Ото Лоуви сънува научно решение, което му носи Нобелова награда
Ото Лоуви е немски фармацевт и физикобиолог, чийто изследвания ще му донесат Нобелова награда по медицина през 1936 г. Наградата се споделя със сър Хенри Дейл, негов дългогодишен приятел, вдъхновил немеца да изследва начина, по който нервите излъчват сигнали по цялата верига на човешкото тяло. През 1903 г. науката още няма отговор на този въпрос и точно това мотивира ученият да започне своето по-сериозно и дълго изследване по темата. Ото не винаги е мечтал да преследва кариера в медицината като научен работник. Неговата първа мечта е да бъде лекар в болница. За съжаление се отказва, след като става свидетел на количеството хора, които умират от напреднал стадий на туберкулоза и пневмония.
Повечето пациенти умират, защото не могат да получат правилната терапия. Това го мотивира да се наложи към фармацията, където смята, че ще бъде много по-полезен. През 1898 г. е един от асистентите на професор Ханс Хорст Майер – известен фармацевт в университета Мардбург. През първата си година се запознава с изследванията по посока на метаболизма. Публикува няколко научни труда относно действията на флоризина и глюкозида, разглежда нуклеиновия метаболизъм при човека и след като изследванията се оказват точни, получава правото да преподава през 1900 г. в същия университет. Само две години по-късно ще докаже, че животните са способни да синтезират отново протеин с помощта на продукта при разпадането им – амино киселините.
През 1902 г. е поканен като гост в Лабораторията на Ърнест Стърлинг в Лондон, където ще срещне своя бъдещ много добър приятел Хенри Дейл. През 1903 г. е поканен като преподавател в университета в Грац, Австрия и остава там, докато не е принуден да напусне страната през 1938 г. Преди това ще стане директор на фармацията в Грац. Ото може да се похвали като последният нает евреин в страната от 1903 г. до края на войната. През 1921 г. едно ново влечение мотивира ученият да започне изследване в определена посока. Този път се фокусира върху работата на някои основни човешки органи при химическа или електрическа стимулация.
Снимка: By Albert Hilscher – https://www.nobelprize.org/prizes/medicine/1936/loewi/facts/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18336306
По време на това изследване ще установи, че хормонът адреналин влияе върху всички тях и допринася върху правилното им функциониране. Тук идва и следващият въпрос: как човешкото тяло предава нервните импусли с помощта на химикали, които влизат в ролята на посланици? Още тогава започва да наблюдава синтеза на първият невротрансмитер – ацетилхотин. Първите му наблюдения са прекъснати на 11 март 1938 г. с арестуването му по време на немската инвазия в Австрия. Ото и двамата му сина остават зад решетките, докато не се съгласяват доброволно да препишат всички свои притежания, включително и изследвания на нацистите. През 1940 г. ученият най-накрая успява да избяга в САЩ и започва работа като професор в университета по медицина в Ню Йорк.
6 години по-късно получава американско гражданство. Никога не се завръща в Австрия и умира в САЩ. Остава известен в науката с факта, че най-накрая дава един основен отговор – дали тялото изпраща сигнали чрез биоелектричество или чрез химикали. Фармацевтиката вече е успяла да установи, че тялото реагира много сериозно при наличието на химикали, но все още няма достатъчно доказателства, за да направи сериозното заключение. Същевременно и проведените експерименти с електрически импулси също дава достатъчно резултати, следователно науката трябва да даде отговор на този въпрос. Същият ще се превърне в един от най-важните въпроси за медицината на XX век. През 1920 г. Ото Лоуви ще разкаже, че е сънувал решението на този проблем и след като се събужда през нощта, започва да записва бележки на нощното си шкафче.
Снимка: By The original uploader was Nrets at English Wikipedia. – Transferred from en.wikipedia to Commons., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2385256
На сутринта се оказва, че ученият не може да си спомни нищо и още по-лошо, не може да разчете написаното. На следващата вечер сънува, че е в лабораторията и извършва експеримент, който дава отговор на големия въпрос. Този път го запомня и започва изследвания. Същата година прави дисекция на жаби, за да извади биещите им сърца. Първото сърце е извадено с така наречения блуждаещ нерв, който контролира сърдечния ритъм, докато второто сърце е извадено без него. С помощта на електрически импулс, сърцето с блуждаещия нерв е оставено да бие бавно. Докато първото сърце бие бавно и синтезира течност, Ото взима количество от течността и го поставя върху другото сърце. Макар и то да не се стимулира по никакъв начин, също започва да бие бавно.
Нарича неизвестния химикал Vagusstoff – немската дума за субстанция. Малко по-късно ще стане ясно, че въпросният химикал е Ацетилхолин. Изследване доказва, че човешкото тяло използва химикали за предаване на сигнал, особено след като може да задвижи сърце, което стои без абсолютно никакво задвижване. Благодарение на неговото откритие, той може да представи на науката онзи химикал, който работи като еквивалент на електрическата симулация. В следващите години ще започне да разглежда и други интересни случаи като „Увеличеното освобождаване на адреналин след приемането на кокаин“, както и „Връзката на дигиталис и действието на калция“.
Изследва блокадата и увеличаването на нервното действие в следствие на употреба на лекараства. Не трябва да забравяме, че Ото Лоуви може да се похвали и с още една интересна титла, освен Нобелова награда за принос в медицината, неговото основно внимание се насочва именно върху факта, че той е един от редица учени, които признават, че са сънували отговора на своите изследвания.
Заглавна снимка: By https://wellcomeimages.org/indexplus/obf_images/77/6c/36a5eb8792d5ed33cffd73647e43.jpgGallery: https://wellcomeimages.org/indexplus/image/V0026258.htmlWellcome Collection gallery (2018-04-03): https://wellcomecollection.org/works/c88qnkba CC-BY-4.0, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36578992
