Музикални хроники: Ненавист между двама братя стои зад хитовете на великите Creedence Clearwater Revival
Враждата между талантливи братя не е нещо необичайно в музикалната история.
Достатъчно е да споменем Лиъм и Ноел Галахър от Oasis, Рей и Дейв Дейвис от The Kinks или Майкъл Джексън и брат му Джърмейн от Jackson 5.
Но когато говорим за бурен и болезнен разрив в отношенията, малко примери са по-печални от този на Джон и Том Фогърти от Creedence Clearwater Revival.
Групата е истинска икона на южняшкия рок и въпреки краткото си съществуване, създава поредица от незабравими песни в края на 60-те и началото на 70-те. Свързваме я с вечни хитове като Proud Mary, Bad Moon Rising, Have You Ever Seen The Rain, Fortunate Son и още доста други. Но твърде бързо отношенията вътре в групата стават нетърпими, а братята Фогърти така и не успяват да се помирят.
Роден в Калифорния през 1941 г., Том Фогърти е завладян от рокендрол вълната още като тийнейджър – както толкова много други бъдещи музиканти в края на 50-те. След като започва да свири на китара и да пее, той създава първата си група, която обаче се разпада. Междувременно неговият 3 години по-малък брат Джон сформира собствено инструментално трио заедно с двама съученици, Дъг Клифърд и Стю Куук. Търсейки нови музиканти, с които да записва, Том Фогърти се присъединява към тях и тъй като е най-голям и единствен се занимава с пеене, се превръща във фронтмен и лидер.
Тогава групата се нарича The Blue Velvets и започва да си създава име в региона, следват няколко промени в името и известно лутане в търсене на точния стил. През следващите три години те издават няколко сингъла, но без успех. При тях се случват и няколко ключови промени: Куук сменя пианото с бас китара, а Джон Фогърти открива своя глас и става основен певец вместо брат си.
В края на 1967 г. Сан Франциско вече сериозно конкурира Лондон като дом на рок музиката и звукозаписната компания на The Blue Velvets иска те да изберат ново име, отговарящо на процъфтяващата контракултура. В крайна сметка музикантите се спират на Creedence Clearwater Revival.
През следващите няколко години фурорът е тотален. Между 1968-а и 1970-а Creedence издават цели 6 албума, изпълнени с най-големите им хитове. Джон Фогърти не само е фронтмен, но и автор на всички песни и е всепризнат като един от най-значимите композитори и текстописци в своя жанр. В само една песен Том е вписан като съавтор заедно с брат си – Walk on the Water, която възниква в по-ранен период. Просто Том Фогърти се оказва тотално изместен, а Джон вече иска да контролира всяка част от процеса и това води до огромно напрежение между братята.
Отношенията им са толкова нетърпими, че Том напуска в началото на 1971 г., само месец след излизането на шестия албум. „Том търпеше много гадости от страна на Джон“, твърди барабанистът Клифърд. „Мисля, че Том очакваше Джон да каже „Добре, изпълнихме целите си, защо не започнеш ти да пееш част от песните?“. Том имаше страхотен глас, малко напомняше Ричи Валънс. Но Джон не искаше да му дава да пее, за да не направим хит с неговия глас. Не искаше Том да има успех“.
Версията на самия Джон Фогърти е по-различна и макар че звучи самонадеяно, сигурно и в нея има някаква истина: „Най-хубавото, което мога да кажа за Том беше, че той е по-големият брат, а по-малкият брат имаше много повече талант. Затова завиждаше дори повече от другите двама в групата“.
Джон може да е този с повечето талант, но трябва да се признае, че без Том групата веднага започва да затъва и записва един неуспешен албум като трио преди да се разпадне. Джон Фогърти се изпокарва и с останалите двама и е ясно, че Creedence Clearwater Revival няма бъдеще. Лидерът твърди, че така или иначе се е налагало да прави всичко сам по писането на песните и правенето на аранжиментите, а останалите просто са искали повече контрол без да имат необходимите умения.
След като Creedence престава да съществува, членовете на групата се пробват в други формации, Том и Джон опитват да развиват и самостоятелни кариери. Сериозни успехи обаче липсват, а еднократното им събиране на сватбата на Том няма как да донесе трайно помирение. През 80-те и 90-те започват съдебни дела между самите музиканти, както и срещу бившия им лейбъл, а това задълбочава конфликтите им.
Липсата на музикални успехи пък се оказва най-малкият проблем на Том Фогърти. През 80-те той претърпява операция на гърба, но заради инцидент при кръвопреливането е заразен със СПИН. Усложнения от болестта причиняват смъртта му през 1990 г., когато той е едва на 48 г. Докато е жив, Том така и не се сдобрява с брат си и от техни изказвания пред медиите изглежда, че пропастта между тях даже се разширява.
Докато Джон води ожесточени битки в съда с бившия шеф на лейбъла Fantasy Records Сол Заенц, Том твърдо заема страната на Заенц. „Към края на живота си той казваше „Сол е най-добрият ми приятел“. Даже ми пращаше злобни писма, в които ми пишеше неща като „Сол и аз ще победим“. Беше много объркано и много тъжно“, казва Джон Фогърти.
Creedence Clearwater Revival са приети в Залата на славата на рокендрола през 1993 г. и тогава вдовицата на Том пристига с урна с праха му. Но и това събитие не е достатъчна причина да се превъзмогне миналото – тъй като Джон просто отказва да излезе на една сцена с другите двама от Creedence и вместо с тях, свири с банда от специално подбрани звездни музиканти.
