Карло Колоди създава Пинокио, за да възпита новото поколение на Италия, а книгата е и единственото му семейство
Градчето Колоди, Италия се намира на около 90 километра от Флоренция. В него са запазени някои от основните белези на XVII век по къщите. Градините са красиви и позволяват на благородните да откриват прохлада и спокойствие сред природата. В имението на семейство Гарзони може да бъдат открити красиви веранди, покрити с удобни дивани и столове за почивка.
Ако преминете през тунела под вилата ще откриете една съвсем различна реалност. Ще попаднете в малка пиаца, където има мивки за пране. Колоди е много стар град и най-вероятно изборът на локация – опасан е от редица върхове – подсказва за поставянето на една по-висока защита. Едва ли някой е бил очарован да се изкачва всеки ден до планината, за да строи скъпите имоти, но тогава времената са били много по-различни.
В началото на XIX век ще открием и Карло Лоренцини, жител на Флоренция, който често отива при роднините в Колоди, за да си почива през по-горещите лета. В спокойните дни се отдава много на литература и в един момент е готов да започне да пише, както и неговите книги ще го докажат по-късно. Използва псевдонима Карло Колоди.
Пише различни политически есета, сатира за възрастни и на около 50 години решава да напише и малко детски книги. Първата му книга се продава през 1881 г. и носи името „Историята на кученцето“. След това ще напише и така наречения „Детски вестник“. В неговия начален параграф стои традиционната идея за една красива приказка, а може би и политическо съобщение.
„Имало едно време…
„Крал!“ биха казали моите млади читатели веднага.
Не, деца. Не сте прави. Имало едно време… едно парче дърво.“
Както може да се досетим, в разказът парчето дърво ще стане Пинокио и след това историята ще бъде една от любимите на всички италиански деца. Приключенията на този дървен юнак ще бъдат превърнати във филм, при това цели 18 пъти, като два от тях ще бъдат дори екшън филми. Компании като Дисни и Нетфликс също ще направят свои собствени екранизации. Американците знаят, че това е история на Дисни от 1940 г. и винаги са си представяли Пинокио като герой, чийто нос започва да порасва, когато говори лъжи. Истинската история няма много общо с Дисни.
В нея фокусът изобщо не е насочен предимно към лъжите. Да, Пинокио ще лъже, но освен това е непослушен, в някои моменти може да се смята за измамник и същество, което не спазва думата си. Италианският автор показва историята за момче, което прави всички възможни грешки.
Още от момента, в който Джепето започва да го създава, Пинокио ще се опита да избяга и няма да иска да се прибере у дома. За неговите пакости, Джепето ще отиде в затвора. Обикновено италианците разказват оригиналната история и след като Колоди се смята за родния град на този герой, повечето туристи дори нямат представа колко огромни разлики са начертани от другите екранизации.
Истинската книга се оказва много по-интересна и завладяваща, както можем да се досетим за всеки един филм. Самият текст също е изключително богат и си личи, че авторът наистина е дал всичко възможно от себе си,за да пресъздаде живота в Италия. През 2015 г. някои от издателствата настояват за нов и по-добър превод на книгата.
Във филмите, Джепето винаги е производител на играчки и часовникар, който живее в дървена къща. Въпреки това няма нищо, което да подсказва, че Джепето живее в мизерия и е дърводелец, който едва успява да свърже двата края. През по-голямата част от времето, главният герой ще търси храна и ще се моли да оцелее. Още при първия арест на Джепето, Пинокио ще изпита такъв глад, сякаш някой е разрязал стомаха му с нож.
Щом го освобождават, дърводелецът ще предложи единствените три круши, които е пазил за себе си и получил в затвора. Преди дори да се измият и нарежат, Пинокио ги изяжда и разбира защо човек не трябва да бъде толкова нервен, когато консумира храна.
Има и много случаи, в които дървеното момче се опитва да оцелее и е заплашван със смърт. една вечер трябва да избяга от други деца, които се опитват да го хвърлят в огъня, за да могат да се стоплят. Непослушникът ги нарича огнеядци. След това ще спи на пода, ще се опита да избяга от хора, които искат да го изпържат и изядат като риба. В друг момент ще се превърне в магаре и ще бъде хвърлен в морето, за да се удави, а след това собственикът му ще иска да нпарави от него барабан – рибите щели да махнат ненужния слой.
На финала Пинокио е изяден от акула и спасен от Джепето, който пък се е опитвал да го открие в морето и е бил изяден малко по-рано. Някои от разликите са, че магията, която го превръща в магаре, е наказание, защото е избягал от училище и от детската площадка. Предупреждаван е няколко пъти от говорещия щурец, че не трябва да прави така. Италианската дума за магаре често има две значения. Едното е за хора, които работят ден и нощ. Другото е за деца, които отказват да отидат на училище. Посланието на Колоди е, че не всички са можели да отидат на училище и са станали магарета.
Той е сигурен, че всички, които са магарета в училище, най-вероятно ще станат и магарета в истинския живот – позовавайки се на тежкия физически труд. Колоди има много сериозна връзка с образованието и е искал да покаже на децата, че то трябва да е в основата на всичко. По това време има редица малки републики и кралства, но всички говорят на различен диалект и спазват различни обичаи.
Именно класните стаи успяват да променят разликите и да позволят на днешна Италия да се нарича така, а не да се разпокъсва на по-малки части. През 1880 г. точно образованието става безплатно и задължително. Литературата трябва да даде необходимите знания и в същата година има повишение на издадените книги с цели 40%.
Поради факта, че не всички са богати, Колоди ще осъзнае, че няма как едно дете да учи, ако стомахът му е празен. Ето защо ще напише и писмо „Хляб и книги“, в което ще посочи, че всяко човешко същество има нужда от храна и вода, както и защита, право на сън, за да може да се превърне в необходимия човек на Италия. В противен случай ще бъде изяден жив от света, особено с липсата на образование.
Колоди е роден в малка къща във Флоренция през 1826 г. и за съжаление слънцето е било осезаемо едва на обяд. Неговият дом е бил слугински и родителите му са се трудили ден и нощ, за да го превърнат в човек. Родителите на Колоди са много странна комбинация. Графиня Джинори е омъжена по сметка, но след като не харесва съпруга си, отхвърля всички почести и се омъжва за готвача Доменико, с когото заживяват заедно.
Карло е тяхното първо от 10 деца и едно от 4-те, които ще успеят да оцелеят детството. Животът никога не е бил много лесен. В началото на 1838 г. четирима от неговите братя и сестри ще умрат. На 10-годишна възраст ще бъде изпратен в училище, а това коства много на баща му, след като майката вече няма протекцията на аристократичните корени. Днес град Колоди не е известен с красотата си, а с Пинокио. Навсякъде се продават сувенири, дори таверните носят символите от книгата. Камините тук се наричат „огнеядци“. Властите създават и парка де Пинокио – един от първите за деца, където могат да се срещнат различни фигури и картини от книгата.
Повечето жители знаят оригиналната книга и могат с голяма точност да посочат къде точно са премеждията на Пинокио. При създаването на парка, деца от цяла Италия, както и от цял свят ще изпратят суми, за да помогнат за построяването. Самият Уолт Дисни ще изпрати 100 долара от свое име. Пощите в Италия разбират каква точно е идеята и се отказват да таксуват джобните пари в името на изкуството.
Ще открием виенско колело, бронзова статуя на Пинокио и още много други. През следващите години и други герои ще имат място в парка, а гид може да поведе младите гости на едно приключение, в което да разкаже кратко историята на дървената кукла, която иска да стане момче.
В годините напред са наети аниматори, които се преобличат като добрата фея, щурецът и дори самият Джепето. Създадена е фондация на името на Карло Колоди, с която да се продължи наследството.
Това явно е далеч по-добрият вариант за самия писател, неговото семейство е искало да го превърне в свещеник. През 1984 г. Карло напуска семинарията във Флоренция, а неговият чичо го съветва да изучава философия и реторика. С тази специалност се дипломира след две години и отива да работи в книжарници и издателства. Точно там открива и хора, които разбират защо книгите са от такова значение и как точно образованието ще даде много повече шансове на следващото поколение.
Между 1848 и 1859 г. бъдещият писател ще стане и доброволец в армията, защото иска да направи всичко възможно за италианското обединение. Пушката не може да даде това, което дава писалката и още на около 20 години той ще започне да работи като редактор на сатиричен вестник, който създава сам. След една година ще има и псевдоним и ще започне своята работа. Пинокио и неговите приключения идват едва през 1881 г. Пинокио идва в ключов момент, когато италианското самосъзнание и италианския език трябва да се наложат. Именно Карло помага за полагането на основните и на двете.
Тук има и политически послания за родителите. В един момент Пинокио е измамен и дава своите четири златни монети на лисицата и котката. Оплаква се в съда, а там съдията е маймуна с бяла брада и златни очила без никакви стъкла. Пинокио свършва в затвора, защото е жертва на престъплението. Съдебната система на Италия не е в най-големия си разцвет, а още по-забавното е, че го освобождават едва след доказването, че и самият затворник е измамник и трябва да бъде на свобода.
По-късно други момчета ще кажат на дървения герой, че трябва да се образова, за да не позволи на останалите хора да го командват и мамят. Има и случай, в който Колоди иска да убие Пинокио, но именно неговите редактори са на мнение, че той трябва да продължи да живее и да се превърне в легенда, защото по това време в Италия, именно децата имат нужда от герой. Авторът дори посочва, че горчивите лекарства могат да бъдат много по-лесни за даване с малко захар.
Точно този съвет успява да помогне на много болни и непослушни деца, които не обичат горчивия вкус. Едно от последните приключения на Пинокио е свързано със спасяването на Джепето. Биографията на Карло посочва, че тогава той е трябвало да работи за дълговете на своя собствен баща. Не случайно е използвана думата акула, защото повечето лихвари също са носили това име. Самият Карло Колоди никога не е имал деца, твърди се, че някога е имал дъщеря, но за нея не се знае нищо.
След неговата смърт, брат му Паоло ще изгори всички писма от други жени, които могат да си навлекат лошо реноме от писателя. Най-вероятно самият Колоди никога не е искал да създава семейство, възможно е смъртта на неговите братя и сестри да го е плашило достатъчно, за да не иска да преживява това отново. Единствено светът на Пинокио е бил връзка с истинското семейство. Макар и официално да няма деца, писателят може да се смята за възпитател и дори баща на едно цяло поколение в Италия, а защо не и в света?
