Недялка Симеонова – детето чудо с цигулка и талант от световна величина
На днешната дата през 1901 г. се ражда Недялка Димитрова Симеонова. Ако сте почитатели на класическата музика и обичате концертите, най-вероятно сте чували нейното име, все пак около 20-те години на миналия век, Недялка се смята за чудо на родната сцена в музиката. Днес малцина дори знаят за нейното съществуване, макар и да е първата българка, която официално свири в Карнеги Хол. Това далеч не е единственият ѝ случай, особено след като открием че жената наистина успява да се наслади на някои много специални и интересни предизвикателства в тази посока.
Неслучайно я наричат детето чудо и балканския Паганини, но спокойно ще открием, че в класацията на българските музиканти се нарежда спокойно до големите имена като Ерика Морини и Ерна Рубинщайн. Хасковлийката започва да свири на 6 години, като това е огромна радост за семейството ѝ. Баща ѝ Димитър Симеонов е самоук музикант и свири на тромпет и цигулка. Пред публика за първи път свири произведение на Шуман, а на 8-годишна възраст получава покана да свири във Военния клуб в София. Публиката е не просто впечатлена, но и не спира да посещава изпълненията на детето.
За една година българската критика я обявява за чудо. Семейството, както и добродетели, събират средства и през 1913 г. ще изпратят малката Недялка в САЩ, където да свири благотворително и да събира допълнителни средства за пострадалите българи от Балканската война. Американската публика не вярва на очите си, а докато турнете продължава, Недялка намира място в почти всеки американски вестник. Преди да успее да се върне в България, американски фонд, подпомаган от някои от най-богатите американски бизнесмени, отпуска стипендия за обучение.
През следващата година тя ще се намира в Дрезден, а неин преподавател ще е легендарният професор Густав Хавеман от тамошната музикална академия. След 6 години момичето приключва своето образование и се завръща в България, а след 2 години вече свири със симфоничен оркестър. Изнася редица концерти за родната публика, но талантът иска още развитие и момичето заминава повторно за САЩ, за да взима уроци от професор Леополд Ауер – по това време най-големият педагог в музиката. Цялото семейство се мести в Индианаполис през 1924 г. и тогава идва един много скъп подарък.
Красива цигулка „Галиано“, която ще използва до края на живота си. Същата година и любовта чука на вратата, талантливата музикантка се запознава с индийски спиритист на име Премел ел Адарос, преди да се усети, двамата вече са сключили брак, но той няма да продължи много дълго. Индиецът се оказва насилник и не спира да тормози момичето.
Недялка ще сподели, че най-вероятно основните му мотиви за брак са били по-скоро експлоататорски, защото Премел искал да прибира и натрупаните средства от концертите – това не се случило. За да избяга от жестоката клопка на преследвача си, Недялка заминава за Кайро и там среща Георги Хайдутов – български пианист. Сестра му свири на чело и страстта отново пламва, следва втори брак и оформяне на едно интересно трио, което получава покани за сцените в цял свят от Япония, Китай, Сингапур, Европа и чак до САЩ.
Нито един почитател на класическата музика не е пропуснал многобройните концерти, а в този период можем да гадаем само какви гости са пристигали на предните редове. През 1931 г. Недялка и семейството ѝ се прибират обратно в България. Веднага е наградена с орден за граждански заслуги, а през 1932 г. ражда и дете. Синът ѝ Димитър Симеонов ще последва стъпките на майка си и също ще свири на цигулка. Вторият брак обаче е към края си. С опита и реномето, което носи, Недялка решава да започне да преподава в родната Музикална академия – за изненада на мнозина – отказват ѝ.
Вместо това започва да свири на различни по-малки сцени, а през 1935 г. в нейна чест, София организира концерт за 25-те и години на сцената. След това отново е в Дрезден по покана и за допълнително обучение в Дрезденската консерватория. По-късно е коценрт майстор на тамошния симфоничен оркестър. Третият брак е с Илия Стоянов – диригент. Връзката отново не просъществува много дълго, даже напротив. При поредното посещение в България, ценната цигулка е оставена при приятелка в Германия, защото целта на посещението този път е взимането на сина ѝ. Талантливата цигуларка посреща 9-и септември съветската армия и осъзнава, че границите са затворени.
Ситуацията в Дрезден също се влошава и бомбардировките там се отразяват от всяка една медия. Никой не знае дали нейният музикален артефакт е добре и дали изобщо се пази от нейната приятелка – никой не може да се свърже с нея, а и комуникацията в града е изгубена. Близо 11 години няма никаква информация и за двете, докато немското посолство не изпраща новината, че всички са добре и скоро легендарното „Галиано“ ще се озове при законния си собственик. Докато чака някаква новина, получава покана от новия Държавен симфоничен оркестър, както и има покана да работи като преподавател в Музикалната академия. Отново има време за любов, като този път съпругът е Борис Сарафов. Изпълнителката на редица класически творби се разболява от рак и започва активно лечение в Париж. На 14 март 1959 г. тъжната вест за смъртта ѝ достига и до България.
До днес хасковлии провеждат концерти в нейна чест под името „Професор Недялка Симеонова“. Днес ще открием нейни записи в архивите на „Златния фонд“ на БНР. Що се отнася до нейния талант, Недялка се смята за най-високото равнище изпълнител от световно ниво, като спокойно може да се реди до талантите на запад, а това са думи на музикални професори и сме склонни да вярваме.
По ирония на съдбата, никой не иска да се учи от нея, макар и тя да е най-доброто, с което музикалната академия е разполагала. Синът ѝ продължава да се занимава с музика. Що се отнася до цигулката, тя е предадена на държавата, но при условие, че на нея ще свирят само млади и талантливи музиканти. По стечение на обстоятелствата, същата се озовава в Дина Шнайдерман – съпругата на Емил Камеларов. След време двамата бягат в чужбина и я взимат със себе си, като след това следите се губят.
Снимки: Wikipedia
