Тайните на Юда – предателят

| от |

От целувката до предателството на Исус от Назарет, Юда Искариотски запечатва своето име в историята и завинаги ще бъде помнен като най-големия предател в историята. Въпреки това тегло, което ще носи завинаги – съмняваме се, че някога ще има църква, която да опрости тези дела, той е отговорен за серия от чудеса в християнската религия. Благодарение на него следва арест, съд и смърт чрез разпване, които водят до възкресение.

Без Юда, всичко това нямаше как да се случи, а той самият остава малко познаван и още по-малко разглеждан от църквата. Юда играе ролята на Мария-Магдалена, която дълго време е описвана като лека жена и грешница, макар и оригиналните текстове никога да не посочват какво наистина стои зад нейните грехове. Много историци и до днес подозират, че Юда не е толкова черен, колкото се представя. Малцина дори знаят, че Юда има евангелие, което никога не успява да стигне до широката публика, но именно там се разказва, че Исус е поискал от Юда да бъде предаден и да бъде освободен от своето човешко тяло. И точно тези интересни елементи липсват в Библията и по някаква причина ни лишават от по-сериозен отговор.

Библията мълчи по този повод, особено след като не се разказва много за миналото на предателя. Всички евангелия го споменават като един от учениците на Исус, но нищо повече. Единствено той носи второ име от града, от който произхожда – Кериот, локализиран на юг от Йерусалим. Именно тази адресна регистрация показва, че малко или много (Исус е роден в Римска Палестина, която се намира на север) Юда е бил аутсайдера на групата. Никой не е сигурен, откъде точно идва Юда, както и дали той самият е Сикари. Това е друга идея, която представя група еврейски бунтовници, които се изправят срещу римската окупация и извършването на тероризъм около 40-50 г. след н.е. Повечето учени просто се опитват да намерят някакви различия между Юда и всички останали. Мнозина се питат и защо Юда би предал Исус?

Евангелието на Йоан показва, че последователите на Исус разбират за предателството. След като питат кой точно е предателят? Исус отговаря, че е онзи, който е получил парче хляб, потопено в храна. Исус подава парчето на Юда – синът на Симон Искариотски и малко след това в неговото тяло влиза сатаната. Поне така изглежда историята на Йоан.

Юда се е опитал да стане един от свещениците на храна, религиозните власти по онова време и е получил предложение да предаде Исус в замяна на пари – 30-те сребърника. Това е написал Матей в своето евангелие. Евангелието на Лука също цитира сатанинско влияние, но добавя и алчност в цялата картина. Твърди се, че самият Юда не е бил толкова морален и не било трудно за дявола да се възползва от него. Той е бил съдържателят на общата чанта с пари или блага, които Юда краде от тях.

Някои историци посочват, че винаги има опити да се види как Юда е бил алчен за пари. Възможно е да е станал нетърпелив или разочарован от факта, че Исус не е приел неговото предложение за водене на бунт срещу римляните и създаването на кралството на Израел. Възможно е просто да се е изплашил от поредното заличаване или още повече агресия от страна на римляните. Възможно е Юда да прави тази стъпка с идеята, че ще се спре евентуално кръвопролитие.

Каквито и да са мотивите, Юда води войниците и идентифицира Исус като го целува и нарича „Раби“. След това става ясно, поне по думите на Матей, че Юда е съжалил за своите действия, като се твърди, че връща сребърниците на църковните власти и се разкайва, че е предал невинна кръв. Твърди се, че след това оставя сребърниците на земята и се самоубива, отново по думите на Матей от неговото евангелие.

Според друг канонизиран източник на Библията – Евангелието на Лука, Юда не се самоубива, след като предава Исус. Вместо това, той отива в поле и пада с главата напред, а тялото му се пръска и вътрешностите му излизат навън. Това най-често се среща като пасаж в Библията, когато Бог причинява смъртта.

Предателството води до ареста, съда и накрая смъртта чрез разпване. След възкресението се твърди, че е донесено избавление на цялото човечество. Името на Юда остава като синоним за предателство на най-различни езици, включително и на български. В ада на Данте ще открием, че Юда се намира в най-дълбоките кръгове.

И тук идва следващият въпрос: наистина ли е бил толкова зъл? Според Уилям Класън – професор от Канада, издател на биографията на Юда, много от основните детайли са променени и пресилени от църквата и нейните лидери. Това се случва в онзи момент, когато всички искат да избягат от юдеизма.

През 2006 г. излиза новина, че е открито евангелието на Юда и е един от много търсените източници на информация. Твърди се, че е написан около 150 г. пр. н. е. и е копиран от гърци през III век. Юда е смятан за гностик и точно тази част от християнството е отхвърлена и не намира място в официалните религиозни групи. Именно там става ясно, че Юда е един от най-обичаните ученици на Исус. В неговата версия на събитията, Исус е поискал да бъде предаден от Юда на властите, за да може така да се освободи от своята физическа форма и да изпълни последната си задача – спасението на човечеството. Странното е, че дори и критиците намират някакви дупки, които в този случай посочват, че текстът е писан около 1 век след смъртта и на двамата и това поставя малко по-трудно доказателството за самата история.

Да, предателят е ясен, но истината е, че никой не знае нищо за него и трудно би могъл да открие някаква допълнителна информация, особено след като все повече хора се опитват да намерят някаква по-ясна посока. Той е отхвърлен и забравен, но все пак има и различна гледна точка, която най-вероятно в бъдеще, когато науката успее да разчете или даде по-голяма свобода и информация, можем да разберем.

 
 
Коментарите са изключени за Тайните на Юда – предателят