shareit

Как Дракула се изправи срещу комунистическата партия и победи

| от |

Западът го познава като „Дракула“ или дявол, ако гледаме румънския превод на думата. Ние го познаваме като Влад Цепещ, защото е достатъчно кръвожаден и зъл, спрямо османското присъствие. Влад Цепещ има българско потекло, противно на очакванията на критиците и изобщо няма да се опитваме да доказваме нещо, което е повече от ясно и видимо в историята. Има обаче една много забавна история, за която отговорност носи и самия Брам Стокър.

Неговият роман се ражда през далечната 1897 г. и разказва легендата за побеснял вампир, който управлява замък далече в Карпатските планини. Повечето от историите се развиват във викторианския Лондон, но ще открием мрачната и грозна страна на Трансилвания. Именно в тази част Брам ще инвестира време, за да изпипа всеки детайл чрез думите.

Самият Стокър никога не е бил в Трансилвания, точно както и песента на Тото, написана за Африка, се създава изцяло по картинки за този магически континент. Силата на въображението е в полза и на двамата творци, без значение от времевия период. Първият роман идва като звучен шамар за Европа и поставя основите на една от най-магическите и преследвани теми – вампирите.

Филмовата адаптация носи достатъчно сериозно внимание на Румъния. Туристите започват да се повишават от 5000 през 1956 г. до 103 000 през 1960 г, а един от рекордите е отчетен през 1970 г. и достига впечатляващите 2.3 милиона души. Феновете почитат региона, започват да търсят следите на графа в дивата земя. По това време Румъния е под комунистическо влияние, присъства във Варшавския договор от 1955 г. и въпреки това има достатъчно западни туристи, които носят своята западна технология със себе си.

Това е един от плюсовете, но още един много важен е, че комунистическият лидер Николай Чаушеско ще показва как Румъния е достигнала най-високите нива на идеология и демонстрира приятелски отношения с хора на запад. Самият Чаушеско ще се опита да се дистанцира от СССР, както прави и Чехословакия малко по-късно. Румънците искат да завържат отношения със запада и да бъдат по-независими. Туризмът изиграва една от най-важните роли в това отношение.

Без позволението на СССР и без неговото разрешение, страната отваря своите граници за чужденци, редуцира значително времето за издаване на виза и иска някакви жълти стотинки за целия процес. Добавени са някакви символични ограничения за гостите, колкото да ги има и след това всеки може да се отправи към Трансилвания, за да търси Дракула.

Горчивата изненада за феновете на Дракула е, че така и не успяват да открият неговите следи. Самият замък никога не е съществувал и е само в съзнанието на автора. Туристите също се изненадват, че самите румънци не знаят нищо за вампира. Самата книга не е публикувана в Румъния до 1990 г. и само някои части са показвани в списания от 30-те години на миналия век. Домакините не можели да дадат посока на туристите, които искат да открият замъка.

През 1972 г. една туристическа компания в Ню Йорк ще пусне така наречения поход по следите на това мистично същество. Те не са подготвени изобщо за подобни разходки, но пък не им пречи по никакъв начин да вкарат малко въображение в рецептата. Карат всеки един турист да си носи чесън, за да отблъсква злите сили. Между временно румънския министър по туризма ще се поинтересува колко от хората в Румъния ще се развълнуват по темата.

Ражда се и една особена дилема. Дракула носи пари на страната, при това повече, отколкото човек може да си представи. Туризъм със свръхестествени сили и фолклор може да накара мнозина да се дръпнат, защото „научният“ комунизъм влиза в противоречие тук. Няма как да се говори за стари поверия и фолклор, които са остаряло схващане на буржоазията в миналото. Гостите идват, за да търсят мрачната страна на Румъния, а Николай Чаушеско иска да предостави модерната и развита индустриална страна. Как да се съчетаят и двете?

Да не говорим, че Румъния не може дори да придяви какъвто и да е исторически иск за Влад III „Цепещ“. Представен като един от последните бойци и лидери срещу Османската империя, същият не може да влезе в ролята на зло от отвъдното, което да причинява такива безредици. Може да сте сигурни, че румънските историци, които продължават да го експлоатират за себе си, няма да останат доволни.

Трябва да има някакво решение на проблема, но преди да успеят да го открият на политическо ниво. Раду Флореску и Реймънд МакНали ще напишат в своята книга, публикувана през 1972 г., че Брам е използвал именно Влад за своя страховит граф, за да създаде повече емоция във феновете и да разкаже за някои почти истински събития. Това е най-доброто и златно решение, защото цялата основа от романа може да се използва и да бъде открита в Румъния.

До тук добре, но пак има проблем. Коя нация ще се съгласи да измести своите национални герои и да даде светлина на вампир? А коя нация ще е готова да направи метаморфозата, макар и Влад да не е румънец, но това е друга тема. Пари трябват, а с тях трябва да се вземат и решения, следователно през 1973 г. министърът на туризма ще създаде своя собствена програма „Дракула: Легенда и истина“, която ще разказва историята на Влад. Пропагандата начертава много тънка линия между истинския живот и фантастичната фигура, която ще се открие в романа.

Официално този тур няма да се предлага като част от обектите, които да се наблюдават, за да може спокойно да заяви пред СССР, че няма никакви идеологически измествания. Това остава официалната им позиция до 1989 г. и въпреки това ще се досетим какво точно търсят западните туристи, когато най-накрая стъпят в Румъния. След това вече е ясно, че без граници и ограничения, Влад може да се превърне дори в терминатор, стига да има хора, които да платят, за да търсят изгубения румънски Скайнет.

Какво се случва, когато нямаме никаква представа къде се намираме, а жадното ни съзнание много иска да открие парченце истина? Отговорът се крие във фантазията. Повечето туристи ще заяват, че замакът Бран близо до град Брасов е точно този, който е описван в литературната измислица. Същият няма никаква връзка с историческата фигура, но какво толкова. Официално това е музеят на средновековното изкуство, но за гостите извън Румъния, това ще е именно замъкът на граф Дракула. След като гостите сами намират решение на проблема, защо пък да не се пуснат билети и да се включи в обиколката? Какво точно ще попречи?

Оригиналната локация на двореца е близо до град Бистрица – каква изненада, нали – в североизточна Трансилвания. Директорът на туризма там, Александру Мисиуга, е запознат с постоянно губещите се хора в горите. Много добре знае и какво точно търсят, както и повечето румънци – те поне са се забавлявали с лутащите се почитатели на свръхестественото. След като повдига въпроса към Министерството на вътрешните работи, най-накрая открива човек на име Йон Манзат.

Като дете, той е чел книгата и дори е роден близо до измисленият дворец. В книгата, английският герой Джонатън Харкър прекарва вечерта си в Бистрица, като избира да посети хотел Златна корона. По същото време в Бистрица се строи нов хотел и след като още няма избрано име, Мисиуга настоява името да бъде точно това. Проблемът за партията е, че не може да приеме никакви кралски асоциации. Следователно Мисиуга най-накрая ще стигне до секретаря на местно ниво Адалберт Крисан, за да го накара да одобри името. Хотелът отваря врати през април 1974 г. и въпреки, че дизайнът не е нещо толкова специфично, менюто е точно това, което героят консумира при отсядане.

Следващата задача е да се построи още един хотел и то точно на мястото, което е посочено от автора. Това обаче е много трудна задача, защото в Бистрица няма чак толкова много посетители. Министърт на туризма отказва няколко пъти и не отпуска никакви финансиране. Започва да търси помощта на Крисан и Манзат, с които да изготви план. Чаушеску често пристига в областта, за да ловува и води други специални партийни лидери. След цял ден в ловуване и забавление, тримата ще заявят своите проблеми, като партийният лидер най-накрая пита: „Какво ви спира да го построите?“

С подобно одобрение е повече от ясно, че парите най-накрая ще потекат и ще се гарантира, че никой в Букурещ няма да ги спре да се построи втори хотел. Проектът се представя като почивна станция, която ще помогне на гостите да отседнат, докато отиват към манастирите в Буковина.

Първоначално сградата отваря врати като хотел Тихута през 1983 г. и не трябва да се изненадвате, че прилича на замък, декориран с различни ловни трофеи. През 80-те години никога не успяват да прекръстят хотела на Дракула, след като държавата започва да става малко по-враждебна към този феномен. Едва на следващата седмица след официалното падане на комунизма, името става Хотел-замък Дракула. Туристите вече не само има какво да открият, но и през цялата година има достатъчно почитатели, които с огромен интерес искат да забележат какво точно се случва. Високо в Карпатите е достатъчно малко въображение, за да може всичко да се превърне в реалност.

И как се постига всичко това, да се затвори най-накрая цялата мистика и човек да разбере какво наистина се случва? Отговорът се крие в битката между централните и локалните сили в комунистическа Румъния. Оказва се, че партията има най-много власт в столицата, а всеки следващ километър примката се свива до степен, в която практически не съществува. Мисиуга се оказва единственият човек с план и намира решение, особено след като знае как точно да играе тази игра.

Игнорира цялата йерархия на партията и веднага отива при този, който е на най-високо ниво. Бистрица се превръща в център на туризма в Трансилвания, но до този момент нито една власт не го разбира. Само той е успял да види, че свежите средства могат да променят икономическото състояние и рискува, при това в много рисково време.

Следователно може да споделим, че целият култ към Дракула в Румъния е една много добра игра на нерви, която се спечелва в името на туризма, а губещата страна е идеологията на комунизма и желанието им да се ограничат далече от самата идея.

 
 
Коментарите са изключени за Как Дракула се изправи срещу комунистическата партия и победи

Повече информация Виж всички