Смъртоносната мацка направи чудо над Багдад и доказа, че жените могат да изпълняват бойни мисии

На 7 април 2003 г. е 4-я ден от 9-дневната битка за Багдад. НАТО и американски войници се изправят срещу републиканската гвардия на Садам. Иракчаните осъзнават, че битката е изгубена, но пък няма да дезертират и командите вече са ясни – да се борят до последния възможен човек. Удари по небостъргачите в пустинния град продължават да разтрисат околността, но въпреки свирепите битки, Багдад просто не иска да падне.

На север от града се намира Севернобагдатският мост – стратегическа позиция с особена важност. Овладяването му ще отреже възможността на гвардията да продължи да получава помощи или да се опита да избяга.

3-та американска пехотна дивизия трябва да се заеме с превземането на моста и до този момент не е имала възможност да се разгърне в по-голям мащаб, следователно заповедта е приета много свободно.

3-та дивизия преминава през града, достига до моста и започва да определя позициите за защита, както и необходимите муниции и ръчни гранати. От другата страна, близо 400 метра от защитните позиции ще открием кралската гвардия – някои от най-елитните войници, които използват тежка военна техника, за да охладят страстите на американците. Първите американци са обсипани с ракети от РПГ и огън от тежки картечници.

Това се усеща за всеки един, който се опитва да спечели колкото се може повече. Иракчаните продължават да обсипват американските позиции с РПГ огън. Не е необходимо много време, преди да стане ясно на командира, че ако се опитат да вземат моста, броят на жертвите ще бъде безумен.

Без да направят и крачка напред, пехотинците викат въздушна подкрепа. В този случай на сигнала се отзовава 28-годишната Ким Кампбел от 75-та бойна ескадрила. Прякорът ѝ е „Убийствената мацка“, а предпочитаният самолет е A-10 Warthog. Преди да се качи на боен самолет, Ким е управлявала разузнавателни дронове, а след това е една от 50-те избрани в бойната авиация. Първият и успех е регистриран във войната в Кувейт, когато унищожава тежка техника и артилерия на Ирак. За да стигне през тази позиция, Ким трябва да прелети през пустинна буря. Спускайки се от облаците ще забележи, че бойното поле е изключително хаотично.

Горящите сгради пускат своя черен пушек, по нея стрелят ПВО-та и близо до самата локация ще забележи изсипващите РПГ-та по американските части. На близо 400 метра от позицията на приятелската линия, нейният А-10 се навежда с носа напред и дава воля на тежкото оръдие, способно да подписва смъртна присъда в рамките на стотни. Нейният Gau-8 Avenger Gatling Gun ще започне да изпраща олово на кратки серии. Трябва да разберем, че това оръжие се използва за неутрализирането на съветски танкове.

Ким пуска няколко серии от картечницата, но за още по-голяма сигурност ще пусне и ракетите си в последния преход. Очаквано и всяко ПВО ще насочи вниманието си към този самолет. Преди да успее да се отдалечи, ракета земя-въздух ще удари опашката ѝ. Самолетът започва да тегли на ляво, след това носът отново се забива към земята. При евентуално падане, шансовете да падне и да се разбие растат в геометрична прогресия. Ако катапултира ще се озове в град с 11 милиона души и рискът да бъде заловена от иракски войници е огромен.

В този момент хидравликите не работят. Нито елеватори, нито контрола на опашката работи. Кампбел гаси всички електроники и минава на ръчно управление. С други думи, вместо да използва хидравлика, тя използва серия от стоманени кабели, които са свързани с контролния лост. В този момент Кампбел използва старата система, патентована от братята Райт.

Системата сработва и поразеният самолет танцува своя несигурен самолет, при това без да обръща много внимание или  да спазва защитните маневри по учебник. С малко повече успех, самолетът се издига на безопасно място в облаците, а след това започва  да се носи към Кувейт. Дори и след няколко труса в системата, капитан Кампбел отказва да катапултира, а смята да приземи самолетът цял, използвайки ръчният контрол. Кацането под ръчен контрол на А-10 е тествано точно 2 пъти и в двата случая е завършило фатално.

Смъртоносната мацка знае това, но след като има късмет до този момент, защо да не продължи да наддава. Според повечето свидетели от контролната кула, Ким е заходила плавно и е успяла да приземи самолета така, сякаш е работил с хидравлика. Механиците не можели да повярват, че системата е сработила. На следващата сутрин Кампбел ще бъде на нов самолет и ще продължи да подпомага наземните позиции на пехотата над Багдад.

Полетите са много по-спокойни и до края на войната Ким ще изпълни още няколко тура и ще натрупа допълните 375 бойни летателни часа. За изпълнението си през април 2003 г. ще получи отличителен кръст за летци. На церемонията един войник ще подаде бележка с послание „Ако не бяхте вие, аз нямаше да съм на тази церемония!“.  

Ким продължава да служи в армията и до този момент е единственият пилот, който успява да приземи самолет с ръчно управление. По късно ще лети в Афганистан, но в последно време няма информация за нейните бойни изпълнения.