Лошите момичета на историята – Кери Нейшън – непреклонният враг на алкохола
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.
Всички сме гледали филми за Дивия Запад. Прашните улици на малко градче. Група каубои на коне влизат в селището, завързват конете на площада и влизат в бара. По плота се плъзват чаши с уиски. Свири музика на пиано. По някое време започва сбиване, което завършва с много счупени мебели и крайници. Алкохолът се лее преди, по време и след схватката. Тази картина всъщност не е продукт на нечие режисьорско въображение, а обичайна сцена за Дивия Запад – териториите на днешните централни САЩ.
Това, което филмите не ни разказват, е че не всички в Щатите са били любители на алкохола. Всъщност сред жените на Дивия Запад се заражда движение за борба с алкохолизма и премахване на множеството питейни заведения. Десетки, ако не и стотици жени, подкрепяни от църквата, участват в това движение. Малко са онези обаче, които остават в спомените на американците така, както Кери Нейшън.
Каролин Амилиа Мур е родена на 25 ноември 1848 г. в окръг Гарард, щата Кентъки. Баща й Джордж Мур е фермер, собственик на обширни земи, ранчо и също така робовладелец – нещо обичайно за Кентъки през онази епоха. Родът Мур е потомък на ирландски мигранти, които се преселват в САЩ в търсене на земя, свобода и възможност за икономическо развитие. През цялото детство на Каролин, семейството й е принудено да сменя дома си няколко пъти, докато накрая не се установяват в Белтън, щата Мисури през 1854 г. Наред с финансовите трудности, фамилията трябва да преодолее и менталните проблеми, които тежкия живот отключва у майката на Каролин – Мери Мур.
Ситуацията не се подобрява през 60-те години на XIX в. Избухването на Гражданската война (1861-1865 г.) принуждава Джордж Мур да поведе жена си и децата в няколко годишно странстване, но в крайна сметка се завръщат пак в Мисури. През 1867 г., Кери, както я наричат на галено, се жени за Чарлз Глойд – ветеран от Гражданската война и лекар по професия.
За съжаление, Чарлз е алкохолик и бракът им продължава по-малко от година. В този тежък период, опора на Каролин е нейната дъщеричка Чарлийн, която се ражда през лятото на 1868 г. , малко преди родителите й да се разведат. През 1869 г. Чарлз умира вследствие на своите проблеми с алкохола. Нещастният й брак утвърждава у нея непримиримост и омраза към алкохола, която предопределя останалата част от живота й.
Каролин наследява и земите на съпруга си и благодарение на това успява да се сдобие с пари и да си купи нов дом, където да отгледа дъщеря си. Междувременно завършва своето образование и изкарва диплома за учител. През 1872 г. тя започва да преподава в местно училище. Успоредно с работата, Кери е решена да продължи с образованието си. Тя успешно се дипломира като бакалавър по история, а тясната й специализация е върху влиянието на античните философи върху американската политическа мисъл.
През 1874 г. Кери се жени за втори път за адвоката Дейвид Нейшън. Двойката заминава за Тексас, където се опитват да развият закупена със спестяванията им плантация за памук. Липсата на опит в земеделието, обрича начинанието на провал. В крайна сметка Дейвид започва да практикува по специалността си, а Кери се захваща да стопанисва един от местните хотели. С времето натрупва опит и средства и отваря няколко последователни хотела, на които е собственик и мениджър. Кери продължава да се грижи отдадено за дъщеря си, а освен това издържа и бившата си свекърва – майката на Чарлс Глойд.
През 1889 г. семейството се мести в щата Канзас, където Кери се включва в асоциацията на жените-християни срещу алкохола. Борците за трезвеност организират редовни събрания и извършват различни видове благотворителна дейност в полза на бедните и хората с алкохолна зависимост. Непримирим враг на алкохолизма, Кари бързо се превръща в една от най-ревностните членове на асоциацията. Методите й на протест смайват тогавашното общество. Докато повечето жени излизат с лозунги по улиците, Кери нахлува в баровете и свирейки на акордеон пее на висок глас песни, насочени срещу алкохолизма. Обикновено акциите й започват с обръщение към барманите, които нарича „губители на човешките души“.
В ранното утро на 5 юни 1900 г. Кери получава видение (или поне така твърди в мемоарите си). Тайнствен глас й казва „Иди в Киова. Ще бъда до теб!“. Следвайки заръката на небесния глас, Кери събира вързоп големи камъни и се отправя към град Киова в окръг Барбър, щата Канзас. Пристига в града на 7 юни и нахлувайки в една от местните кръчми заявява „Мъже, дошла съм да ви спася от съдбата на пияницата“, след което използва камъните които носи, за да потроши всички бутилки алкохол в салона. Сащисаната тълпа я наблюдава как вандализира още две питейни заведения. Същият ден щата Канзас е ударен от торнадо, което Кери тълкува като знак за божествено одобрение на делото си.
През следващите седмици, Нейшън атакува редица кръчми в щата Канзас, включително и в главния град Уичита. Успоредно с акциите й расте и броя на арестите й, като тя изплаща гаранциите от личните си спестявания. Мъжът й на шега й подхвърля, че трябва да зареже камъните и да пробва с брадва. Кери го поглежда сериозно и му заявява, че това е най-смисленото нещо, което й е казвал откакто са се оженили.
Сама или следвана от сподвижнички, пеещи християнски химни, Нейшън нахлува в барове и след като произнася пламенни молитви, под съпровода на пеещите си придружителки, своенравната дама размахва брадвата си, правейки на пух и праn бара и неговото алкохолно съдържание. Между 1900 и 1910 г. Нейшън е арестувана над 30 пъти за вандализъм и нахлуване с взлом. Глобите се трупат, но с тях расте и популярността й.
Нейни приятелки от Канзас започват да произвеждат значки с формата на брадва, на които пише „Смърт на рома“. Те се превръщат в хит сред местното население и с приходите от тях и от изнасянето на публични лекции в различни градове и църкви, Каролин продължава да плаща многобройните си гаранции. Стига се до ситуация, в която съдя й забранява да прекрачва пределите на град Канзас под заплаха от затвор.
Славата на Кери се разнася из целия щат. В баровете започват да разлепват надписи „Приемаме всички нации освен Кери“ (заигравка с фамилното й име). Винаги предприемчива, Нейшън започва да отпечатва вестници – „Смашърс мейл“ (букв. Разбивачески вести) и „Хетчет“ (Секирата). Тя успява да скандализира своите съграждани и с политическите си реакции. През 1901 г., след убийството на президента Уилям Макинли, Нейшън аплодира атентата, тъй като подозира, че Макинли е бил таен алкохолик, а „алкохолиците винаги си получават заслуженото“.
През първото десетилетие на XX в., Кери Нейшън обикаля надлъж и шир Съединените щати, водейки лекции и изнасяйки речи срещу употребата и продажбата на алкохол. Славата й надскача Америка и през 1908 г. пътува във Великобритания, където изнася публични лекции в няколко града. Междувременно, събирайки пари от благотворителност, Кери отваря приют за семейства на алкохолици, предлагайки защита, храна и подслон за пострадалите.
Неуморен враг на алкохолизма, Кери прекарва последните месеци от живота си в постоянни публични изяви. Непрекъснатата работа и честите пътувания се отразяват на здравето й. В началото на юни 1911 г., по време на реч в Еврика Спрингс, Арканзас, Кери припада от изтощение на сцената. Последните й думи към тълпата, които впоследствие са записани на мемориалната й плоча са „Направих всичко, каквото можах“. Кери Нейшън умира на 9 юни 1911 г. в болницата на град Левънуърт, щата Канзас. Няколко дни по-късно е погребана тържествено в град Белтън, Мисури, където баща й е преместил семейството й преди толкова много години.
През 1978 г. къщата, в която Кери прекарва по-голямата част от активните си години на борба с алкохола, е обявена за паметник с национално значение и до днес може да бъде видяна от посетителите на Медисин Лодж в Канзас. Освен борбата с алкохолизма, Кери посвещава живота си на постоянна благотворителна дейност, поддържане на приюти за бедни и осигуряване на храна и дрехи за нуждаещите се.
Непреклонна, твърда в убежденията си и образована, Кери Нейшън е нетипичен образ за американска дама от началото на XIX в. Върл противник на корсетите и префинената мода, тя се обявява за правото на жените да носят удобни и свободни дрехи, които да не вредят на здравето им. Често описва себе си като „разяреното куче, което ходи редом с Иисус и лае по онези, които Бог не одобрява“.
