Първият съветски космонавт с два полета в космоса и единствен спасител на Гагарин
Космичесткото състезание е единствената дисциплина, в която двата блока от Студената война завършват с реми. Тази демонстрация на сила действа като превенция за директен конфликт. Така или иначе през останалото време се дели целия свят на комунисти и антикомунисти. И докато сраженията на земята взимат сериозни жертви, пропагандата трябва да превръща всеки космонавт в мъченик на една велика кауза.
Първият известен от съветския блок е Владимир Комаров. Съветският тестови пилот, аеро инженер и космонавт остава завинаги в архивите на СССР с два полета в космоса. Когато е избран за солов пилот на Съюз 1, Комаров вече е бил награден за втория си предварителен полет. Проблемът е, че това е само едната страна на медала – другата е свързана с първата причинена смърт. Когато летателният апарат навлиза в атмосферата, парашутът не се отваря и следва жесток удар. Дълго време Комаров е смятан за първата жертва на космоса, но по-късно дори тази чест е отменена – смъртта е настъпила при удара. Каква е причината за тази трагедия? Всичко започва с честването на 50-тата годишнина от създаването на Съветския съюз.
Леонид Брежнев започва да прави сериозни планове относно демонстрацията на най-високи технологични постижения в космоса. Неговата идея е да изпрати трима души чрез летателни апарати в космоса и съответно да проведе първата космическа среща. Телевизията ще предава събитието между екипажите, скачването на съдовете и разбира се, преминаването свободно от единия кораб в другия. Камаров излита с първия Съюз 1 и очаква на следващия ден изстрелването на летателен апарат Съюз 2. На борда на втория има двама космонавта.
Драматичното скачване ще позволи размяна на персоналите и след това двете страни ще се върнат обратно на земята, пилотирайки чуждия кораб. Брежнев многократно напомня, че това е единственият начин за празнуване на 50-тата годишнина и задължително ще се случи – в противен случай винаги има кариерно развитие в Сибир. Когато Комаров е избран през 1967 г. за пилот, негов помощник е Юрий Гагарин. И двамата знаели, че Съюз изобщо не бил безопасен, но никой не искал да се изправи срещу лудостта на Леонид Брежнев, ако мисията се забави или прекрати.
Впрочем пред близки и приятели, Комаров споделя, че най-вероятно ще умре, но предпочита да изпълни мисията, защото не иска Гагарин да заеме неговото място. Двамата са добри приятели и точно по тази причина 40-годишният Владимир иска да заеме мястото на бесилото. Семействата им също се познават и често се събирали, докато космонавтите ходят на лов. За жалост професията им винаги идвала с подпечатана смъртна присъда. Когато мисията била обявена, Юрий вече виждал всички рискове.
Неговото предложение за отмяна било многократно повтаряно, но малцина биха опитали да разочароват Брежнев. Написаните 10 страници с пълно и детайлно обяснение за потенциалните опасности на тази мисия е предадено на Вениямин Русаев от КГБ. Русаев никога не намира смелост да го предаде нагоре по каналния ред и така мисията е в ход. Един месец преди излитането, приятели от КГБ предлагат на Комаров да откаже мисията. Неговите думи са:
„Ако не го направя, те ще изпратят Юра и той ще умре вместо мен. Трябва да се погрижим за него.“
Колкото по-бързо минавали дните, толкова по-високо се издигало нивото на песимизъм. Машините били изключително трудни за навигиране, а за да се затрудни още повече ситуацията, повечето инженери дори не вярвали, че излитането ще бъде успешно. Техниците описали повече от 203 структурни проблема в Съюз 1. Когато се качва на транспортния автобус до площадката, лицето на Владимир е изкривено в мъртвешки поглед. Колегите се опитват да го насърчат и да вдъхнат малко кураж и започват да пеят песни.
Когато автобусът спира и е време за качване, дори осъденият на смърт пее с тях. Гагарин също присъства, при това облечен в пълно бойно снаряжение за полет. Юрий няколко пъти се опитва да отмени Владимир, но среща лют отпор не само от своя приятел, но и от командването. Никой не знае какво е било в главата на първия пилот, но диалогът със смъртта най-вероятно се е случил. След 8 минути в напрежение, Съюз 1 е официално в космоса, а Владимир Комаров се смята за командващ на един от най-добрите и модернизирани космически кораби в света.
Това е най-високата точка от полета и след това бедите настъпват една след друга. Един от соларните панели не успява да се разгърне. Липсата на електричество автоматично не позволява на част от навигацията да заработи. На следващия ден проблемите продължават. Корабът започва да се върти по своята ос, следователно размяната на пилоти ставала почти невъзможна.
Комаров се опитвал да спре въртенето, но колкото повече работил по този въпрос, толкова повече недостатъци се разкривали. Системата за термален контрол започнало да дава грешки, комуникацията със земята ставала все по-трудна, а липсата на електричество не позволявала адекватна работа на останалите системи. Виждайки всички това, операторите от земята отказали да изпращат Съюз 2 на мисия и предпочели да върнат обратно своя космонавт. Очевидно било, че тази мисия не можело да завърши с успех и нещо повече – технологията изобщо не е на нивото, на което трябва да бъде.
Завъртането към земната повърхност продължило повече от 5 часа. След като отново не успял да спре въртенето, пилотът най-накрая активира двигателите и успява да полети към земята. При успешното навлизане в атмосферата, Владимир трябвало само да разпъне парашутите и да се приземи – нищо повече не се изисквало. Основният парашут така и не успява да излезе от своята кутия, докато резервния се отваря при толкова висока скорост, че въздушното съпротивление не позволява разгъване. Сблъсъкът със земната повърхност е толкова свиреп, че следва експлозия. Когато Съветските ВВС успяват да достигнат до мястото на катастрофата, откриват само върха на капсулата, всичко останало е разлагащ се метал.
Докато лети към земята, американските разузнавателни радио точки в Турция прихващат думите на спускащия се космонавт. Те успяват да чуят само псувни и клетви към онези, които са проектирали тази таратайка и след това са я нарекли космически кораб. Многократно благодарил на всички, които са го изпратили на сигурна смърт. Съветският примиер Алексей Косьогин успял да проведе видео връзка и да го обяви за герой, съпругата му също успяла да поговори. Жената попитала какво да каже на децата, докато Косьогин продължавал да плаче в ъгъла. Радио връзката продължава с още куп псувни и проклинане на онези, които са участвали в подготовката за тази мисия.
Опитът да се угоди на Брежнев коства не само милиони, но и човешки живот. Въпреки откритите дефекти, въпреки редицата предупреждения, никой не намира смелост да говори и да обясни, че амбицията на един луд човек е правопропорционална на смърт. Седмица по-късно самият Гагарин ще говори остро срещу случилото се. Юрий е един от малкото, които говорят смело срещу режима и не се притесняват да споделят за грешките. Освен това признава, че смъртта на неговия приятел е огромна тежест върху самия него.
Напомня, че е трябвало да стигне до самия Брежнев, за да обясни защо исканото от него не може да се случи. Една година след този репортаж и това няма да има значение. Гагарин ще умре при тестването на боен самолет. Комаров получава впечатляващо погребение, точно каквото трябва за един истински герой. Мнозина го изпращат като такъв, но никой не си задава въпроса защо е трябвало да умре. Отговорът, както се досещате е смешен – Брежнев искал. Когато американски астронавти искат да присъстват на погребението, получават отказ. Защо ковчегът е отворен? Това било лично изискване на Комаров – да покаже какво точно се случва с астронавтите. Не е използвал тези думи, но посланието било повече от ясно.
