед над нещата и всеки ден се изумявал на красивата картина, която се разкривала пред него. Много скоро се разпалил от обичаите на страната на изгряващото слънце и започнал да изучава културата им. Среща се с могъщия самурай Токугава Иеясу, който по-късно ще стане шогун. Самураят пленява и прибира всички чужденци.
Необходимо е известно време, преди да има доверие между двете страни. В последствие Адамс се доказва като лоялен капитан на своя екипаж и щом става ясно, че всички са добре запознати с корабоплаването и корабостроенето, са освободени и впрегнати за нова мисия. Уилям строи малка реплика на кораба Liefde и с това грабва вниманието на самурая. Не трябва да забравяме, че Адамс владее холандски, португалски и малко японски, с което комуникацията вървявала значително по-добре. След като започнал да опознава културата и да се доказва като ефективен чужденец, мореплавателят започнал да се отдава на източните обичаи, оженил се за японка, скоро му се родили деца и започнал да свиква с новия си дом. Японците винаги смятали европейците за много необразовани и по тази причина оцелелите започват да изучават етикета на нацията.
Снимка: By PHGCOM – Own photograph, at the Tower of London, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5970288
Изучаването на японски допълнително позволява на чужденецът да разшири влиянието си в кралския двор. С бавни темпове започва да се проявява като експерт за редица западни въпроси и получава правото да посещава двореца при всеки удобен момент. Не спира да плаща пари на жена си в Англия, по всеки възможен начин. Нещо повече, различни източници са скептични за неговите успехи и финансови облаги от присъствието му на острова, някои говорят, че е значително богат и има правото да използва слуги, други смятат, че е живял доста скромно, но все пак е предоставял знанията си на японците.
Една от причините за противоречията идва от факта, че редица английски историци искат да го превърнат в особено успешен агент в източната култура, макар и да се срещат някои исторически конфликти. Сред един от всички е твърдението, че Адамс успява да стане самурай. Подобна титла се дава единствено и само на човек, който изучи бойното изкуство с катана, но морякът не познавал тази традиция. Получава два самурайски меча, с които се заличава старата му същност и на нейно място се поставя нова – тази на боеца Миура Анжиж. Това до някаква степен дава свобода на англичанина, но не и правото да напусне острова.
През 1609 г. успява да договори нови условия за холандските кораби, да преговаря с шогуна, капитаните и дори със самата Холандия, за да позволи поставянето на търговски канал. Имайки предвид старата вражда с португалските заселници, Адамс успява да отвори търговска фабрика и позволява на търговския флот да разменя стоки със значително по-добър курс спрямо португалските колеги. Неговите действия работят в полза на Холандия цели два века. По-късно разбира, че английски кораби са акустирали близо до Индонезия и моли англичаните да дойдат в Япония, за да изпрати по тях вести за съпругата си в Англия. Освен това предлага установяването на търговски отношения.
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=261474
Червеният японски печат за търговия
Английският капитан Джон Сарис забелязва, че Адамс говори перфектен японски, облечен е в традиционното японско кимоно и отказва да стои при англичаните, докато се настаняват в своите квартири. През голяма част от времето, англичанинът развежда гостите до различни точки и дори запознава Сарис с японския шогун Хидетада. В знак на добра воля, шогунът изпраща две брони за крал Джеймс, като едната е изложена в кулата на Лондон през 2015 г., докато другата се намира в Кралския музей в Лийдс.
При второто посещение на англичаните, Адамс успява да издейства търговско право с червен печат, позволяващ на англичаните да започнат да купуват, продават, наддават и бартеросват стоки на територията на цяла Япония. Забавен факт е, че след подписването на търговското споразумение, получава и заплата от близо 100 паунда. Въпреки съветите на капитана, повечето кораби се насочвали към Хирадо, където разглеждали обстойно какво купуват холандците. Никой от английските кораби не осъзнавал, че купува лоша стока, която няма да се продаде. Впрочем голяма част от приходите на Източната индийска компания идват благодарение на търговския нюх на Адамс, който разменя китайски стоки за японско сребро.
Снимка: By Shogun Ieyasu – Nationaal Archief, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7728386
Разрешението на холандските кораби да пътуват свободно покрай крайбрежието на страната, но да търгуват на определени пристанища
След близо 15 години в Япония, Уилям Адамс се променя достатъчно и отказва да слуши на английската корона. Когато пристига Ричард Кокс с надеждата, че ще успее да направи добри пазарни сделки. Адамс му съобщава, че за да започнат да говорят, капитанът трябва да изкара поне седем години с него. Уилям Адамс умира на 16 май 1620 г. на 55-годишна възраст. Погребан е в Нагасаки, но гробът му не е маркиран. През 2019 г. японски археолози откриват останки, които вярват, че са негови. В завещанието си, морякът пише, че оставя последните си 500 британски паунда, които трябва да се разделят между семейството му в Япония и това в Англия.
