Таксин Велики – фермерът, който стана крал на Тайланд
Един лидер може да се издигне до най-високия държавен пост по няколко начина: да бъде наследник, да бъде избран от собствения си народ или да използва харизмата си, за да организира преврат. Обикновено последните могат да преобърнат всяко едно владение с краката нагоре.
Въпреки това остават в историята с противоречиви успехи, както можем да забележим. След като цивилизацията се движи от изток на запад, нека обърнем внимание на едно дете, което се ражда през далечната 1734 г. в столицата на Тайланд – тогава Аютая. Таксин разполага с китайски, тайландски и монски корени – последните са етническа група близо до Южен Маинмар. Баща му работи като бирник, а майка му е с благороднически корени.
Детството му може да се окаже доста скучно, докато на сцената не се появява Чаопрахая Чакри -канслер на гражданското общество. Той осиновява детето и му дава името Син, означаващо богатство. Изпратен е в будиски храм, където продължава обучението си и получава още едно име Тонгди. В храма прекарва около седем години и след това е назначен да служи като кралски паж. В двора изучава китайски, виетнамски, няколко вида индийски и бързо започва да ги говори безпроблемно.
Неговият приятел Тонгдуанг по-късно заема трона. Син дава своите клетви в манастира, включва се в служба на краля и е назначен за губернатор на Так. През 1764 г. армията на Бирма напада южните райони на Тайланд. Настъплението продължава до прохода Сингкхон. Следващата година бойците на Бирма вече нападат и столицата и именно Син ще води защита. Обикновено за тези прояви се очаква да получи правото да я управлява, но няма много време за мирното време, войната избухва отново.
Снимка: By Pitt – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10983581
За разлика от всички останали владетели на провинции, които успяват да избягат, за да се спасят, Син все пак приема защитата на столицата като основен дълг. На 3 януари 1766 г. става ясно, че Аютая ще падне, Син успява да пробие обсадата и да избяга с още 500 човека близо до залива на Тайланд. По това време се появява и следващият сериозен тайландски герой. Най Каномтом е смятан за бащата на Муай-Тай бойното изкуство. Той е отведен с още много други войници като затворник в Бирма. Там му се налага да забавлява висшестоящите членове, демонстрирайки познанията си в ръкопашния бой. Тайланд вече е известен с разнообразните си умения в кикбокса, но за мнозина е приказка, която само се чувала, никой не можел да потвърди със сигурност.
В последствие е разрешено на Най да се бори с най-добрите бойци на Бирма. Условието е, че ако успее да победи, може да се върне обратно в Тайланд. В началото на двубоя, тайландския пленник изиграва традиционния танц на Муай-Тай за уважение на противника. Боят започва и в рамките на няколко минути, от опонента не остава нищо. Съдията заявява, че танцът е вид черна магия и го дисквалифицира. Предлага се нова сделка – Най трябва да се бори срещу 8 противника едновремено и ако успее, може да получи свободата си.
След като вторият двубой започва непосредствено след първия, тайландският майстор на бойното изкуство променил тактиката и решил, че няма да играе танци, а ще се постарае да нанесе колкото се може повече щети по своите опоненти. Макар и да получава доста тежки удари, успява да осакати мнозина. Най е освободен и имал право да избере между парична награда и две съпруги от Бирма. Избира съпругите, защото можел да направи пари много по-лесно.
Снимка: By Pitt – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8525982
В случай, че се чудите, на 17 март всяка година се празнува националния празник на боксьора, той е в чест на 9-те победи на Най. Междувременно Син мисли начини за ответен удар, до днес никой не може да разбере как се е справил с бягството си, но веднъж след като е в безопасност, бившият монах се установява в град Чонбури и започва да събира доброволци за един по-добър реванш срещу Бирма. Тогава всички негови почитатели започват да го наричат принц Так.
На 7 април столицата пада, кралят е убит и Тайланд е разделен на 6 части. Син остава да контролира източното крайбрежие. Понеже разполага с китайски корени, губернаторът побързал да потърси помощ от северните си съседи. Те отговорили с предоставянето на пари, оръжие и барут, включително и пушки. Докато се устройва новия ред, Син не чака втора покана и пътува с малката си армия обратно към Аютая.
През всеки град, през който минава, добавя още повече доброволци. Междувременно врагът е успял да разграби територията и вече нямал намерение да задържа нищо. И така на 6 ноември, докато Бирма се насочва на север, за да посрещне китайската инвазия, с командването на 5000 души, Таксин напада най-близкия лагер с противникови войници близо до столицата. Нощната атака дава резултат и почти всички са изклани в съня си. Следващото занимание е да екзекутира новия тайландски губернатор – назначен лично от противника. При влизането обратно в столицата, всеки тайландски войник бил различен.
Снимка: By Pitt – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9867650
Дрехите и доспехите се различавали, всеки притежавал нов вид оръжие – някои носили двустранно заострени мечове, други идвали с мачете и огнестрелно оръжие. Интересното е, че за време от седем месеца, Таксин успява да върне столицата. След като е единственият адекватен човек в цял Тайланд, неговата следваща мисия ще бъде да се превърне в следващия велик водач на страната. За жалост получава една много сериозна възможност да се радва на своята корона от тръни.
След атаката става ясно, че от някогашната столица не е останало абсолютно нищо. Градът е понесъл огромни щети и ако трябва да се възстанови, всички ресурси на страната ще се инвестират в новото построяване. Започването на реставрацията крие и още един риск – страната ще гладува. Междувременно новите освободители трябва да вземат мерки, защото слабостите на града са известни на Бирма и при втора атака няма да бъдат налични никакви форми на защита. Вместо да възстановява разрухите, Таксин избира нова столица – Тонбури.
Намира се близо до морето и се превръща в особено главоболие за всеки генерал, който прецени, че трябва да се превзема. По земя нападението ще бъде самоубийство. При опит за блокада, маршрутът за доставка на провизии също ще отнема достатъчно време, за да може нападателят да се отслаби. Таксин разполагал с добра армия, предимно от моряци, следователно всеки провъзгласил се за принц в близките провинции, може да бъде неутрализиран по вода. В случай, че той самият не успее да се защити, може да напусне столицата и да се премести в Чантабури.
Защо всички го следват? След като Бирма показва колко слаби са тайландците, нуждата от сериозен лидер започва да се усеща. В това отношение Таксин отговарял на всички изисквания, той винаги влизал първи в боя, винаги имал достатъчно добри идеи в организирането на армия и никога не си губил времето в охолство.
На 28 демекври 1767 г. е официално коронован за крал. Това обаче не помага особено, след като страната е разкъсана от външни и вътрешни конфликти. Разполагайки с най-елитната възможна армия, новият крал имал и още по-интересна задача. На първо време трябвало да се справи с престъпността и да обедини всички враждуващи фракции. Поканата за мир била елементарна – или противниците ще си подадат ръка или ще се срещнат с новия режим. Ако има мир, кралската хазна ще започне да се изпразва за закупуването на храна, лекарства и всичко необходимо за жителите. Ако не се стигне до мир, пристига армията, разправя се с двете враждуващи фракции и ако има някой оцелял, той автоматично минава на първа точка от плана.
Снимка: By Watkongdin team – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15474345
Междувременно успява да затвърди връзките с Китай и започва търговска дейност. Подсилва южната граница, за да охлади страстите на Бирма да нападне отново, но междувременно разширява териториите около страната си, нападайки Лаос, Камбоджа и Виетнам. Заявявал, че това винаги е била тайландска територия, но всички знаели лъжата, все пак Тайланд вече разполагал с добре подготвена армия и липсвали особени противници. Следващите години дават началото за златния ренесанс на Тайланд, който комично за мнозина, започва с бедното момче, което е има шанса да се обучи съвсем случайно от кралския двор.
Именно той води защитата на столицата, а след това се връща, за да я завоюва отново. Таксин се жени за лаоски принцеси (по това време многоженството е разрешено). Успява да достигне всичко това на 40-годишна възраст, като се превръща в един от най-обичаните хора. За съжаление, това има своя край. Таксин скоро започва да променя своето поведение. Отдава се изключително много на религията и накрая решава, че заживее с будистите, вместо да управлява страната.
Междувременно настоява всички да го почитат като божество, защото е успял да отключи митичните сили на религията. Успял да наложи дори вярването, че неговата кръв е бяла, можел да контролира времето и разговарял само с Буда. Таксин накарал цялото население да почита будистите и всеки, който не приемал новия ред, бил наказван, унижаван и убиван. След като страната започнала да опада, неговите съветници побързали да направят преврат и да го обявят за луд. Във времето на преврата, Таксин изгубил абсолютно всеки съюзник.
Снимка: By ภีมเดช อมรสุคนธ์ ผู้สร้างสรรค์ผลงาน/ส่งข้อมูลเก็บในคลังข้อมูลเสรีวิกิมีเดียคอมมอนส์ – เทวประภาส มากคล้าย – Captured by Peemadej Amonsukol., CC BY-SA 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=45023979
Тайландският закон не позволявал на владетеля да докосва земята и по тази причина бил провесен и пребит до смърт. Това е официалната версия. Мнозина смятат, че Таксин е успял да избяга. Според някои легенди, единственият контакт с Буда напуснал столицата, изкачил Хималаите и живял в пещера до 80-годишна възраст.
