Мира Словаков – чехът, който беше роден за високите скорости
На 23 март 1953 г. към 19:20 пътнически самолет излита от пистата на летището в Прага и се насочва към Бърно. Полетът е на разстояние от около 180 километра. Веднъж във въздуха, пилотът прехвърля контрола на своя помощник и излиза да се разходи покрай пасажерите. Двама от пасажерите тръгват след него по път към пилотската кабина, заявявайки, че искат да видят как се пилотира самолет. Веднъж щом са вътре, господата вадят оръжие и успяват да подчинят екипажа. Някъде над Бенесов се осъществява и последния контакт. Следва рязка промяна на курса и спускане под радарната височина. Променя курса на запад, където терористите се надяват, че ще успеят да избягат.
Това е един от многото такива опити. Група от пасажерите се опитват да влязат. При опит да се разбие вратата, пилотът рязко спуска самолета, а след това го издига нарочно, за да хвърли неканените гости надалече. Не се повтарят подобни маневри. Самият летец се казва Мира Словак. Той прави един интересен опит да избяга от Чехословакия и се надява, че това няма да е краят на живота му. Иска да стигне до Америка, която по това време приютява много политически бежанци. Преди да кандидатства за цивилната авиация, Словак е работил като селскостопански пилот, поръсвайки посевите, преди това е бил и тестов пилот, победител във въздушното състезание в Рино и един от най-опитните летци.
Не му липсват и интересни истории. През 1968 г. Словак лети с малък глайдър, притежаващ двигател от 36 конски сили. Полетът му е от Калифорния до Западна Германия, когато достига до дестинацията, решава да се завърне обратно. Не взима никакви пари, просто обича приятните предизвикателства. Мира има и други интересни качества, например много обича да се състезава с моторни лодки и е официален шампион на Полша в състезанията с хидроплан. Наричат го и един от най-добрите възможни пилото на своята ера. По това време пътува често до Сиатъл, защото там стават и най-големите водни надпревари. Роден през 1929 г., той става свидетел на доста интересни времена, на първо място израства в окупирана Чехия, след това вижда режима на комунистите, но реално иска да лети.
През 1947 г. получава тази възможност с помощта на реклама за военната авиация. Кандидатства заедно с още 3000 души. Той е сред 105-те, които са приети. Две години по-късно се дипломира втори в класа си от 54 души. През 50-те години на миналия век е приет като учител във военното транспортно училище. След това е назначен като правителствен пилот на Чехословакия. Около 3 месеца е капитан и главен пилот на самолета. Както можем да се досетим, това носи невероятни печалби, може би е дори един от най-добре платените хора в Чехословакия по това време. Проблемът е, че като човек, който лети по целия свят, неговата родна страна изостава в много от случаите. На първо място забелязва как живеят
Скандинавските страни, след това слуша радио „Свободна Европа“ и това го накарало да си припомни живота, преди света да започне да се поделя по най-различен начин. Единственият разумен начин за него бил с полета Прага – Бърно. На борда има 26 пасажера и трима от тях са негови приятели. След като се заключват в пилотската кабина, господата се насочват към Западна Германия. По-важното е, че всички очакват скоро да се появят и МиГ-овете в радара. Докато напрежението се реже с нос в кабината, истината е, че никой не е обърнал особено внимание. Скоро Западен Берлин се оказал близо до тях.
Преминавайки над американска военна база, Словак включва радиото и започва комуникация и упътване към летището. След като самолетът каца, всички са задържани. Заедно с пилотите, 5 други пасажера също искат политическо убежище. Повече от година Словак Мира прекарва в разпити и обяснения защо е решил да избяга. Малко след това получава виза са САЩ. Първата му работа е веднага да изкара лиценз за пилотиране, но след като неговата диплома не се признава, заминава за Якима, Вашингтон, където работи върху своя английски и отново пръска посевите. В Сиатъл, компанията Боинг разбира за Мира. През 1956 г. негов приятел се обажда и го кара да пътува до града, за да се включи в състезание с моторни лодки, малко след това е записан като един от най-бързите хора в света, поне за времето си. Поради факта, че успява да избяга от СССР, повечето хора го познават и смятат за герой.
Накрая президентът Айзенхауър подписва разрешителното за пилотиране на самолети. През 1959 г. Мира ще спечели президентската Регата. през 1967 г. се отказва от състезанията и продължава да лети за Continental Airlines, като от време на време участва и в самолетни каскади. За него казват, че е единственият човек, който може да лети по-често с главата надолу, отколкото като всички останали, неговата най-важна и честа задача е да прелети под всеки мост, без да държи контролните уреди. През 1986 г. започва да внася самолети в родната си страна, а след това и да изнася някои, произведени в Чехословакия. Не трябва да си мислим, че каскадьорът се е разминал без наранявания.
В състезанията по вода и въздух, той чупи крак, рака, наранява жестоко гърба си, губи почти всичките си зъби, наранява бъбреците си и всичко това преди да навърши 30 години. Докато е в болницата, авиаторът често премислял къде точно е сбъркал и планирал времето, в което ще се завърне обратно на самолетната писта. Любопитен факт е, че когато лети с автомобилния двигател, приземяването му обратно в САЩ се оказва доста тежко. След като се разбива на метри от самолетната писта, той е в кома няколко дни. Пред изданието Sport Illustrated 1966 г. споделя, че рано или късно при високите скорости има винаги по един човек, който няма да прецени правилно късмета си и е прав. През 2014 г. един от най-агресивните състезатели и каскадьори умира в дома си на 84-годишна възраст.
