Музикални хроники: Нападение от ревност на сцената едва не уби един от най-ярките музикални таланти
Един от най-оригиналните и всестранно развити музиканти на XX век, Франк Запа е оставил след себе си невероятно наследство в над 30-годишната си кариера. Неуморен експериментатор и виртуозен китарист със склонност към силно непредвидими импровизации на сцената, американецът издава цели 62 албума преди смъртта си, а впоследствие се появяват още 64 с неиздаден приживе материал.
И всичкото това творчество успява да създаде, при положение, че умира едва на 52 г. от рак на простатата. Но тази невероятна кариера можеше да приключи много, много по-рано, и то по трагичен начин – още през 1971 г., когато 30-годишният Запа е в разцвета си.
Тогава неговото европейско турне с бандата му The Mothers Of Invention се превръща в хаос с животозастрашаващи пропорции, а един озлобен човек в публиката едва не го убива. Нещата тръгват в лоша посока още на концерта в казино „Монтрьо“, Швейцария, когато фен от тълпата пали сигнална ракета и предизвиква голям пожар.
Целият клуб изгаря до основи и парадоксално дава вдъхновението за един от най-големите рок хитове Smoke on the Water на Deep Purple. Макар че покрай пожара се ражда емблематичният китарен риф на Purple, случилото се не е добра новина за Франк Запа и The Mothers Of Invention.
Цялото оборудване на групата е изгоряло и затова пропадат предвидените дати във Франция и Белгия. Решени да продължат с концертите, музикантите се насочват към Лондон за две поредни шоута в Rainbow Theatre и наемат необходимата техника. Още в първия от тези концерти, по време на бисовата песен (кавър на I Want to Hold Your Hand на Beatles), се случва големият ужас.
Разярен фен от публиката изкачва стъпалата до сцената и блъска Запа към по-долния етаж на залата, предвиден за оркестъра. Фронтменът пада от близо 4 метра височина и претърпява толкова тежки травми, че в първия момент останалите от групата му го мислят за умрял.
“Да, в бандата смятаха, че съм мъртъв”, пише Запа в автобиографията си. „Главата ми беше върху рамото, вратът ми беше извит сякаш е счупен. Имах дълбока рана на брадичката, дупка в задната част на главата, счупено ребро, фрактура и на крака. Едната ми ръка беше парализирана“.
Нападателят Тревър Чарлз Хоуел е задържан от феновете, докато се опитва да избяга, и те го предават на хората от екипа на Запа, които – естествено – не се отнасят особено дружелюбно с него, чакайки да пристигне полицията.
Междувременно не само хората от групата на Запа са в неведение за състоянието му.
Пред залата настъпва хаос, тъй като се разпространява мълва сред тълпата, че музикантът е мъртъв и близо час никой не знае какво точно се случва с него. Важното е, че той оцелява, макар и с цената на сериозни счупвания, тежка травма на главата и наранявания на краката, врата и гърба. Оказва се, че има проблем и с гръкляна му, а това перманентно променя вокалния му диапазон и му пречи да изпее някои от високите тонове, които по-рано е взимал. Няколко седмици Франк Запа прекарва в инвалидна количка и му се налага все още да носи шина на крака, когато се завръща на сцената почти година по-късно.
До края на живота си големият музикант търпи последиците от атаката, тъй като единият му крак остава по-къс от другия, а той страда и от хронични болки в гърба. Съставът на групата му The Mothers Of Invention се разпръсква на различни посоки по време на принудителната пауза, но Запа намира сили да продължи с други хора и да твори усилено до края на живота си.
Големият талант не позволява дори нещо толкова разтърсващо да го спре – но какво се случва с нападателя му?
Тревър Чарлз Хоуел е осъден само на 12 месеца затвор и пред съда разкрива мотива за престъплението си. Според него, приятелката му е била обсебена по Франк Запа и Хоуел е действал в пристъп на ревност. Само че в автобиографията си Запа пише, че агресорът е дал пред пресата различни обяснения.
Едното от тях е, че музикантът заглеждал приятелката му, което Франк разяснява, че е невъзможно при цялото разстояние до публиката и предвид светлините в лицето на свирещите. „В такива случаи изобщо не мога да видя публиката, все едно гледаш в черна дупка“, категоричен е Запа. „Хоуел каза пред друг вестник, че бил бесен, защото смятал, че не сме му дали достатъчно за парите, които е платил. Така че вие изберете любимата си версия“, завършва Франк с обяснението си по случая.
