Кой е мъжът зад желязната маска

На 19 ноември 1703 г. гробница в гробището на Свети Павел в Бастилията приема трупа на човек, прекарал последните почти четири десетилетия от живота си в различни затвори из Франция. Той без съмнение е най-известният затворник във френската история, въпреки че никой не знае защо е трябвало да прекара над 35 години в затвора в почти постоянна изолация и често със скрито зад маска лице.

Пинероло

Първите ни известени данни за този мъж датират от юли 1669 г., когато маркиз дьо Лувуа в писмо до управителя на затвора Пинероло, Бенин Доверн дьо Сен-Мар, заявява, че при него ще пристигне затворник на име Евстахий Дауге, който е „прост слуга“. Този мъж щеше да бъде „човекът в желязната маска“.

Но това ли е истинското му име? Това не е сигурно и в писмото става ясно, че името е добавено от друг човек, а не от автора. Защо това е така е една от многото мистерии около тази история.

Имаме многобройни препратки към човека, някои по-достоверни от други. Например, Волтер го споменава в „Le siècle de Louis XIV“. Волтер е бил затворен в Бастилията за около година през 1717 г., и се среща с много затворници, които твърдят, че са имали контакт с мистериозния човек, докато е бил още жив.

Но текстът, който направи затворника с маската известен, е книгата на Александър Дюма „Човекът в желязната маска“, която е третият и последен том от поредицата, която започва с „Тримата мускетари“. Книгата на Дюма, въпреки че се смята за главно художествена литература, изглежда съдържа полезни исторически данни, защото авторът провежда доста подробно разследване преди да я напише. Романите на французина често са били вдъхновени от истории на истински хора, към които той добавя художествена украсява.

Във всеки случай, както бе споменато, заповедта за лишаване от свобода на мъжа бе издадена от маркиз дьо Лувуа, държавен секретар по войната на Луи XIV. В тази заповед се споменава също, че затворникът трябва да бъде държан при висока степен на сигурност и не трябва да контактува с никого, освен със специално избрани хора.

На 18 септември 1698 г. Сен-Мар става управител на Бастилията в Париж и тайният затворник се мести заедно с него. Според Волтер и затворниците, които уж са виждали мъжа с желязната маска в Бастилията, той е трябвало да я носи постоянно. Трябва да се отбележи обаче, че някои в популярния затвор твърдят, че маската всъщност е направена от черно кадифе, а не от метал.

В крайна сметка затворникът умира на 19 ноември 1703 г. и Сен-Мар го описва като „на разположение на волята на Бога и краля“, за разлика от повечето затворници.

Ако е вярно, че той е бил принуден да носи маска по всяко време, логичният извод е, че може би човекът е бил разпознаваем или пък е имал очевидна прилика с друг човек, най-вероятно някой от властите.

Остава обаче въпросът, ако той е бил просто нисш слуга, който или имал нещастието да стане свидетел на нещо, което кралят не е искал да се види, или има лице, което по някакъв начин тревожи и не се харесва на краля или на някой друг на власт по някаква причина: защо просто не го убиват? Хората от селски произход лесно могат да бъдат убити от властта – с едно просто обвинение, че са в съюз с дявола, например. Защо биха рискували да го оставят жив и да прахосват толкова усилия и разходи за живота му? А ако пък той има благородна кръв – защо му е позволено да работи като слуга?

Излишно е да казваме, че от толкова много въпроси е нормално да доведат до многобройни теории и спекулации с малко солидни доказателства в тяхна подкрепа. Според Волтер, мъжът с желязната маска е бил по-големият, незаконен брат на Луи XIV, докато според Дюма тайнственият затворник бил не друг, а близнакът на Луи XIV, който бил няколко минути по-възрастен и по този начин законният крал на Франция.

Друга теория е, че той всъщност е бил истинският баща на крал Луи XIV. Луи XIII е бил доста стар, когато се ражда синът му. Но му е трябвал наследник, за да не стане братът на Луи, Гастон Орлеански, крал – нещо, което някои знатни фигури като кардинал Ришельо и майката на Луи XIV вероятно биха били против по различни политически причини. Така тази конкретна теория гласи, че кардиналът и Ана Австрийска уредили друг мъж да бъде бащата на детето. Както и при другите теории, няма много достоверни доказателства, които да я подкрепят, но най-малкото това би обяснило защо затворникът изглежда толкова любим на краля, въпреки че именно той го е хвърлил в затвора за цял живот. Разбира се, дали един крал наистина би позволил на собствения си баща да бъде слуга?…

Една от най-убедителните теории към днешна дата идва от кодирано съобщение, изпратено от крал Луи XIV относно генерал Вивиен дьо Булонде, който си навлича ненавистта на краля, когато бяга от приближаващите войски на Австрия, изоставяйки провизии и дори ранени войници. След като кодираното съобщение е разчетено, виждаме, че в него пише:

Негово Величество знае по-добре от всеки друг човек последствията от това действие, а също така е наясно колко дълбоко нашия неуспех ще накърни кауза ни – провал, който ще трябва да бъде поправен през зимата. Негово величество желае незабавно да арестувате генерал Булонде и да го отведете в крепостта Пинероло, където той ще бъде затворен в килия под охрана през нощта и ще му се разреши да се разхожда през деня с 330 309.

И така, какво е 330 и 309? Е, теорията гласи, че 330 означава „маска“, а 309 – „край“, но доказателствата за това са предимно слаби. Независимо дали това е вярно или не (може би кралят просто е имал склонност да заповядва на затворниците, на които наистина е бил ядосан, да носят маски като форма на наказание), основният проблем на тази теория е, че записите показват, че генерал Вивиен дьо Булонде умира чак през 1709 г., докато мъжът в желязната маска умира през 1703 г.

…

И в крайна сметка, знаем доста малко за човека с желязната маска – и дали той всъщност е виновен за някакво престъпление, кой всъщност е или дори дали наистина е бил принуден да носи желязна си маска през цялото време, може никога да не разберем. Възможно е дори той да е просто някакъв човек, който е бил просто слуга, но ядосва краля, но не достатъчно, за да го убие. Въпреки че защо подобна съдба би застигнала един слуга, е мистерия за всеки. Може би афера с любимата любовница на краля? Кой знае? Но от положителна страна, това със сигурност прави една интригуваща история.