София Ковалевская – първата жена в точните науки на света
Можем да бъдем абсолютно сигурни, че математиката е материя, която не е особено приятна на всеки. Изисква се повече внимание, разпознаване на логиката на работа, откриването на правилното влечение, аналитична мисъл и още много други. Математиката не е за всеки и това е напълно нормално, все пак не трябва да забравяме, че и математиците изпитват огромни затруднения в изразяването с думи, затова често използват числата. И така насочваме вниманието си към София Василевна Ковалевская. Успехите и в тази наука са повече от впечатляващи, при това във време, в което жените не получават достъп до научния свят. София показва какво е необходимо, когато всички са срещу нея.
Историкът Роджър Кук разказва, че пред нея са се разкрили някои от най-сериозните и зловещи изпитания, които може да я очакват. Посоката, в която избира да работи, не позволява фронт за грешки, нещо повече, дамата трябва да приеме сериозните факти, една грешка е напълно достатъчна, за да бъде изгонена от света на науката завинаги. В края на XIX век, младата дама показва на света, че половото разделение наистина може да бъде само в ущърб, за науката подобни ограничения не са необходими и ако човек наистина има какво да предложи, той задължително трябва да получи място.
Въпреки трудностите, младата дама не се отказва. Тя се ражда в семейството на генерал Васили Круковкси, служещ в Имперската руска армия и завеждащ артилерията в столицата. Когато е на 8 години, нейният баща се пенсионира и цялото семейство се мести в семейната резиденция, далече от Москва. Като бивш член на смесено аристократично семейство – той е наполовина руснак и наполовина поляк – Васили се смята за един от наследниците в кралската фамилия на Унгария. Майката също не отстъпва по титли.
Елисавета Шуберт идва от семейство на немски имигранти, които се преселват в Санкт Петербург. Нейният прадядо е известният астроном и гуру в географията – Фредрик Шуберт. Същият бяга в Русия през 1785 г. Прадядо Шуберт бързо става почетен член на Петербургската Академия на науките и завеждащ астрономическата обсерватория. Бащата на Елисавета е генерал Теодор Фридрих фон Шуберт – директор на военната топография, почетен член на Руската Академия на науките, както и директор на музей. Можем да бъдем сигурни, че в подобно семейство е трудно едно дете да не получи своето образование и да не се издигне високо в йерархията. София често осъзнава, че семейството сменя семейните икономи.
Снимка: By Published by Macmillan, NY, 1895 – Sonia Kovalevsky : biography and autobiography, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12045265
В началото пристигат англичани, след това идва време на французи и германци. На 8-9-годишна възраст, момичето започва да се интересува повече от математика и изчисления. Цялата ѝ стена в стаята се превръща в паметник на математиката, където събира различни лекции от п-р Острогадски. Повечето са открити в записките на баща ѝ от студентските години. Семейството наема и частен учител – Йосиф Игнатевич Малевич. Физикът Николай Тиртов се изненадва от факта, че София има неговата книга и сама успява да изведе приблизителната конструкция на тригонометричната функция, при това изпреварвайки значително своите уроци. Тиртов я нарича следващия „Паскал“.
Физикът настоява София да получи по-добро математическо образование. Семейството наема още един частен учител, но колкото и напреднала да е в тази материя, младата благородничка нямало как да завърши своето образование в Русия. По това време жените не били допускани в университета, а тази практика се наблюдавала и в повечето страни в Европа. За да може да учи, Ковалевская трябвало да получи писмено разрешение от своя съпруг или баща. Според различни документи, през 1868 г. София сключва фиктивен брак с Владимир Ковалевски, млад студент по палеонтология, автор на няколко книги и радикалист, който първи превежда Чарлз Дарвин в Русия. Двамата заминават в Германия през следващата година. През април 1869 г. София и Владимир се намират във Виена. Там двамата инвестират времето си в слушането на лекции по математика и физика.
Владимир по-късно заминава в университета в Йена, за да преследва своята докторска степен по палеонтология. През октомври и двамата заминават за Лондон, за да се срещнат с колегите на Владимир, сред които е и Чарлз Дарвин. На 19-годишна възраст София се изправя срещу Хърбърт Спенсър – философ, биолог, антрополог и социолог, който обръща особено внимание на теорията на Дарвин. Двамата започват един много сериозен дебат относно женския капацитет и възможността за абстрактно мислене. Съветът, с който Спенсър може да си тръгне е: никога не спорете с интелигентна млада дама. Липсват официални данни за целия разговор, срещата е била чисто формална, но по-важното е, че след този разговор един от двамата си е тръгнал засрамен.
София се връща в Берлин и започва да взима частни уроци от Карл Вайерщрас – бащата на модерния анализ. Същият работил като преподавател, но след като София не можела да го посещава, предпочела да го наеме и в следващите няколко години да се обучава по плана на самия университет. През 1871 г. заедно със съпруга си се включва в така наречената Парижка Комуна – ново движение, което се слави като радикално социалистическо, анти-религиозно и революционно движение.
Снимка: By Unknown author – http://www.goettinger-tageblatt.de/newsroom/wissen/dezentral/wissenlokal/art4263,603649, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4581849
И двамата са арестувани след краткото създаване на въпросното движение. В последствие са освободени, но без намесата на бившия московски генерал. След като София се завръща обратно в Берлин и продължава своето обучение, през 1874 г. представя три научни труда, един от тях е насочен към диференциалните уравнения, другият е за динамиката на пръстените на Сатурн и третият разглежда по-сериозно елиптичните интеграли. Всички те служат за нейната докторска дисертация.
Благодарение на учителя ѝ, получава тази титла, но преди това трябва да премине устен изпит, за да докаже, че е автор на същите. В този момент става официално и първата жена в света с докторска степен в Европа. Една от всичките ѝ теории доказва съществуването на аналитичността на локални решения на уравнения при подходящо дефинирани начални/гранични условия. През същата година младото семейство се завръща обратно в Русия. Владимир не успява да получи позиция като преподавател, радикалното му минало не позволява това, а неговата съпруга никога не кандидатства, защото много добре знае, че няма да бъде приета.
Правят най-различни опити да се издържат, един от тях е да се занимават с недвижими имоти, участват в петролна компания, но накрая банкрутират. През 1875 г. след като София погребва баща си, решава да заживее с Владимир, за да се опитат да създадат нормално семейство. Три години по-късно се ражда и дъщеря им – също София. Две години след това детето е поверено на родители и приятели, докато математичката започва отново да се занимава с наука, изоставя своя съпруг. Неговото психологично състояние става още по-нестабилно и в последствие се самоубива.
През същата година колега от немския университет се свързва с рускинята, за да и предложи работа като частен доцент в университета в Стокхолм. През 1884 г. получава позицията на асистент-професор и също така работи като редактор за списание Акта-Математика. През 1888 г. печели наградата Прик Бордин от Френската академия на науките за работата ѝ „Дисертация за частен случай на проблема с въртенето на тежко тяло около неподвижна точка, където интегрирането се извършва с помощта на ултраелиптичните функции на времето.“. В класическата механика се вярва, че твърдото тяло като връх е под въздействието на гравитацията като цяло и не интегрируем проблем.
Снимка: By Post of USSR – http://kolekzioner.net/modules/smartsection/item.php?itemid=216, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12845373
София, заедно с още двама учени, като всеки напълно самостоятелно разглежда своите примери, доказват, че има случаи, в които върхът включва три допълнителни константи на движение, които пораждат и съответно интегрируемостта. През 1889 г. Ковалевская получава правото да работи като главен професор в Стокхолм. Това я превръща и в първата жена в Европа, която получава подобна позиция. След натиск и допълнително влияние от цялото научно общество, София се превръща и в кореспондент на Руската академия на науките. Това обаче не ѝ позволява да преподава в Русия.
Първата дама на математиката умира на 41-годишна възраст от епидемия, която по-късно прераства в пневмония през 1891 г. Благодарение на страстта ѝ към математиката, както и точните науки, дамата успява да отвори вратите и на други свои колежки. В САЩ празнуват ден на математиката, кръстен на нейно име, съществува и ден на лекцията. На нейно име е кръстен лунен кратер, награда за млади таланти в Германия, улици в Русия и Швейцария.
