Секретарят на Сталин избяга във Франция и разкри истината за първия на СССР
Борис Георгиевич Бажанов е име, което най-вероятно не говори нищо особено на мнозина. Един век по-рано е бил в епицентъра на болшевишката революция, довереник на самия Сталин и личен секретар. Тази позиция е заемана точно 3 години. Борис осъзнава, че не работи за нещо по-добро, покрито в марксиските идеали, а просто за тиранин, който се опитва да се бетонира във властта. Точно това е причината и да избяга на 1 януари 1928 г. Бажанов е преследван доста години от своя бивш началник и преживява редица опити за убийство. Инатът му е голям и той не спира да пише за 3-годишните си преживявания, както и да издава своите мемоари, критикувайки новия режим.
Бажанов е единственият жив партньор в политическо отношение на Сталин, който успява да избяга и да оцелее. Тротски просто няма този шанс. Бажанов е роден в днешна Украйна през далечната 1990 г. Той е син на лекар и на 16-годишна възраст се включва в Руската революция от 1917 г. Има възможност да наблюдава събитията на първа линия, разделението на властта и извращенията, които се случват на украинска територия. През 1918 г. завършва гимназия и заминава за Киев, където се фокусира върху политически науки. Преди изобщо да прекрачи прага на учебното заведение, вратите са затворени и студентите протестират.
Именно в този момент е прострелян за първи път. През следващата година се записва в комунистическата партия – имал е право да избере дали да се бори за украинския национализъм или да приеме идеята на комунизма. Като възпитаник на руската култура, той избира второто и в последствие започва да работи като секретар за различни фигури в партията в Украйна. През 1920 г. заминава за Москва, където изучава инженерни науки. Няколко години по-късно ще се запише и в политбюро. И така до 9 август 1923 г. (неговият рожден ден) е зачисляването му лично към Сталин.
Основната задача в тази позиция е да записва всичката информация за най-различни срещи. На 26 октовмри записва една от последните срещи между Сталин, Ленин и Тротски. По време на тази среща Ленин посочва Тротски като наследник на новия социалистически трон. Леон знае, че има еврейски корени и отказва да поеме поста, защото не може да даде шанс на противниците да заявят, че страната се управлява от евреин. Според него е било необходимо да няма нито един евреин в партията на ръководен пост. Сталин, Лев Каменев и Григори Жиновеев ще бъдат пласирани до него след смъртта на Ленин и по този начин ще започне една красива чистка, за която светът ще плаща много люта цена.
Нещо повече, всички ще се борят за властта с Тротски, който вече се налага като лидер и по-лошо – възприема се от всички като основният водач на партията и народа. Няма как да се извърши политическо убийство на голямата сцена, революцията още не е охладняла, но с малко натиск ще стане ясно, че Тротски може да бъде изпратен в изгнание чак в Мексико и през 1940 г. ще намери смъртта си, след като агентите на Сталин успяват да го открият. На 1 януари 1928 г. идва и голямото разочарование. Обещанието за братство, равенство и просперитет ще бъдат хвърлени на боклука и всичко ще опира до власт и една свирепа чистка.
Мнението на Бажанов за Сталин е повече от потресаващо. За да може да избяга от СССР, той запазва място за пътуване в Централна Азия, където възнамерява да пресече границата с Иран. Бягството му е точно по времето на първата година от великата петилетка за икономически просперитет, с която Сталин ще се хвали. В същия интервал се случва и прословутия холодомор. Това е и времето на първата чистка, с която ще се премахват всички официални врагове на Сталин. Бажанов никога не е бил вписван като потенциален враг, но в последствие ще бъде добавен в списъка с хора за убиване.
Франция се оказва доста състрадателна и след като провежда няколко интервюта с Борис, той получава политическо убежище. Поръчката за неговото убийство е предоставена на Джорджос Агабеков – директор на агентите в Близкия Изток по това време. Агабеков пътува сам до Франция и също започва да работи върху плана си. За щастие никога не успява да спечели играта на котка и мишка, а и по това време иранските власти защитават доста сериозно Бажанов. Докато е още в Иран, Борис осъзнава, че има договорки по дипломатически канали за екстрадацията му обратно в СССР. Това е и причината да бяга много бързо към Европа. Този път избира Иранско-Индийската граница.
Британците му помагат да стигне до Франция. През октомври 1929 г. ще има ново назначение за убийство, този път ще бъде предоставено на Яков Блумкин, който трябва да мине през Франция и след това да замине за Мексико, където да се разправи с Тротски. Правят се опити за автомобилна катастрофа, агенти го дебнат в сградата, за да го намушкат, но сякаш късметът винаги е с Бажанов. Надявайки се, че ще може да живее малко по-спокойно във Франция, той започва да се занимава с писането на своите мемоари и споделянето на тайните от кухнята на СССР.
Проблемът е, че преди да успее да представи на света с кого точно си имат работа, Сталин обявява война на Финландия. Бажанов започва да търси съветски емигранти, с които да създаде специален боен легион, който да помага на финландците по време на така наречената Зимна война. В навечерието на операция Барбароса, той е гост в Берлин и се запознава с Алфред Розенберг – глава на окупираните източни територии от Германия. Германците се опитват да намерят подходящ кандидат за създаването на ново правителство, но той отказва и предпочита да се върне в Париж:
„Знаете, както и аз, че нашата цивилизация стои на ръба на пропаст… Тези, които се стремят да я унищожат, излагат идеал. Този идеал на комунизма се оказа фалшив от опита в последните шестедест години… проблемът за връщането на свободата на Русия не е неразрешим… младежта на Русия вече не вярва в системата, въпреки факта, че те не са знаели нищо друго. Ако западът развие своята увереност и единство, той може да спечели битката за нашата цивилизация и да насочи човечеството към истинския път, към прогреса, а не към изкривения път на марксизма.“
Бажанов никога не може да си прости участието в това велико престъпление. До края на живота си остава да живее в Париж и не спира да наблюдава как страната, която толкова много обича, лека полека върви към бездната. Един от най-светлите му спомени за Сталин е, че той имал дарбата просто да слуша и никога да не се обажда. Дойде ли време за някакъв дебат, той ще слуша как разговорът се развива и ще засича какво точно е мнозинството, на финала ще заяви, че има решение на трудния проблем, повтаряйки всичко казано до този момент.
Това е една от стратегиите на стоманения, но към това ще добавим и факта, че когато пресата иска от него бърз отговор, той ще предостави възможността или на Борис или на някой друг от обкръжението – никога няма да отговори самоинициативно. Бажанов разказва и как по време на революцията е имало тайни носители на скъпоценности. Някога вдовицата на Ян Свердлов – Клавдия е трябвало да носи цяла торбичка с диаманти и други камъни, които по-късно да се използват, ако революцията се провали. Има легенда, че след войната Сталин успява да събере всички ценности и по-късно да се възползва от тях.
Бажанов твърди, че открива информация за много други носители на скъпоценности, но всичко е открито по случайност. Неговите мемоари и истории за Сталин се пишата като предупреждение за запада. Никой не го приема сериозно, а и Германия също се старае да излъчи тиранин и по този начин да наблюдаваме краха на една цивилизация, от чийто решения все още страдаме. Бажанов никога не се жени, никога не завързва здрави приятелства и предпочита да остане сам. Страхът, че неговата половинка може да бъде мишена на Сталин, го кара да пази себе си в тайна и да се връща на сцената след някоя нова книга. Бажанов никога не е разглеждан като историческа личност, няма да намерите и негови снимки, тъй като той самият отказва да се снима или да присъства.
