shareit

Кучета – камикадзе, маймуни с електрошок и други животни, които се озоваха в космоса по време на Студената война

| от |

Само часове след изстрелването на Лайка в космоса – едно от най-великите кучета в историята, СССР бърза да обяви своя успех и да докаже на света, че в технологично отношение напредва все по-бързо. Лайка е комбинация между хиски и териер и определено е много мило създание, което се обрича на сигурна смърт. Докато лети над космоса с повече от 1600 км/ч целият свят наблюдава с особен интерес развитието и скоростта.

Датата е 3 ноември 1957 г. и локацията остава в тайна, но е ясно, че става въпрос за Съветски Казахстан. СССР използва балистична ракета, която вместо ядрена бойна глава носи капсула с въпросният домашен любимец. Докато животното е в космоса, то прави по една обиколка на света в рамките на 90 минути. Лети със скорост 10 пъти по-бърза от изстрелян куршум от пушка. По това време няма мисия за завръщането, все пак технологията още е в начален стадий.

По това време почитателите на животни и различни еколози осъждат СССР за това варварство, но науката взима своите жертви, понякога дори в космоса. Според данните, животното има храна и вода за седем дена и във Великобритания различни организации протестират по темата. Всеки ден работата започва с минута мълчание, но никой дори не подозира, че няколко часа след изстрелването на ракетата, животното е умряло от изключително висока температура.

В следващите 60 години ще открием, че това няма да е единственото животно. Изпращани са най-различни екземпляри, които включват кучета, маймуни, костенурки, зайци, котки, жаби, пчели, паяци, риба, мишка, мравки, щурци, молци, охлюви и дори морски свинчета.

Странно е, че докато Лайка се записва като първото животно в космоса, американците правят подобна програма, която стартира още през 1948 г. Кодовото име е „Албърт“ и тук става ясно, че става въпрос за шимпанзета, които трябва да се качат на реконструирани V2 ракети и да бъдат изстреляни в космоса, използвайки Ню Мексико като локация за изстрелването. Шансовете за оцеляване на маймунките са практически нулеви. Първият опит е неуспешен и животното в капсулата умира, след като неуспешното издигане води до катастрофа, а парашутът никога не се отваря. В последствие всички 5 маймунки умират по време на акцията.

Защо всички започват толкова свирепата акция за убиването на животни за космическите одисеи? След като желязната завеса се спуска, САЩ са открили нов фронт за война със СССР – космосът. Рисковете от изпращането на човек в космоса идват с проблеми в сърцето, слепота, щети по мозъка, мускулна парализа и най-различни ракови образувания, които ще дойдат от радиацията на соларната система. Мнозина изчисляват и скоростта, с която ще се издига дадена ракета, което автоматично ще доведе до следващите големи проблеми.

В този случай никой дори не подозира дали човешкото тяло може да издържи на подобно напрежение, а животните доказват, че това е доста трудна задача. Именно по тази причина и животните поемат щафетата, колкото и зловеща да е тяхната присъда. Американците се спират на маймунки, защото тяхното ДНК и структура са близки до човешките.

Целият експеримент е наистина грозен и до днес снимки на шимпанзета, окичени с най-различни кабели, докато главичката им се подава от защитно облекло, могат да накарат и най-коравосърдечния човек да съчувства. Да не говорим за страха в животното, което за първи път може да погледне към космоса или просто да умре в поредната експлозия – особено мечтан край за учените.

През 1959 г. маймунки на име Абъл и Мис Бейкър излитат в космоса с помощта на балистична ракета и след това са върнати обратно на земята. Капитан Аштън Грейбъл ще заяви, че те са били почти доброволци за този вид тестове. По това време в базата на НАСА има повече от 50 „доброволци“. Повечето получават имена като Елвис, Малкият Джим, Енос и други. За да се направят медицинските тестове, повечето животни са оковавани на столове на височина от 1.5 метра, за да е сигурно, че ще спрат да си играят едно с друго.

Маймунките са тренирани да управляват и машина, дърпайки лостове по команда чрез светлинен сигнал – подобрена версия на кучето на Павлов. Ако не дърпат правилната ръчка, веднага получават и електрошок. По този начин ще възпитат космически навигационни умения в бъдещите летци. След като СССР поставя рекорд, космическата надпревара вече се фокусира върху първия човек в космоса.

През 1961 г. маймунка на име Хам ще бъде първият изпитател. НАСА решава да спести срама и гнева на публиката и заявява, че ще използва животни, които са взети законно и ще се спазват всички техни права, спрямо посочения закон. Това, което НАСА пропуска да сподели е, че Хам е отвлечен като малък от своята майка в Африка с помощта на бракониери. За цялото фиаско НАСА заплаща сумата от 457 долара. До тук със закона и спазването му.

Призван да направи чудеса, Хам бързо успява да завърши своя полет, макар и да има редица технически пречки. Почти се дави, след като неговата капсула пада на около 160 километра от изчисления курс. За своите усилия, малкият приятел получава ябълка, а това е снимката, която ще обиколи света. Енос – друг от кандидатите на НАСА – продължава да разширява познанията на учените и също успява да се върне обратно на земята. Тренировките също са добри. Вместо електрошок, маймуните получават банан.

Енос е толкова добър, че на 49-я път вече е протегнал ръката си за банан, очаквайки следващата ръчка да даде сигнал, за да се направят всичките 50 активации. Енос може да е добър космонавт, но не е много голям приятел. Неговите възпитатели си спомнят как е замерял един от сенаторите със своите екстременти, но това не е голяма болка за умиране. През ноември също излита в космоса. Той е първото и последно шимпанзе, което ще направи обиколко около света.

Тази чест след това ще бъде отстъпена на Джон Глен. За съжаление Енос няма много късмет. Неговата машина за дърпане на ръчки и подаването на сигнали се чупи и Енос е ударен с цяла серия електрически шокове – цели 35. Понякога е удрян, дори и след като дръпне правилната ръчка. Още по-интересното е, че този приятел се опитва да разбере какъв е проблемът и се опитва да намери решение, но дори и тогава шоковете идват един след друг. Някои от операторите си спомнят как след падането на капсулата в океана. Енос къса своята униформа, електродите по тялото и всичко останало,  за да бъде свободен. Остава такъв в рамките на следващите няколко часа, преди да дойде спасителния хеликоптер.

Защо руснаците залагат на кучета? Според полковник Владимир Йаздовски от животинската космическа програма на СССР, кучетата отговаряли по-добре на тренировките, отколкото маймуните. Освен това космонавтите на СССР не трябвало да докосват нищо, а да се возят и да следят всички променливи на апаратите. И да не забравяме, че Лайка изобщо не е сама. От 1951 г. са изстреляни близо 41 кучета, но след критиките, програмата е засекретена и не се съобщава никаква друга информация.

Едно от кучетата, което трябва да излети, успява да ухапе своите стопани и да избяга. Екипът взима едно малко кученце, което се разхожда в столовата и практически няма никаква подготовка – то за жалост няма никакъв късмет. Всеки един полет се пази в тайна, докато няма особен успех. Параноята на СССР достига до такава висота, че животното лети с бомби, програмирани да се взривят при отклоняване от курса, особено в посока към капитализма. През декември 1960 г. един съветски кораб прави точно това и веднага се детонира. Три седмици по-късно друг прелети над Сибир и каца аварийно там. Екип спасители трябва да премине през най-лошите климатични условия, за да ги достигне, но точно тогава бомбата на капсулата се детонира.

Дори и когато Юри Гагарин е на път да излети в космоса, един от генералите на КГБ е много притеснен, че на неговия кораб няма да има бомба. Предложението е отхвърлено, макар и разузнаването да е на друго мнение. През 1966 г. СССР окончателно приключва със изстрелването на кучета. Въпреки това се намира гориво и ресурси за изпращането на други животни. Изпратени са две костенурки, които да направят полет около Луната през 1968 г. През декември същата година Аполо 8 ще повтори същото с човешки екипаж.

С провалът в тази надпревара СССР мисли нов начин да върне славните времена на Лайка. За съжаление редица други държави също се включват в голямата надпревара. Французите изпращат черно-бяла котка на име Фелисити в космоса, след като я закупуват от зоо магазин в Париж. За съжаление след 13 минути полет в космоса, французите активират автоматична евтаназия,  за да не мъчат животното. Други 14 мъркащи кандидатки така и не успяват да стигнат по-далече от лабораторията и също са евтанизирани.

След края на Студената война и колапса на СССР, повечето закрилници на животните осъждат всички зловещи експерименти и опити с животни за комисчески цели. Етичната комисия за третиране на животни ще се изправи срещу НАСА и плановете да се изпрати поредният космически кораб за мисия с две маймунки на борда. Въпреки протестите, полетът стартира с надеждата, че мисията ще бъде завършена. Маймунката Мултик умира след две седмици, докато му се прави биопсия след 2 седмици полет в космоса. След поредна зловеща кампания, САЩ и Русия никога повече не изпращат животни.

Това далеч не е краят на историята. През 2013 г. се твърди, че Иран е изстрелял маймуна в космоса, но няма никаква информация, която да го потвърди. През 2021 г. НАСА изпращат малка сепия, за да проверят какво е влиянието на микробите с животински приемник. Най-вероятно космическата станция на Китай също ще получи достатъчно екземпляри, с които да провежда експерименти.

Китай също изпраща кучета по примера на СССР в миналото. Последният астронавт от животинските видове – Хам ще умре след още 20 години живот през далечната 1983 г. Той живее в зоо парк и се радва на вниманието на хората. Хам разполага с официален гроб и почести, но реално скелетът му е запазен в музей в Мериленд. Никой не знае какво се случва с тялото на Енос, който умира само една година след своя полет през 1962 г. Белка и Стрелка – други две съветски кучета са запомнени със статуи в космическия музей на Москва.

Останалите 27 маймунки на НАСА живеят в изследователски център и в последните години развиват болест на Паркинсън. През 2019 г. всички са хуманно евтанизирани. Днес вече няма нужда от животинска услуга за изследване, поне докато не стигнем до Марс и не се наложи да се тестват условията за живот там.

 
 
Коментарите са изключени за Кучета – камикадзе, маймуни с електрошок и други животни, които се озоваха в космоса по време на Студената война

Повече информация Виж всички