Тежестта на короната: Хенри V – Принцът – воин
Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, изработена от благороден материал – това безценно украшение е било поставяно на главата на управляващия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света.
В поредица от текстове ще ви запознаем с едни от най-интересните владетели в световната история. Някои са водели държавите си до небивал възход, Златни векове и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали богатствата и енергията си в преследване на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, коварни, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на управлението и отговорността за благоденствието на своите народи.
„О, боже на сраженията, дай
стоманени сърца на мойте хора,
не пускай малодушието в тях,
лиши ги от способността да смятат,
та броят на вразите да не смачка
безстрашието им!“
„Хенри V“, Действие IV, Сцена I
Макар цитат от Шекспир, този текст много точно описва историческата реалност на 25 октомври 1415 г. Тогава английската армия, водена от крал Хенри V и наброяваща едва 6000 души се изправя срещу 20-30 хилядна френска армия, начело с конетабъл Шарл д`Албер и маршал Бусико в битката при Аженкур. По всичко изглежда, че шансът е на страната на французите, но събитията се развиват по коренно различен начин. Някои приписват успеха на англичаните на случайността, други – на изпипаната тактика, а трети – на вдъхновяващия образ на техния крал – Хенри V.
Той е висок (над 185 см.), има слаба и добре сложена атлетична фигура. Лицето му е продълговато, носът – прав, косата му е тъмно кафява, а челото му е голямо и широко. Според настроението му, очите му или придобиват „мекотата на гълъбовите или блясъка на лъвските“. Прическата му повече подхожда на монах, отколкото на пълководец. Когато е дете, той дори не предполага, че един ден ще застане начело на английската държава. В младостта си е необуздан и дори разюздан, а вече навършил пълнолетие той става живия синоним на аскетизма и войнската чест.
Той е първият владетел на Англия, който говори и пише на английски език. Неговите предшественици предпочитат да използват френския. По негово време Англия става една от най-силните държави в Европа. За Шекспир той е въплъщение на рицарството, съвременниците му го величаят, някои историци го определят като „принц, когото всички обичаха и никой не презираше.“ Наистина ли обаче Хенри V е бил воин-светец или зад неговата доблестна персона се крие един хладнокръвен и безмилостен владетел?
Хенри V е роден в замъка Монмут, извисяващ се на хълма над р. Монноу (дн. Уелс). Липсват обаче всякакви данни в хрониките за неговата точна рожденна дата и дори за годината, в която се появява на бял свят. Някои историци смятат, че той се ражда на 9 август, а други – на 16 септември, приемайки за доказателство хороскопа, който той нарежда да му се изготви преди битката при Аженкур. Вероятните години на неговото раждане са 1386 или 1387 г. Макар цифрите да се размината, един факт е сигурен и това е че той е първородният син на Хенри IV Болингброк и съпругата му Мери Боън.
Заради силния и темпераментен характер на баща си, Хенри е отгледан в домакинството на крал Ричард II, който го държи като заложник в замяна на подчинението на баща му. Макар отношенията между възрастните да са обтегнато, реално кралят полага добри грижи за младия Хенри. Той го обучава, разговаря с него и дори го взима със себе си по време на експедиция в Ирландия. Момчето израства с афинитет към музиката и четенето. Някои историци смятат, че Хенри припознава Ричард като свой баща. Доказателство за неговата преданост е факта, че, когато Хенри IV извършва преврат, Хенри V отива в кулата, където е заточен сваленият крал и иска благословията му, за да отиде при родния си баща. Също така по-късно, когато поема властта, той ексхумира останките на Ричард и го препогребва с почести.
Когато през 1399 г. Хенри IV узурпира трона, той се оказва в една доста неизгодна позиция, тъй като по време на цялото си управление е неспокоен за своята сигурност. Шотландците и уелсците се вдигат на въстания срещу него, а хазната почти се изпразва, финансирайки опитите за потушаването им. В личен план положението също не е розово. Отношенията между баща и син са обтегнати почти през цялото време. На младини Хенри V води доста разпуснат начин на живот, радвайки се на плътски удоволствия и гуляи. Въпреки това, Хенри IV го провъзгласява за принц на Уелс и го поставя начело на войската, която в продължение на 8 години води битки с уелските въстаници начело с Оуен Глиндуор.
По време на битката при Шрусбъри, където участва редом с баща си, Хенри V е ранен тежко със стрела, от която остава белег под дясното му око. Тогава той е само на 16 години и реално това е неговото първо бойно кръщение. Макар още тийнейджър, Хенри започва да развива свои военни тактики, за да може да възтържествува над уелските бунтовници. Тактиката му е следната: той завзема стратегически крепости и отрязва достъпа до главни пътища, като по този начин лишава въстаниците от продоволствия. Войските на Оуен Глиндуор са принудени да се оттеглят в две крепости по западния бряг, които са обсадени от силите на Хенри V и тогава, според източниците, за първи път се използват топове в английската военна история. Макар Глиндуор да се измъква и никой да не знае какво става с него, неговите поддръжници се предават, победени от глад и болести.
През 1410 г. здравето на Хенри IV се влошава, тъй като той страда едновременно от епилепсия и проказа. Мястото му в Кралския съвет е заето от сина му, но само година по-късно Хенри V е отстранен поради възникнали различия по отношение на вътрешната и външната политика на страната. Двамата така и не намират път един към друг. На 20 март 1413 г. Хенри IV умира в Уестминстърското абатство, а на 9 април синът му е коронован под името крал Хенри V.
Вече от позицията на владетел, той иска да загърби вътрешните противоречия в държавата и възстановява някои благороднически титли. Въпреки този жест, когато е необходимо той действа безкомпромисно, както в случая със заговора срещу него. Той разбира за готвената конспирация срещу себе си и че тя е оглавявана от неговия приятел – сър Джон Олдкасъл. Разбирайки за предателството, Хенри V действа с тежка ръка и нарежда екзекуцията да бъде извършена чрез изгаряне, за да послужи за урок на всеки, който реши да предприеме нещо подобно. Хенри се опитва да стабилизира държавата и нейната вътрешна политика. Той въвежда и нов стандарт – употребата на английски език за целите на администрацията.
Главната посока на неговите усилия обаче са насочени към външната политика. По това време вече от повече от осем десетилетия Англия воюва срещу Франция в т.нар. „Стогодишна война“ (1337-1453). Хенри V отправя своите желания към френския владетел, които включват: връщането на Аквитания, еднократен налог в размер на 2 млн. лири и не на последно място – ръката на дъщерята на Шарл VI Безумния – Катрин дьо Валоа. Съвсем естествено, французите отказват и отговора на английския монарх не закъснява – той започва да стяга силите си за нападения над Франция.
За целта Хенри V трябва да събере огромна сума, с която да издържа войските си, което той постига не само чрез данъци, но и чрез големи заеми от градовете. Дипломацията също изиграва важна роля. Преди да поеме на поход Хенри V се опитва да си осигури подкрепата на херцога на Бургундия – Жан Безстрашний. Също така кралят води преговори с потенциални морски съюзници. Първоначално френско-генуезките сили имат превес, но с помощта на брата на Хенри – Джон Ланкастър, който оглавява английските морски сили и подкрепата на император Сигизмунд, Англия постепенно надделява по море.
През 1415 г. е поставено началото на т.нар. първа кампания срещу Франция. Английските сили постепенно напредват през Южна Нормандия, превземайки Кан. Една от тежките им победи е при Харфльор, когато една трета от английската войска измира вследствие на дизентерия. Решаващото сражение в тази кампания е небезизвестната битка при Аженкур. Няколко дни преди нея, Хенри V разбира за френските намерения и тактика, която ще използват – а именно, че ще заложат на атака от страна на кавалерията. Планът, който се оформя в главата на английския монарх е едновременно много прост и смъртоносен.
Той решава да приложи тактика, използвана от османците в битката при Никопол срещу неговия опонент маршал Бусико. Мястото, откъдето трябва да минат французите е по-тясно и кално, което спомага за реализиране на стратегията. Хенри V нарежда пред стрелците му да бъдат поставени заострени колове. Когато французите навлизат в тесния участък, те са посрещнати от град от стрели, част от тях опитвайки се да се измъкнат затъват в калта и биват смачкани от бойните си другари.
Когато битката приключва с победа на англичаните, Хенри V взима едно жестоко решение, което е в разрез с всички правила на войната. Тъй като заложниците са повече от английската армия, кралят нарежда от тях да бъдат селектирани само благородниците и тези, за които би се платил висок откуп, всички останали са екзекутирани. Общо в битката загиват над 6000 французи. Загубите са огромни и дори се слага край на някои благороднически родове. Въпреки решаващата победа, англичаните не продължават нашествието, а се завръщат в Англия, където са посрещнати с триумфални почести.
Тежката вътрешна криза във френския двор, позволява на Хенри V да възстанови силите си и да се подготви спокойно за втора кампания, която започва през 1417 г. По време на обсадата на Руан, войските на Хенри V приклещват 12 000 граждани между стените на крепостта. На молбата на мирното население да бъдат пуснати, отговорът на английският владетел е отрицателен и те са оставени да гладуват, като мнозина умират. Макар и безмилостна, тактиката на Хенри V се оказва успешна в политическо отношение. В крайна сметка французите се съгласяват на мирни преговори.
На 20 май 1420 г. е подписан договора от Троа. Съгласно споразумението, Хенри V е обявен за наследник на Шарл VI като бъдещ съпруг на Катрин дьо Валоа. Лишавайки дофина от правото на наследяване, реално Франция би преминала в ръцете на Англия. Също така според договора Херцогство Нормандия е присъединено към Англия. Скоро след подписването му, Хенри V и Катрин се женят. През 1421 г. двойката се завръща в Англия.
Същата година Хенри V се завръща отново на континента, предприемайки третата си, последна военна кампания срещу французите. Докато е на поход се ражда единственият му син – бъдещия крал Хенри VI, който той така и не вижда. Една от последните му успешни битки е обсадата на Мо. След това той се разболява от дизентерия и умира на 31 август 1422 г. в замъка Венсен. Някои изследователи считат, че освен това заболяване, той е получил също така сърдечен удар.
Така само след девет години управление, на 35 годишна възраст, умира един от най-великите английски владетели. Той успява да обедини страната и да възцари мир, нееднократно побеждава французите, осигурява си правото на унаследяване и превръща страната в една от най-големите европейски военни сили. Тленните му останки са положени зад олтара на Уестминстърското абатство, където почиват и днес.
Снимки: Wikipedia
