Трагичната съдба на сър Джон Франклин и неуспешният опит за покоряване на Антарктида
Антарктида е едно изкушение за всеки истински изследовател и откривател. Ледената пустош не се покорява лесно, а в началото на 19-и век е взела може би повече жертви, отколкото Еверест. Изгубените авантюристи наистина са много, но наградата никак не е малка – да останеш в историята като откривател на Антарктида е чест, с която се е закичвал само един човек. Руал Амундсен е първият, покорил ледената пустиня, впрочем, той имал много врагове, но историята се пише от победителите.
Преди да стигнем до него, трябва да обърнем внимание на сър Джон Франклин. Неговият трагичен опит показва, че в средата на 19-и век липсва достатъчно познание за този регион и човек още не е готов за толкова мащабни експедиции. Корабите HMS Terror и Erebus са открити на дъното на океана. Удавянето в този случай може да е била най-добрата възможна смърт, но според National Geographic, екипажите и на двата кораба са преминали 9-те кръга на ада, преди да намерят покой в смъртта, повечето са напуснали плавателните съдове в опит да се предвижат по ледовете. HMS Terror е бил подготвен за война, но природата не познава този жалък човешки похват за победа. С метален обков за трошене на арктическите ледове, Terror можел да понесе доста тежки удари, а цялата корабна конструкция позволявало добро разпределение и пренасяне на енергията така, че да липсват пробойните. Въпреки това е потънал. Защо?
През май 1845-а година, сър Джон Франклин потегля с най-модерните кораби за времето си. Неговата мисия е да изследва северният проход. Липсва всякаква информация, а британската корона няма нищо против да финансира експедицията. Търсенето на по-кратък път към Пасифика е жизнено важен, а и руски изследователи вече са тръгнали натам, следователно играта загрубява. С храна за 3 години, екипажът тръгва в необятните ледени води. 134 човека са готови да влязат в историята. Те ще живеят с 14.5 тона обработено месо, половин тон стафиди и 26.3 тона кисели краставички. Разбира се, не е имало време за създаването на гурме меню. Корабите спират последно в Гренландия и след това никой не ги вижда повече. Очевидци разказват, че са забелязани през юли 1845-а година, на път към остров Бафинова земя.
Снимка: By Unknown – Dibner Library Portrait Collection, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=180845
Историята след това няма отговор. Според изследователи, корабите са останали в капана на ледовете. Последна експедиция на National Geographic с помощта на подводни дронове показва, че на борда е имало сериозно количество гробове. Откритите тела имали различни наранявания по костната система, което кара експертите да вярват, че в последните дни, екипажът на Франклин е практикувал канибализма. През 80-те и 90-те години на миналия век, обстоен преглед показва и наранявания по костите от острие по телата, открити на остров Крал Уилям. Картината става още по-страшна, когато осъзнаете, че са се опитвали да извлекат и костния мозък от останките.
Въпросът е: кога екипажът е започнал да консумира човешко месо? Според Оуен Беати, който успява да открие тяло, заровено на остров Бийчи, ужасяващата практиката е започнала по-късно и след напускането на корабите. Аутопсията показва, че Джон Торингтън е починал през 1846-а година, ледовете са запазили тялото му, бил е погребан и очевидно гладът не е накарал моряците да започнат да се консумират. Тялото показва, че седмицата преди смъртта е била много зловеща, Джон е бил недохранен и очевидно, както много други членове на екипажа е гладувал. Беати забелязва и наличие на олово, отговорно за загубата на здрав разум. Най-вероятно именно консервите с месо са били от олово, което води до натравянето на всички 134 човека от екипажа.
И двата кораба са открити под водата близо близо до остров Крал Уилям.
Загадката се крие във факта, че плавателните съдове не са потънали, по корпуса липсват всякакви пробойни. Подводните кадри го доказват. Сякаш някой е позволил да бъдат погребани в океана. Дневниците на моряците се водят именно до момента на потъване и описват година и половина от капана на ледените води. Последната вписана дата е от април 1848-а година. Франсис Крозиер е поел командването на Terror. Той описва доста страшна картина на отчаяние и смърт на 24 човека от екипажа му, включително и на сър Джон Франклин. Оцелелите възнамеряват да ходят до далечен търговски пост на хиляди километри от тяхната позиция. Арктическият архипелаг е бил достатъчно добър, за да запази тайната цели 2 века. HMS Terror и Erebus са в отлично състояние, сякаш ако след малко корабите бъдат извадени на повърхността, цялото оборудване ще бъде точно там, където трябва да бъде. И най-интересното от цялата експедиция и разглеждането на HMS Terror е фактът, че капитанската врата е затворена. Никой не знае какво има там, но в следващите години може да получим отговор дали капитанът не се е оттеглил в стаята си, за да потъне с кораба.
