Мнозина се опитаха да копират Шерлок Холмс, но не и Артър Конан Дойл
Днес Шерлок Холмс – един от най-известните детективи в литературата – става на точно 133 години. Неговият автор Артър Конан Дойл среща доста затруднения в издаването на увлекателния прозорлив Шерлок, както и на смирения и интелигентен д-р Уотсън. Във времето, в което Дойл пише и започва да печели, литературата вече гради по-сериозен криминален жанр.
През далечната 1887 г. можем да видим наличието на редица клонинги, копиращи много сериозно самия Шерлок. Можем да забележим, че съперниците в разследването и в литературата варират между сляп детектив, цигани детективи, канадски дървар и стар мъдър хиндус.
Някои дори минават още повече границата и въвеждат свещеник и прото-феминист. Проблемът обаче е, че не всеки може да бъде Артър Конан Дойл и една идея понякога не е достатъчна, за да се достигне до тази висота. Жак Фитрел пише своя роман „Мислещата машина“, а героят зад нея е професор Аугустус С.Ф.К. Ван Дюсен.
Според Фитрел, това е човек, който има невероятно хладнокръвие, лишен от всякакви емоции, той е може би перфектният инструмент за решаването на най-различни случаи. Единственият проблем е, че когато книгата достига до Англия, Жак прекарва точно една седмица в празни библиотеки и след това решава да се прибере обратно. Купува си билет за Ню Йорк, но не осъзнава, че се качва на борда на Титаник.
Когато корабът потъва, Жак успява да се спаси и продължава да пише истории за своя арогантен герой, които се публикуват във вестници и списания, никога не успява да достигне нивото на Шерлок Холмс. Ърнест Брама решава да направи своя детектив сляп, но същевременно да подчертае логиката му и засилва всички останали сетива, надявайки се да спечели вниманието на публиката. Неговият герой се нарича Макс Карадос. Ърнест не осъзнава, че до голяма степен създава свръхестествени способности в своя герой, които до някаква степен започват да дразнят читателите и следва лека метаморфоза за оформянето на характера и пускането на достоен противник на Шерлок.
По-важното е, че историите му започват да се публикуват през 1914 г. и според някои критици са достатъчно добри. Успехът на Ърнест започва с публикуването на научната фантастика „Кои можехме да бъдем“ и по-късно е разгледана от Джордж Оруел. Оруел признава, че именно това заглавие е помогнало за оформянето на „1984“. Шерлок Холмс успява да мотивира и Баронеса Ема Орци да започне да твори.
Нейната идея е да създаде Лейди Моли от Скотланд Ярд. Пише романа си около десетилетие по-рано от приемането на закона за допускането на жени в тази агенция. Покрай тази дама, баронесата ще добави и „Старецът в ъгъла“ – история за сърдито старче с брилянтен ум, което никога не напуска заведението, но винаги дава правилните посоки за разследването.
Особено копие на Шерлок обаче е творението на Хю Уиър. Неговата работа е да създаде Маделин Мак – малада американка с особен нюх в криминологията. Неин партньор е Нора Норакер – журналистка, която винаги може да предложи и допълни интересните възможности на аудиторията. Мак притежава малък медальон, в който крие специални съставки, с които може да стои будна с дни и да работи върху определения случай. Понеже писателят има връзки с Холивуд, няколко филма са разработени с неговото участие, а повече от 200 актриси се записват за главната роля, когато нямото кино е в своя апогей. Интересен факт е, че Артър успява да намери решение на своята мания към писането на криминални романи.
През 1893 г. официално ще убие Шерлок Холмс, заедно с неговия заклет враг п-р Мориарти в книгата „Приключенията на финалния проблем“. Холмс ще изчезне от литературата, докато не се появи новото издание „Баскервилското куче“ през 1901 г. Има едно име, което обаче ще накара Дойл да започне разследване и да асистира на своя приятел Джордж Едалджи. Докато Шерлок се оказва изключителин талант в своята литературна история и може да се похвали с впечатляващи знания, не трябва да забравяме, че неговият създател също има нюх за престъпленията. Ако има хора, които се радват, че Хоумс е убит, това са били пощальоните. Те прекарвали доста време в обяснение и връщане на писмата, адресирани до 221 Б Бейкър Стрийт – адресът на детектива. В началото на XX век един човек изпраща писмо на правилния адрес – домът на Дойл.
Джордж Едалджи започва своя живот с особени главоболия. Баща му е персиец, който успява да се ожени за англичанка. На острова сменя своята религия, приема християнството и бързо получава възможност да стане лидер на малка църква в Старфордшир. За съжаление мнозина не вярвали, че персиецът има качествата да стане предводител. В последствие на 16-годишна възраст Джордж започва да получава заплахи по пощата. Междувременно и други хора получавали подобни писма и често били подписани под името на самия Едалджи.
Накрая никой не харесвал нито духовника, нито неговото семейство. Дори и опитът му да се отдели и да се образова, не дава шанс за откъсването от отровата на малкото общество. Джордж работил . Накрая започват и различни осакатявания на животни, като всяко престъпление е преписано именно на младежа. Изпратените писма, които го обвиняват, мотивират полицейския инспектор да го задържи и дори да потвърди, че самият Джордж има заболяване и по този начин се е опитвал да намери помощ.
Няколко пъти домът му е бил под наблюдение и макар да не го напуска, в ранните часове полицията открива още едно убито животно. Задържан, Джордж така и не може да намери причина, нито доказателство, което да води до него, ала общественото мнение на съседите е достатъчно силно. Всичко се върти около клюките и омразата на неговите съграждани – нищо повече. Дори бащата споделя, че със сина си спят в една стая и именно той е заключил дома, като никой не го е напускал. Полицията не се интересувала от тези факти. Никой дори не пита как шест полицая не са успели да видят младежа да напуска дома. На 20 октомври 1903 г. е осъден на няколко години затвор.
Поставянето на подобна присъда окончателно унищожава шансовете за адвокатска кариера. Около 10 000 души събират подписи и желаят делото да се преразгледа. Вестниците разказват безумната история, а самият Джордж решава да даде няколко интервюта и да напише писмо до единственият човек, който може да му помогне. Към писмото до Артър Дойл, младежът добавя и изрезка от вестника. Самият писател по-късно ще сподели, че е бил шокиран от потъпкването на истината и се почувствал принуден да започне да разглежда по-сериозно случая, както и да докара справедливост.
По това време Артър страда за своята съпруга и често се чудил дали е трябвало изобщо да се захваща с писане, след като можел да се развие като лекар и да се постарае да направи последните ѝ дни малко по-добри. Подобни терзания не са лесни за никого, но Артър решил да подаде ръка, поради простата причина, че всеки в беда, особено при такава несправедливост, трябва да получи някакво облекчение. За първи път в историята можем да видим, че Дойл влиза в обувките на своето литературно протеже – Холмс и започва да работи много сериозно в тази посока.
Дойл посещава своя клиент в затвора и изслушва подробно цялата история. Задържан е за осакатяването на пони. Единственият проблем е, че когато полицията намира острие в него, липсват всякакви следи от кръв. Следващият проблем е, че калта по дрехите му е изцяло от друг вид почва. Освен това полицията взела част от дрехите му и с тях увила парчета от коня, за да пренесе всички доказателства на едно място, което обяснява и кръвта и космите, които се показват в съда. Освен това задава още един много важен въпрос:
„Най-съвършеният хирург в света, въоръжен само с бръснач през нощта, може да разпори кон и по дрехите му да паднат само няколко капки кръв? Това е идея, която минава границите на всички разумни аргументи.“
При следващата среща, Дойл остава изумен, но и доволен от още един факт. Джордж чете вестник, а хартията е толкова близо до очите му, че подозренията за астигматизъм са пълни. Освен това винаги чете с присвити очи, следователно през нощта шансовете му да среже дори ябълка са минимални. При повторното явяване, Дойл обяснява и защо полицията е погнала именно него. Едалджи не може да фокусира погледа си, не се сетил да закупи очила или да отиде на лекар и по тази причина винаги имал един особено невероятен поглед, който би накарал и най-нормалния човек да го помисли за луд.
На 9 януари 1907 г. Дойл публикува цялото си разследване в Daily Telegraph и го оставя с права свободни за препечат, защото именно хората могат да повдигнат желанието за ново разследване и освобождаването на Джордж. Нещо повече, той мотивира останалите вестници да копират разследването. Докладът с размери от 18 000 думи получава препечат във всеки вестник в страната.
Снимка: By http://www.prairieghosts.com/doyle2.html, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=4450410
След освобождаването на Едалжи, Дойл решава да накаже истинския извършител. Липсата на каквито и да е адекватни мерки, показвали, че полицията и властите можели да затворят абсолютно всеки. Когато младежът е освободен, Артър задал следващият въпрос: кой е извършил престъплението? И получил бързо отговора си. Веднага след освобождаването на невинния, убиецът започнал да изпраща писма на самия Артър Конан Дойл. Проблемът обаче е, че Дойл не се притеснявал, той искал точно това да се случи.
Първото писмо съветвало писателя да се оттегли, защото има толкова неразгадани убийства, че няма как да разкрие всички. Артър не искал тази слава, той искал само да разгадае кой стои зад този случай. Втората вест от извършителя дошла под формата на пощенска картичка, без печат и без марка. И двете са публикувани във вестник с надеждата, че някой може да има информация. Докторът написал следното:
„В понеделник, 29 май, получих писмо и пощенска картичка, двете са без марка и печат от непознат подател. Той говори изцяло за случая на Едалджи от 1892 г. до този момент. И двете следи показват, че документите са пуснати анонимно, най-вероятно са били в нечий джоб, подозирам служител на железниците или друг, който ги е донесъл до моя адрес. Надявам се, че ще мога да открия подателя и предлагам награда на всеки, който може да ми даде повече информация.“
Детектив Дойл получил и всички писма, които някога били изпращани до неговия клиент. Започнал да разглежда почерка, да сравнява думите, начина на изказ и много други елементи. Получил и второ писмо, в което анонимния кореспондент говорил за бивш директор на гимназията в Уолсол в Старфордшир – същата, която посещавал и Джордж. Бащата на Джордж – Едалджи старши си спомнил, че някога на прага му се появил ключ от училището, който бил откраднат по-рано.
Снимка: By The original uploader was Yesuitus2001 at German Wikipedia. – Transferred from de.wikipedia to Commons by Leyo using CommonsHelper., CC BY-SA 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10956616
Следователно следващата спирка била училището, в което се издирвал човек, който може евентуално да храни не толкова топли чувства към семейството. В последствие разбира, че младият Джордж някога започнал работа като месар и е забелязван с остри ножове, които използва в работата си. Това до някаква степен хвърлило съмненията върху него относно убитите животни.
Но властите продължавали да вярват, че най-вероятно е писал сам писмата до баща си, следователно не може да има компенсация след освобождаването му от затвора. Полицията също щяла да се постарае да докаже защо смята, че именно семейството е виновно. Нещо повече, Дойл отново публикува своите мисли във вестника и пита дали е редно човек, който е поел всички разходи, както и изплатил всички възможни обезщетения, който не може да работи като юрист, след като вече е осъден, не трябва да получи обезщетение за некадърството на властта.
Ролята на обществото отново изиграва правилната мярка и младежът най-накрая е освободен от всякаква отговорност. Не става ясно кой е писал всички писма и кой е извършил престъпленията, но фактите са факти.
