Нел Гуин – обичаната и чаровна актриса на Англия
Елеонор (Нел) Гуин се ражда на 2 февруари 1650 година. Тя израства с по – голямата си сестра Роуз и самотна майка Хелена Смит. Двете момичета никога не разбират самоличността на отсъстващият си баща.
Детството на бъдещата актриса е обсипано с трудности. В Лондон майка им отдала се на алкохола, държи публичен дом, в който Нел се натъква на всякакви личности от различни житейски пътища. Там тя работи със сестра си като сервитьорка. Освен да досипват чашките с алкохол се вярва, че двете деца обслужват и жадните клиенти в леглото. За допълнителни приходи, Гуин обикаля лондонските улици продавайки стриди и сгурия, откъдето местните започват да я наричат “Пепеляшка”.
Без дори основно образование сестрите Гуин нямат никакво понятие как да напишат имената си на хартия, но независимо от това по – малката Нел ще плени сърцата на хората и на английският монарх – Чарлз II. След краят на Английската революция, едно от първите неща, които нововъзкачилият се млад владетел прави е да възвърне предишният блясък на театрите, отнет от Оливър Кромуел. Така е основан театър на улица Друри Лейн. Той ще предприеме и решението да позволи на жените да се разполагат с женските герои на сцената, роли които досега са играни само от мъже.
През 1662 година бъдещата любовница на краля е в обятията на мъж на име Дънкан. Познаваща мъжките ласки, тя бързо се отегчава от този живот и търсенето ѝ на ново призвание ще я заведе в театъра на Друри Лейн. Там тя в продължение на година ще продава на публиката домашни портокали, докато не е забелязана от собственика Джеймс Килигрю. Нейният приятен и закачлив характер я кара да изпъква, особено когато прави леки шеги към играта на актьорите.
На чара си, Елеонор дължи по – нататъшната си работа като актриса сред свои колеги като Джон Лейси и Чарлз Харт, които ѝ показват как да започне. През 1664 година закачливата дама дебютира на сцената и до другата година е добре известна сред местните. Докато нейните съпернички са с черни очи и коса, Нел изпъква с червеникавите си къдрици и кестенявите очи.
Актрисата отбягва сериозните и драматични роли, смятайки ги за скучни. За сметка на това е родена да разсмива публиката с чудесната си комедия и цветущи псувни. Гордееща се също с нежните си крака и красиви глезени, тя не пропуска възможност да развее полите си твърде нависоко, за да ги покаже на зрителите. Кариерата ѝ ще претърпи лек застой в периода от две години, когато смъртоносната чума ще принуди затварянето на театрите и Големият лондонски пожар ще причини големи щети на града.
Сцената ще приветства Гуин отново през 1667 година с пиесата “Моминската кралица”, когато ще хване окото на самият Чарлз II. В опит да се отърси от дългата си връзка с доминиращата Барбара Касълмейн, кралят ще се запознае с бъдещата си любовница. Още на първата си среща тя иска 500 паунда компенсация за труда, който ще се окаже връзката с него. Въпреки, че отказва офертата Чарлз ще има още много срещи с актрисата. Отначало тя желае компанията на владетеля единствено като приятел и продължава кариерата си, но с времето двамата ще се сближат много повече.
Неуката ще очарова любимият си със сладки думи и ще му покаже един безгрижен живот. Учи го как да лови риба, докато се наслаждават на плуване в речните води на Темза. През лятото влюбените се състезават с коне и продължават традицията още 14 години.
По – късно по поръчка на краля, за Нел ще бъде построена скромна къщичка близо до двореца. От сцената слиза през 1669 година и допълнителното си свободно време ще прекара в обятията на Чарлз. По това време Гуин ще забременее и на другата година на 8 май ще ѝ се роди малко момченце, което кръщава на мъжа си.
В сърцето на английският монарх ще се намери място и за нова любовница – Луиз Декерой, работеща под крилото на покойната му сестра. Новото попълнение ще се превърне в голямата съперница на бившата актриса. Със високомерният си характер Луиз често се дразни от присъствието на Нел и двете много пъти водят ръкопашен бой с думите си. Въпреки противоположните си черти дамите задоволяват егото на Чарлз II по свои различни начини и си печелят неговите ласки.
Не напълно отказала се от светлините и тръпката на актьорската игра, Елеонор ще продължи да играе в пиеси, докато синът е само на 5 месеца. Завръщането ѝ е приветствано с овации от зрителите, чакащи с нетърпение да видят как фаворитката им приключва всеки спектакъл със заключително слово и енергични танци. Макар и обичана, на 21-годишна възраст ще се пенсионира през 1671. Веднъж завинаги завесата ще се затвори за нейната кариера в театъра.
Подобаващо на една звезда, все още зелената Нел се нанася във великолепна къща на улица Пал Мал, откъдето посреща специално подбрани гости. Нощите си ще прекарва с тях в игри и забавления. В дома си пенсиониралата се жена цени всичките си принадлежности и най – вече леглото си. Изработено от сребро с високи колони, на които е изобразен собственият ѝ лик заедно с този на краля. Щастието на щедрата домакиня ще се удвои, когато на Коледа през 1671 година ражда вторият си син, на който дава името на кралският брат Джеймс.
Обичана от народа, тя намира пред входната си врата красиви червени рози от случайни минувачи. По улицата е поздравявана с ентусиазъм от местните, докато върви към често посещаваното си старо работно място в театъра, където поддържа връзка с колегите си.
Всичко това щастие ще се срути за залязалата звезда, която преживява тежки години. В поредност тя ще научи за смъртта на майка си, преживява смъртта на големият си син и забелязва първите признаци за влошеното здраве на мъжа си.
Къщата ѝ ще бъде обрана, което принуждава психически и финансово съсипаната Гуин да заживее тих живот в провинцията. Оттам тя ще научи скръбната вест за смъртта на Чарлз II, любовта на живота си. Тя ще го последва само на 37, когато почива от венерическа болест на 14 ноември 1687 година.
Цял живот тя остава вярна към любовника си, който приживе дава фамилното име Бюклърк на нея и децата ѝ. С това Елеонор Гуин остава запомнена като прекрасният талант на театъра, закачлива и забавна.
