Стефани Сейнт Клер – кралицата на хазарта в Харлем

В навечерието на Голямата депресия, с пълната забрана на алкохола в разгара си, всички в Харлем знаят името Стефани Сейнт Клер, „кралицата на числата“. Гангстер, защитник на гражданските права, модна и бизнесдама, тя става един от най-големите престъпни босове на епохата – и оживява.

Далеч от това да се крие в подземията на престъпния свят, Сейнт Клер проявява гласа си и публично, застъпвайки се в пресата за правата на имигрантите и застава срещу полицейската жестокост. А на ухажорите си, отново в пресата, казва „моля, не ми досаждайте. Аз, г-жа Сейнт Клер, не търся съпруг или любим. Ако не спрете да ми досаждате, ще публикувам вашите имена и писма във вестника.“

Както казва историкът ЛаШон Харис, автор на „Секс работнички, екстрасенси и бегачи на числа: Черните жени в подземната икономика на Ню Йорк“, Сейнт Клер е дръзка и пищна: „Тя поема рискове, готова да оспори нормативните идеи за пол и раса.“

Сейнт Клер живее в апартамент на 409 Еджкомб Авеню – сграда, дом на някои от най-престижните жители на Харлем, включително У. Е. Б. Дю Буа, бъдещият съдия на Върховния съд, Търгуд Маршал и художникът Арън Дъглас. Според съседката й Катрин Бътлър Джоунс, кралицата на числата е също толкова харизматична, колкото някои от по-„уважаваните“ наематели на имота. По-късно Джоунс си спомня, че вижда „мадам Стефани Сейнт Клер да минава през фоайето с драматично стелящо се зад нея кожено палто. Тя има много мистична аура и носи екзотични рокли с цветен тюрбан, увит около главата.“

Единствената причина да знаем толкова много, колкото знаем за Сейнт Клер, е, че тя комуникира с враговете си, недостойните си ухажори и полицията с вестникарски реклами. Въпреки че ранният й живот е забулен в мистерия, Харис предполага, че Сейнт Клер е родена в Гранд Тере, един от петте карибски острова Гваделупа, между средата на 80-те и 90-те години на 19 век.

Сейнт Клер обаче може да е роден и във Франция или Мартиника, остров на юг от Гваделупа. Според книгата на Харис, журналистът Хенри Лий Мун съобщава, че „страстно“ отрича последната възможност, твърдо поддържайки хипотезата, че вместо това е от „френско европейско“ потекло.

Тази ситуация олицетворява трудностите при разграничаването на истинската Сейнт Клер от нейния образ в печата – двете си противоречат, тъй като тя внимателно изгражда собствената си митология.

На 22 юли 1911 г., на 13 или 23 години, Сейнт Клер се отправя към Теребон, Квебек, точно извън Монреал. Историята не казва какво е правила в Канада, но Харис предполага, че тя може да е била нает като домашен работник. През 1912 г. тя се качва на кораб за Ню Йорк.

Сейнт Клер създава своя хазартен бизнес в Харлем в началото или средата на 20-те години. Не е ясно как събира средствата, за да започне, но е възможно тя самата да печели големи суми от залагания или да е получила пари от успешен граждански иск.

Така или иначе Сейнт Клер използва тези средства за изграждане на хазартна империя. Тя и други „банкери“ управляват незаконни лотарии. Всяка сутрин „бегачите“, от които Сейнт Клер има до 50, събират залози (за три цифри които ще бъдат изтеглени на следващия ден), които след това се предават в централата. Участниците обикновено знаят самоличността на своя банкер, но никакви подробности извън това.

Когато излезе печелившият номер за деня, късметлиите си получават печалбата. Но банкери като Сейнт Клер са истинските победители в играта, натрупвайки хиляди долари от тези залози. През 1930 г. един журналист изчислява „личното състояние на кралицата“ на около 500 000 долара в брой – почти 8 милиона долара днес – и пише, че притежава „няколко къщи“.

В „Игра на числа“ авторите Шейн Уайт, Стивън Гартън, Стивън Робъртсън и Греъм Уайт твърдят, че „играта на числа“ е „бизнесът на чернокожите“ в началото на 20 век. Многочислени чернокожи общности в цялата страна, от южната страна на Чикаго до Харлем, играят на този тип хазарт по различни начини. Играта е силно популярна и в северните градове.

Във време, когато на чернокожите американци често се отказват банкови заеми, а самите те са скептични към контролираните от белите банки, играта е „подобна на инвестирането на пари на фондовия пазар“, казва Робъртсън . „Мнозина възприемат това като инвестиция и често това е също толкова рисковано, колкото и фондовия пазар тогава.“

Самият Харлем има множество версии на тази игра. Една от най-ранните и уважавани версии използва номера, извадени от Нюйоркската клирингова палата. Участниците поставят малки залози (за контекст 5 цента се считат за голям залог) на число между 1 и 999. След това организаторите генерират печелившия номер въз основа на две цифри: общите дневни клиринги между банките и кредитното салдо на Федералния резерв . „Игра на числа“ дава „последния понеделник преди Коледа 1930 г.“ като пример за това как работи играта, като отбелязва, че „клиринговете са били 589 000 000 долара, а салдото – 116 000 000 долара; следователно печелившият номер е 896.“ Всеки късметлия, заложил на 896, получава печалбата си, а Кралете и кралиците събрат всички останали пари и на следващия ден играта започва от начало с нови залози и нов печеливш номер.

Сейнт Клер, както и по-голямата част от незаконните залагания в Ню Йорк, използват номера на клиринговата палата до края на 30-те години, когато финансовата институция спира да обявява своите ежедневни цифри. „След това много банкери използват общите суми, изплатени на конни надбягвания“, обяснява Харис. Други банкери пък използвали цифри, изтеглени от Нюйоркската фондова борса или дори от Клиринговата палата в Синсинати.

Въпреки че е технически незаконно, Робъртсън посочва, че днешните наблюдатели „често поставят твърде ясна граница между незаконния и законния бизнес. През 20-те и 30-те години както законният, така и нелегалният бизнес плащаха на полицията. “ Той добавя: „Причината да е най-големият бизнес на чернокожите в началото на 1900 г. е, защото на чернокожите американци им беше толкова трудно да се включат в друг легален бизнес.

Сейнт Клер не е единственият човек, който печели пари от хазартния ъндърграунд в града. Тя и Каспър Холщайн, известен „крал“ и филантроп, често изтъквани като „властелините на незаконни хазартни игри в Харлем“. Бизнесът на Холщайн, който включва и нощни клубове и други легални бизнеси, е толкова доходeн, че се говори, че печели по 12 000 долара на ден в пика си към края на 20-те години.

Докато мъжете банкери доминират в играта с числа, много предприемчиви жени също си пробиват път към индустрията. Алберта Грийн, определена от пресата за „кралицата на хазарта на Южна Ямайка, Куинс“, дава работа на между пет и десет събирачи и няколко бегачи преди ареста й през 1935 г. По време на тийнейджърските си години певицата Ела Фицджералд също е въртяла хазарт в Харлем.