Мехран Насери, който живя 18 години на летище

Мехран Карими Насери е роден през 1945 г. в иранския град Масджид-и-Сулайман, но е трудно да се проверят конкретни подробности за ранния му живот, тъй като през годините той е разказвал много противоречиви истории. Според негов профил в списание New York Times от 2003 г. той понякога казва, че майка му е англичанка, понякога – че е шведка; в един момент отрича изобщо да е персиец или да може да говори персийски.

Но през 2004 г. статия в The Guardian разкрива някои истини. Вестникът установява, че Насери се е радвал на „идилично“ детство в Техеран, докато нещата не се променят за него в младата му възраст.

Самият той твърди, че е научил, че е незаконно дете след смъртта на баща си, и разказва още, че е бил отхвърлен от семейството си, след което е заминал за Англия, за да учи икономика на Югославия. Частта за икономиката е вярна, но The Guardian също така установява, че е живял с брат си, докато е бил в Англия – така че не е бил напълно отхвърлен. След това, през 70-те години на миналия век, Насери се завръща в Иран.

В този момент той участва в студентска стачка в Техеранския университет и е разпитван, наред с други, от иранската тайна полиция. По-късно твърди, че е бил хвърлен в затвора, измъчван и заточен заради опозицията си срещу шаха, но The Guardian не открива доказателства за това.

Каквото и да се е случило между Мехран Карими Насери и тайната полиция, то е довело до траен разрив на младежа с родината и той напуска Иран. Отива в Европа, където през 1981 г. Белгия му предоставя статут на бежанец.

В продължение на години пътува из Европа без инциденти, но в края на 80-те нещата се усложняват. Тогава Насери твърди, че паспортът и удостоверението му за бежанец са били откраднати в Париж. Въпреки че успешно пътува от летище Шарл дьо Гол във френската столица до летище Хийтроу в Лондон, британските власти отказват да го пуснат в страната без съответните документи. Вместо това те го връщат обратно на Шарл дьо Гол.

Именно така Мехран се озовава на Терминал 1 на летището, заклещен в международна правна безпътица, без да има къде да отиде.

Години на летището

Докато дните се превръщат в месеци, а след това месеците в години, Мехран свиква с новия си живот. Въпреки че французите настояват, че той е в страната незаконно, те не могат да го депортират, защото никоя друга държава не би го приела.

Така че Насери просто си живее на летището.

Където животът му става странно рутинен. Всяка сутрин Насери започва с ходене до тоалетната, за да се измие; ако изпере дрехите, окачва ги над куфара си, за да изсъхнат. Често ходи да се храни в „Макдоналдс“, където обичайно хапва хамбургер за закуска и сандвич с риба за обяд. Иначе Насери прекарва времето си като чете вестници (понякога му ги дават безплатно), събира капачки от газирани напитки и пише за живота си в дневник, който в крайна сметка наброява 1000 страници.

„Летището не е лошо“, отбелязва той пред New York Times през 1999 г. „То е много активно и функционира всеки ден. Всяка седмица виждам различни пътници от цял свят.“

Междувременно той започва да става познато лице на хората, които работят там, които го наричат „Алфред“ или „сър Алфред“ заради грешка, допусната от британските имиграционни служители в писмо по неговия случай. Служителите дори му дават ваучерите си за храна, а стюардесите 0 тоалетни принадлежности, които пътниците от първа класа не ползват.

По-широкият свят също забелязва Мехран Карими Насери. За мъжа, който живее на летището, са заснети три документални филма, а през 2003 г. режисьорът Стивън Спилбърг купува правата върху историята му и по тях създава „Терминалът“ от 2004 г. с Том Ханкс в главната роля.

Във филма героят на Ханкс Виктор Наворски попада в капан на летище Джон Ф. Кенеди след държавен преврат в родната му страна. Подобно на Насери, Наворски постепенно се адаптира към новата си ситуация и става познато лице на много от служителите на летището. Но въпреки че Наворски има причини да иска да напусне, Насери изглежда напълно доволен да остане.

Как Мехран Карими Насери си тръгва от летището – и после се връща…

През годините някои хора започват да се притесняват за Мехран. Лекар от Шарл дьо Гол се притеснява, че той постепенно става „вкаменелост“ на пейката си, а продавач на агент и негов приятел, се тревожи, че той не е способен да „живее навън“. И наистина, когато през 1999 г. на Насери е предложена възможността да напусне летището, той първоначално отказва.

В този момент французите му предлагат документи за самоличност. Ако ги подпише, той ще може да напусне. Но Насери отказва, уж защото документите го идентифицират като иранец и защото в тях не е записано новото му име – сър Алфред. Истината, както казва медицинският директор на летището пред New York Times, е, че Насери „се страхува да напусне удобството си“.

„Най-накрая, когато получи документите, това беше огромен шок за него, сякаш току-що беше паднал от коня“, продължава медикът. „Когато чакаш 11 години за нещо и изведнъж за няколко минути подпишеш някакви документи и всичко е готово – представете си какъв шок е това.“

През 2006 г. обаче Насери наистина напуска летище Шарл дьо Гол. Той е отведен в болница, за да се лекува от заболяване, а след това използва парите, които е спечелил от продажбата на историята си на Спилбърг, за да живее в общежитие. Въпреки това никога не забравя тези 18 години.

И в самия край на живота си той се връща. На 12 ноември 2022 г. Мехран Карими Насери умира от сърдечен удар, докато седи на Терминал 2F.

В изявление след смъртта му летище Шарл дьо Гол отбелязва, че служителите му са се грижили за Мехран, „доколкото е било възможно в продължение на много години“, но че „бихме предпочели той да намери истински подслон, тъй като страдаше от психологически проблеми“.