Станислав Шукалски – полският Микеланджело, който никога не получи признание
Някои хора се раждат с призвание и цел, други просто ни показват от самото начало, че не принадлежат на този свят и тяхното творчество ще е единственото, което остава след време. Станислав Шукалски събира всичко това, при това в огромни количества, но колкото талант има, толкова и съпротива генерира в себе си. Това е човек, чиято история може не само да ви остави без думи, но и всяко едно негово творение ще ви остави без думи.
Роден през 1893 г. Шукалски прекарва малко време от живота си в Полша – до края на живота си ще казва, че е поляк – родителите му ще се преместят в Чикаго при баща му, който работи като ковач. На 13-годишна възраст Станислав вече се занимава със скулптура, родителите му го записват Института по изкуства в Чикаго, докато друг негов колега настоява момчето да бъде изпратено в Полша и да бъде записано в Академията по изкуства в Краков – сложен избор. През 1910 г.
Станислав се намира там и изучава скулптури в продължение на 3 години. Има нещо, което може да ви плаши в този човек, той е свръхинтелигентен, жесток и арогантен, понякога свиреп. За него светът е една невероятна борба между качеството и количеството, какъвто можем да го открием и днес. Може би не случайно и неговият приятел Бен Хечт, с когото се срещат през 1914 г. пише за него:
„В рамките на 20 години моят приятел… преживя катастрофи, които биха убили дузина бизнесмени. Болести, бедност и глад го преследваха по петите… по време на тези страдания и несгоди, той чуваше единствено мяукането на котките и викове след себе си. Когато го видях още един път през 1934 г. забелязах в него сила и очи, които се усмихват в триумф.“
Не случайно казва, че е най-големият гений в теми като скулптурата и изобразителното изкуство, като в края на живота си споделя, че никой не се е обръщал към него по един различен начин, освен като гений. Всичко в най-ранна възраст за Станислав е един огромен бунт. Разказват, че когато бил малък, обичал да гледа слънцето и го правил толкова дълго, че най-накрая прогорил очите си, затова всяка една картина и скулптура по-късно има и една специална точка в окото, която символизира точно това. В малкото полско село, в което е роден, Станислав имал свободата да прави всичко, което пожелае. Забавлявал се с правенето на малки човечета и после ги подарявал на момичетата, които го наричали „Скулпторът“ и това останало завинаги, вече знаел какво иска да направи.
Малко след това станало ясно и още нещо, това ще е неговото призвание. В Чикаго решил, че ще направи своя собствена азбука, защото не харесвал идеята да бъде обучаван на едно и също нещо, както своите ученици, пишел на това, което мозъкът му е родил, като във времето запазва почерка, макар и в последствие да използва шрифта. Никой не може да разбере какво се е случило с него, но ситуацията не става по-лека. При пристигането си в Краков, той се състезава с над 100 човека, за да получи една от 11-те позиции. Изпитът е извайването на скулптура, като за вдъхновение пред него стои гола жена. Докато неговите колеги се занимават с цялото тяло, той прави само коляното ѝ. Това обаче продължава много кратко, след като професорът му казал, че трябва да работи по неговите модели.
Станислав не бил съгласен. Целият живот ще е една битка, в която няма да се прави абсолютно нищо по правилата, оригиналното в него трябвало да бъде вдъхновено от самия него, в противен случай е същото, което сме виждали да се повтаря толкова много години наред. Изкуството никога не било правилно, в това вярвал Шукалски и най-вероятно е бил прав, след като нито една скулптура не е оставала без внимание. Някога са го попитали къде точно е учил анатомия. И това е един от най-жестоките отговори, които дава. Всичко започва с разказ, че Шуковски обичал баща си и винаги се вдъхновявал от него.
Един ден трябвало да се срещнат в парка, но баща му не дошъл. Надолу по улицата имала струпана тълпа и той отишъл да види какво става. На няколкостотин метра баща му лежи мъртъв на земята – автомобилна катастрофа. Скулптурът взима тялото на баща си и го носи в моргата и познайте какво иска – да направи дисекция на собствения си баща – лекарите позволяват. Ето това е тайната на анатомията и когато го питат отново, отговаря кой го е научил. След този инцидент, младият талант остава сам и мизерства. Случвало се е да прекара цели седмици, без да сложи и залък в устата си, но никога не се оплаква, никога не моли за помощ. Продължава да прави скулптури, не се опитва да намери прекия път до оцеляването, а и как да го направи?
Това е единственото, което може и има една особено силна вяра. Точно по тази причина и нито един критик не може да си тръгне здрав. При посещението на такъв в неговото студио, Станислав го изхвърля и не му дава да прекрачи прага. За него, това са хора, които никога не са разбирали от изкуство, но играят ролята на кърлежи, които се опитват да спечелят вниманието на аудиторията. В друг случай го критикуват, че прави изложба, с която осмива Великобритания и го молят да напусне, той го прави, но на тръгване потрошава цялата галерия, за да не го забравят. И макар да го описват като чудовището, като изродът, като човекът, който отваря тела, за да учи анатомия, но въпреки критици и почитатели го харесват.
Не защото е агресивен, а защото има различен стил, различен поглед върху всичко, което може да наблюдава. И след като няма определен стил, след като не е осакатен от нито една школа, започва да наблюдава американското изкуство, след това взима много от полското и създава скулптури, които никой до този момент не е виждал. Предлага да се издигне монумент между Мексико и Тексас, където шаман на ацтеките ще посреща американското инженерство. Изглежда невероятно, но има и една подробност, при ветровито време, този монумент ще издава звук – очаква се да тананика, като символ на надеждата. За жалост никога не се построява.
Шуковски е още нещо, той е човек, който обожава жените и признава, че изкуството го е запознавало с много красиви жени. Жени се за богата жена от Чикаго, като се надява, че беднотията ще приключи, но с нея така и не успява да получи това, което е търсил. Парите не го правят щастлив и бързо се разделя с нея. През 1935 г. е извикан обратно в Полша, като този път му предлагат стипендия и средства, с които да започне своята работа. Някои от неговите скулптури там украсяват различни фасади, там се запалва и по еротиката като изкуство, което трябва да получи пълната светлина, защото именно там човек разкривал своята пълна сила и показвал какво точно може да постигне и направи. Приказката продължава около 4 години и тогава идва обсадата на Варшава.
Успява да избяга още един път в Америка, а всичкото му изкуство е откраднато или унищожено. Запазени са много малко екземпляри от този период. Шуковски продължава своя живот до 1987 г. и с него завещава на света някои шедьоври, които все още нямат никакви повторения. В периода си е успял да подразни хора като Хитлер, Мусолини и интуиции като Католическата църква, впрочем в един период се обещава, че на една негова изложба в Полша ще идват католически студенти, които искат да го набият. Докато се намира още в Полша има обаждане от Германия, в което го молят да направи портрет на Хитлер. Станислав се съгласява, получава парите и след това рисува диктатора като балетен танцьор в малка поличка, крехки крачета и разбира се, оставя емблематичните мустаци.
След това го изпраща на германците, те благодарят и заявяват, че няма да го използват – логично е. Има само една подробност, наред с противниците идват и почитатели, които няма да позволят това. Любопитен факт е, че един от най-запалените му фенове е Леонардо ДиКаприо, който е имал възможност да се запознае с него в много ранна възраст. Впрочем и до днес актьорът продължава да събира негови творби и да ги пази.
Както можем да се досетим, мнозина не могат да разберат изкуството му, малцина изобщо го познават, но намирайки се на един житейски кръстопът в едно безвремие на насилие, същият никога не успява да намери правилните хора около себе си. Това наистина е едно от най-тежките му наказания.
Снимки: Wikipedia, GettyImages
