Шокиращата история на Хедър Талчиф, която стигна до Нетфликс

Повечето американци празнуват своя 21-ви рожден ден като легално си купуват алкохол за първи път (да речем). Хедър Талчиф обаче има много по-големи и по-незаконни амбиции, когато се мести в Лас Вегас. След като намира работа в охранителна компания, тя краде 3,1 милиона долара от казино – и прекарва следващите 12 години като беглец.

Наглият обир през 1993 г. я прави една от най-търсените жени в Америка. И все пак, въпреки че и ФБР е по следите й, тя е заловена едва през 2005 г. – и то когато сама влиза в сградата на федералния съд и се предава.

32-годишната жена твърди, че нейният любовник Роберто Солис й е промил мозъка със секс, наркотици и магия – и че тя е следвала престъпните му инструкции „почти като робот“.

Както е описано в документалната поредица „Heist“ на Netflix, Талчиф твърди, че Солис завладява психиката й с видео касети, които „отварят ума ви, но ви правят по-възприемчив към внушения“. Прикрития, фалшиви паспорти, раждане на дете… нейната история е почти прекалено дива, за да й се вярва.

Бурният живот на Хедър Талчиф

Хедър Талчиф е родена като член на Сенека, коренна група от индианци, която населява северната част на Ню Йорк преди Американската революция. Роден през 1972 г., тя израства в съвременния Уилямсвил в Бъфало – и се бори със съвременни проблеми като тормоз.

Родителите й са тийнейджъри, когато тя се появява и се разделят, когато е съвсем малка. Следващата приятелка на баща й открито не я харесва и същевременно младото момиче има и проблеми в гимназията. Домът на баща й е пълен с наркотици и алкохол, а по-късно и самата Талчиф в крайна сметка започва да гравитира към пънк музиката и кокаина.

През 1987 г. се премества в Сан Франциско, за да живее с майка си. Става асистентка на медицински сестри и работи в клиниките на Бей Ерия в продължение на четири години, докато не я уволняват заради нарастващата й употреба на кокаин. Така вече попаднала на дъното тя среща Роберто Солис в нощен клуб през 1993 г.

Самият Солис е роден в Никарагуа и застрелва охранител на бронирана кола по време на неуспешен обир в Сан Франциско през 1969 г. Осъден е на доживотен затвор, но докато лежи, пише книги с поезия, силно аплодирани от критиката, под псевдонима „Панчо Агила“ – и неговата фенбаза подава молба за освобождаването му през 1991 г., която е уважена.

„Той се беше поправил“, казва Талчиф по-късно пред New York Times. „Той пишеше поезия. Познавах майка му. Беше много нормален човек. Ако го познавахте, вероятно наистина щяхте да го харесате. Щяхте да се смеете на шегите му. Щяхте да го мислите за добър човек. Никога не е показвал нещо, заради което да го сметна за отвратителен и ужасен измамник.“

Талчиф обаче е шокирана, когато влиза в апартамента му – тъй като Роберто има олтар с глава на коза, кристали и карти таро. Той я пита дали вярва в дявола, след което й предлага кокаин. А след като я убеждава и, че „сексуална магия“ може да й донесе всички пари, от които някога ще се нуждаят, той започва да я обучава да стреля с АК-47.

Шокиращият обир на Солис и Талчиф

Когато Хедър срещна Роберто, тя е млада, без цел и без духовни аспирации. Междувременно нейният новооткрит любовник е с 27 години по-възрастен и с голям опит в манипулирането на хора. Обзета от чувство на доверие и сигурност, Талчиф се съгласява да го последва в Лас Вегас през лятото на 1993 г.

Когато двойката се установява в Невада, Солис многократно подканва момичето да си намери работа в охранителната компания Loomis Armored – която редовно пренася милиони в брой от казина в Лас Вегас и зарежда банкомати. Той също така я кара да гледа странни VHS касети, за които Талчиф си спомня, че имат „много въртящи се цветове“.

Когато Loomis Armored я наема като шофьор, Солис я кара да запомни подробни наставления къде да отиде и какво да прави. Докато тя по-късно твърди, че не си спомня нищо, извършва обира без проблем. В 8 часа сутринта в петък, 1 октомври, тя откарва бронирания микробус до хотел и казино Circus Circus.

Работата за компанията е проста: Талчиф, Скот Стюарт и друг куриер трябва да карат микробуса от едно казино до друго и да пълнят изчерпаните банкомати с пари. Стюарт припомня, че автомобилът е „пълнен от около една-трета от предната му част чак до задната“. Circus Circus е първата им спирка.

Когато нейните колеги излизат от микробуса с чанти с пари за казиното, Талчиф потегля. Тя трябва да се върне в Circus Circus 20 минути по-късно, но така и не го прави. Стюарт решава, че е отвлечена от крадци, които искат да ограбят буса, особено когато не успява да се свърже с нея по радиото. Веднага се обади на шефа си.

Тогава сержантът от полицията в Лас Вегас Лари Дуис и агентът на ФБР Джоузеф Душек се намесват и изваждат кадри от охранителните камери на казиното. От тях научават, че никой не е ограбил буса и че Талчиф сама го е откраднала. Когато стигат до дома на Солис и Талчиф, двамата са изчезнали – а с тях и 3,1 милиона долара.

Хедър се предава – и обяснява защо го е направила

Тя отива до гараж, който бе наела под фалшива самоличност, където я чака Солис чака. Първоначално те бягат в Денвър, преди за кратко да се скрият във Флорида и след това на Карибите. След това двойката отлита за Амстердам – като ​​Талчиф е дегизирана като възрастна жена в инвалидна количка.

Тя се надява да се установят някъде във ферма и да остави страховете зад себе си, но започва да работи като камериерка в хотел. Питаше Солис за парите, на което той обикновено отговаря: „Не се тревожи за това. Аз съм се погрижил. ОК е. В безопасност са. Всичко е под контрол.“

„Да му кажеш „не“ не беше опция“, спомня си Талчиф.

През годините Солис започва да се отнася към Хедър с безразличие и да води редица други жени в дома им. Когато научава, че е бременна през 1994 г., Талчиф си спомня, че се чувства „все едно не искам да живея повече. Трябваше да се махна, защото исках да имам възможността поне да отгледам дете.“

Солис дава на Талчиф и сина им няколко хиляди долара, когато тя се разделя с него. За кратко работи като ескорт и след това отново като камериерка в хотел. Когато синът й е на 10, тя успява да намери нова самоличност и се завръща в Съединените щати на 12 септември 2005 г. през Los Angeles International Airpot под името „Дона Итън“. След това най-накрая се предава в съда в Лас Вегас.

Талчиф признава за участието си в обира и казва на властите, че не е виждала Солис от години. Тя се надява, че продажбата на правата върху нейната история може да й помогне да изплати щетите на Loomis Armored. На 30 март 2006 г. тя е осъдена на 63 месеца във федерален затвор и да изплати на Loomis 2,994,083.83 долара преди смъртта си.

Oсвободена e през 2010 г. Синът й Дилън вече е завършил колеж и работи като YouTuber и продуцент. Роберто Солис и останалите пари никога не са открити.