Мъжът, които не спа 40 години

Година след Първата световна война Пол Керн, унгарски войник, е прострелян в главата от руски куршум. Но вместо да умре, както се очаква от такава тежка рана, той оцелява и в крайна сметка дори се възстановява. Инцидентът все пак обаче му отнема нещо: способността да спи.

Случаят на Керн озадачава лекарите в продължение на 40 години.

Творческа репрезентация на безсънието

Пол Керн

Керн е унгарски войник, който се бие на фронтовата линия през Първата световна война още от самото й избухване, след смъртта на ерцхерцог Франц Фердинанд. Керн е член на елитните ударни войски на Унгария, които обикновено водят нападението във вражеските позиции.

По време на едно от тези нападения през 1915 г. Пол е прострелян в главата от руски куршум – той прониква в главата му през дясното слепоочие и го изпраща в несвяст. Керн бързо е откаран в болница в Лемберг, за да се лекува от привидно фаталната си рана.

Куршумът е премахнал част от фронталният дял на мозъка му, който участва в широк спектър от мозъчни дейности, включително движение, планиране, емоции, решаване на проблеми и много други. С две думи тази част от мозъка се счита за център на поведението и емоционалния контрол.

Когато Керн се събужда, той не осъзнава веднага, че току-що се е събудил за последен път през живота си.

Челният дял на мозъка се занимава с много различни аспекти на човешкото съществуване, така че спокойно нараняването може да доведе до огромен брой различни последствия. И все пак случаят на Керн е научна аномалия.

Защото Керн никога повече не заспива.

Керн напуска армията скоро след това и се връща към цивилния живот. Той не само е загубил способността си да спи, но и всякакво желание да спи. Без него дните му са осем часа по-дълги от обикновено – едновременно благословия и проклятие.

Като начало Керн се опитва да се насили да спи, но намира това за по-уморително, отколкото просто да остане буден.

Сънят е изключително важен за поддържане на здравето както физически, така и психически. Докато спим, тялото ни възстановява жизнените ни системи, включително мозъка, който се смята за основен приоритет в този процес. Сънят също така оказва огромно влияние върху когнитивното състояние на човека. Липсата му може да повлияе тежко на здравето на тялото и дори да предизвика халюцинации и промени в личността.

Крайната липса на сън се смята за фатална.

За Керн обаче нищо от това не е проблем, което е една от причините неговият случай да е толкова необикновен. Всъщност той е най-недоволен от практичния въпрос на това да бъде буден 24 часа на ден. Иначе е в състояние да живее предимно нормален живот без да спи и не проявява някакви очевидни вредни ефекти от това. Той прекарва допълнителното си време в четене и срещи с близките си.

Все пак около час всеки ден Керн затваря очи, за да си успокои зрителните си нерви – нещо, което трябва да направи, в противен случай ще има главоболие.

Естествено, много лекари са скептични по отношение на твърденията на Керн, че не мигва, но той обикаля целия свят при всеки лекар, който иска да го прегледа, и озадачава всички.

Една от предложените теории е, че той има микрозаспивания през целия ден, което дори Керн не забелязва. Той обаче никога не е бил забелязван в друго състояние, освен напълно буден.

Друга идея е, че куршумът е премахнал определена част от мозъка, която изисква сън. Какъвто и да е случаят, няма нищо безплатно и лекарите казват, че тъй като тялото на Керн функционира без възстановяване, това ще доведе до ранна смърт.

И отчасти са прави, тъй като той ще почине през 1955 г. на сравнително млада възраст. Въпреки това, Керн преживява последните 40 години от живота си без сън, което го прави наистина забележителен случай. Може да е починал по-рано от очакваното, но също така е спечелил още осем часа будност всеки ден в продължение на 40 години…