Китайското посолство в Швейцария съществува като хъб за шпиони

През 60-те години на миналия век ще открием, че китайското посолство в Берн получава ново име. „Червен китайски шпионски център“ е заглавието на всеки местен вестник в  Швейцария. Мнозина с интерес осъзнават, че Китайската народна република е започнала своята кампания и по нищо не отстъпва на действащото КГБ.

Единствената разлика е, че като страна с огромен потенциал и армия, измерваща се в милиони, те не приемат развитието на СССР и предпочитат да бъдат чистата форма на комунизъм, както и сами ще твърдят. Мао просто не може да се разбере с действащия СССР, което води до други въоръжени конфликти. Ето какво гласят заглавията и някои от основните материали:

„Зад сиянието на тежките завеси, Червен Китай ръководи цяла армия от агенти под прикритие, които се ширят из тъмните улички на Европа, както и в горещите джунгли на Африка. Намиращ се на улица Калчегвег номер 10, посолството на Китай в Швейцария работи и като училище за дипломати, пропагандисти, шпиони, саботьори и преследвачи.“

И това е най-интересното, обществото никога не разбира каква точно е функцията на китайските шпиони, а мнозина дори не подозират, че една цяла мрежа действа подривно в цяла Европа. Истината се разкрива през последните години, когато Швейцария декласифицира някои от основните си архиви и показва, че голяма част от китайските агенти са търсили информация за армия, индустрия, развитие на технология и вербуване на други агенти.

Народната република на Китай е изградена през 1949 г. и само една година по-късно ще отвори своето посолство в Швейцария. Впрочем избират се и още няколко дестинации, но единствената неутрална държава може да се смята за абсолютен фаворит, след като продължава да се смята за неутрален център на Европа, както и банка на света. През 60-те години само Холандия и Скандинавия имат дипломатически отношения с Европа.

Впрочем не трябва да забравяме, че някога дори Северна Корея закупуват дипломатически автомобили от Volvo, които и до днес не са заплатени на доставчика, делото продължава да върви, както и войната между Северна Корея и Южна Корея. Китай няма такива проблеми и заплаща всички услуги, но по някаква причина винаги удря на камък с дипломацията си във Великобритания. Установяването на икономически отношения идва едва през 1972 г. Като централна локация Швейцария се превръща в идеален хъб на Европа и в рамките на 20 години ще открием, че се извършва бурна дипломация, придружена с още по-атрактивна търговия.

След като Швейцария запазва неутралитет и квартирата на ОН се намира именно в Женева, дипломатите от всички страни се озовават рано или късно именно там. Китай осъзнава това предимство и бърза да изгради своята шпионска мрежа, с която не само да следи видните личности, но и да открива слабости, които по-късно могат да се превърнат в капитал. Нещо повече, цялата дипломатическа мисия е ориентирана изцяло към шпионите и работи за тях, следователно е доста трудно дори да се коментира някаква форма на дипломация, след като същата дори не работи в полза на своите съграждани.

Куриозен случай е, че някои от жителите на Китай, присъстващи в Швейцария, така и не успяват да уредят документите си, докато се опитват да се върнат в Китай. Оказва се, че мнозина са били изпращани до съседни страни, където могат да получат някакво внимание. Китай минава доста сериозно границите, след като дори консулът е член на разузнаването, а по-късно тази практика се прилага върху първия министър и дори по-късния посланик Фенг Юан.

С пристигането на Ву Джинши през 1956 г. и поемането на консулството през 1959 г. той вече е официален член на китайската диаспора и контролира европейската мрежа от шпиони, а същата пък продължава да бъде член на глобалната мрежа от агенти и информатори. С други думи, Китай се оказва дори по-добрата версия на СССР по отношение на разузнаване.

До 1966 г. Бундесполицей (швейцарското контраразузнаване) ще изчисли, че повече от половината представители на китайската дипломатическа мисия са разузнавачи и разполагат със събрана информация, както и разговори между високите постове на властта. Нещо повече, домакините започват да следят всички и се опитват да запазят добрия тон, да не застрашават живота на никого, най-вече на собствените си граждани в Китай.

Това е особено сложна игра, след като Швейцария има икономически изгоди от Китай и очевидно предоставя нещо повече от стоки – информация. Поради липсата на възможност да се изтеглят всички жители, както и да започне някакво действие и противодействие, Швейцария не може да прогони почти нито един китайски дипломат. Само на един е отказано да заеме позицията на посланик от страна на Швейцария.

В периода от 50-те и 60-те години ще открием, че китайските дипломати в Берн продължават своята пропаганда и се опитват да доведат колкото се може повече учени и студенти. Някои от тях са вербувани и започват да крадат редица индустриални планове, които по-късно ще започнат да се копират в китайската индустрия.

Самата шпионска индустрия на Китай е повече от впечатляваща, всеки един човек, който замине за Европа, трябва да премине през обучителен курс и да започне да действа. Нареждането е повечето да стоят далече от светлината на прожекторите и да бъдат максимално политкоректни, но дори това е сложна задача, след като един китаец не може да се смеси толкова лесно с тълпата.

Една щастлива звезда изгрява по време на Корейската война, когато Швейцария отказва да се включи в НАТО. Посолството започва да работи като хъб за най-различни ценни стоки, след като ембаргото им е наложено от почти цяла Европа. Мнозина дори не подозират, че някои от най-важните стоки, пренасяни от Западна Германия, Швейцария и дори Лихтенщайн ще се превърнат в добра площадка за транспорт на продукти като твърда вода, плутоний, камери и други. Информацията обаче пристига много късно в Интерпол и до тогава Китай вече разполага с информацията за разработването на ядрено оръжие.

Британското разузнаване посочва, че посолствата в тези страни са се превърнали по-скоро в търговско дружество, но техния доклад е официално представен през 1965 г. Те установяват, че китайски учени са се опитали да вземат високоскоростна камера, която е използвана от британците за тестване на ядрено оръжие. Не е ясно колко точно са били закупени, но при проследяването на последната пратка става ясно, че е открита и конфискувана в Германия.

Повечето търговци са изградили толкова добра мрежа и списък с доставки, че понякога дори изглежда страшно как търговията продължава да се повишава с невероятна степен. Един от дилърите в Западна Германия е арестуван по подозрение за измама, подправяне на документи, кражба и разпространяване на държавни тайни. В него откриват и фалшив британски паспорт, използван за по-свободно движение между границите.

Швейцария никога не споделя какво точно е успял да достави на Китай, но го смята за един от най-опасните хора в тази мрежа. Никога няма да разберем какво са успели да внесат агентите, но тази операция и до днес се смята за една много успешна мисия и то точно под носа на всяка една власт. По-важното е, че именно мрежата в Берн е помогнала за по-бързото създаване на ядрено оръжие.

Известно е, че посолствата в Женева и Берн са имали свободата да вербуват и да откриват дипломати с по-слаби ангели и празни джобове. Индустриалния шпионаж продължава да се развива, но тук вече вниманието се насочва към армията и влиянието при нея. През 1968 г. постъпва оплакване от представители като Роджър Тъби от ОН, който твърди, че китайското посолство се е възползвало от делегацията на ОН и най-вече е обърнало по-особено внимание на азиатци и африканци, опитвайки се да установи редица контакти чрез специална програма от вечери и обеди.

Много ценен кадър е Ши Женгин, който успява да се внедри в Световната Здравна организация и да остане в Женева дори и след изтичането на неговата дипломатическа мисия. Ши изиграва ключова роля за страната си през последните 8 години и едва след разкриването на шпионска  дейност е изгонен. Оказва се, че той препраща пълната поща от СЗО до Китай. Швейцарците имат и някои по-сериозни успехи. След следенето на китайски дипломат, който се среща с преводач от ОН, двамата трябва да извикат такси, за да не се вижда количеството документи.

Китайските ресторанти също стават подозрителни в Западна Европа. Някои се превръщат в хит сред местните, други са затворени заради лоша хигиена, но никой не може да обясни сериозните приходи, които генерират именно в активния период на шпионска дейност, известен към този момент.

Властите ги подозират като актуална и действаща пералня за пари. След като китайския ресторант Фу Манчу влиза във вечерните новини за криминални дейности, единствените доказателства и издънки се броят на пръсти. Оказва се, че просто някои шпиони са използвали възможността да продават информация именно там. Ресторантите остават и до днес, но вече нямат нужда от тази светлина и прикритие. Апетитът към екзотичните храни е повече от факт.