Карл Акелей – авантюристът, който улови дивия живот в Африка
Има личности в историята, които не получават необходимите заслуги за постиженията си. Понякога остават в архивите, но за разлика от холивудските им олицетворения, те преживяват всички. Карл Акелей е именно такава личност с много богат житейски опит. Известен е на света като препаратор, скулптур, биолог, изобретател и фотограф. Впрочем и до днес някои от животните, които се намират в американските музеи са изцяло негово дело. Въоръжен с двуцевка за слонове, стреляща с .577 милиметрови патрони (практически гаубица), Карл бил заплаха за всяко животно в дивото.
Роден е през 1864 г. във ферма в Ню Йорк. От самото начало проявава интерес към природата и животинския свят. Вместо да търси модерното забавление в музиката, както правят неговите приятели, Карл решава да рисува и се отдава смело на това изкуство, опитвайки се да пресъздаде колкото се може повече красотата на света около него. През 1883 г. отказва да учи в колеж и заминава за Рочестър, където работи като помощник препаратор на животни за Хенри Уорд. 11-часовите работни смени с един ден почивка не го правят богат и за всички си труд взима по 3.5 долара на седмица.
Макар и да правил каквото може, никога не оставал впечатлен от резултата. Неговият учител просто кормил труповете на животни, пълнил ги със слама и нито едно не приличало по никакъв начин на оригинала. В един момент решава да промени процеса и започва да подобрява процеса и освен това поставя животните в среда, която е доста по-близка от тази на неговия учител. Започва да продава макетите си в различни музеи и един ден прекрачва Американския музей на природата в Ню Йорк. Там след демонстрация на своите качества получава работа. Уговорката между двете страни е, че Карл ще получава финансиране за пътешествията, но ще препари животните безплатно.
Първата командировка е в Африка, където препараторът трябва да събере екземпляри за музея. Единственото недоволство е, че той самият не иска да бъде част от всички ловджии, които отиват и буквално избиват всичко, което излезе пред очите им. Вместо да избива, той предпочита да прави макети на животните и да показва на посетителите как например изглежда един музей. По този начин се надявал, че дори и след като животните бъдат избити, той ще може да показва на бъдещите поколения как изглежда един хипопотам например. Имайки предвид, че днес има достатъчно избити и изчезнали видове, можем да бъдем категорични, че Карл е бил прав в действията си. И това, което не можело да се препарира или се срещало рядко, Карл не го убивал.
Една вечер, след дълги разходки в Сомалия, препараторът решил да се върне обратно в лагера, като по пътя решава да вземе труповете на афикански глиган и хиена, които са отстреляни по-рано. На мястото баче не отркива нищо друго освен останки от телата на две животни и много кървави следи, водещи към храстите. Карл сваля пушката от рамото си и стреля с надеждата, че ще изплаши хищника. Стратегията му се оказва грешна, леопардът скача от храстите и го напада. След като не може да презареди пушката, Карл вдига ръце и не позволява на леопарда да го захапе за врата.
Леопардът го захапва за ръката и междувременно рита със задните си лапи, за да причиняваоще повече щети. При опит да измъкне ръката си, леопардът продължава да стиска още по-здраво. Единственото, което му остава е да натика ръката си по-навътре в устата на леопарда. Животното се задавя и го пуска. В следващите секунди авантюриста вдига леопарда и го тръшва на земята, скачайки с двете си колена върху тялото му, смачквайки го до смърт. Със свирепи рани по цялото тяло, възстановявайки се от малария и достатъчно умора от битката, Карл слага животното на рамо и го носи до лагера си и го препарира.
В друг случай решава да проследи слон заедно със своите африкански шерпи в Кения. Тръгва по следите на животното, но в гъстата гора успява да го изгуби. И след като следите изчезват, отрядът решава да си тръгне, но слонът имал други планове. С огромното си тяло и невероятната си скорост, той преминал през по-голямата част от групата, тъпчейки хора с крака и същевременно налагал любопитните с тежкия си хобот. Карл получил невероятен удар и лицето му се раздира от ухо до ухо, носът му е счупен, а от удара пада в калта. Докато се опитва да се изправи, за пореден път пушката му е далече от него, избърсва с ръка кръвта от лицето си, за да види как слонът се готви да го стъпче.
До последният момент си мисли, че ще успее да избяга от удара, но тогава слонът успява да стовари всичката си маса върху гръдния му кош, оставяйки го парализиран на земята. Около 12 ребра са счупени, белият му дроб е перфориран, а в следствие на болката припада. Това е последното, което си спомня. Шерпите по-късно ще разкажат, че слонът ги е преследвал известно време и след това е избягал. Едва след 5 часа успява да дойде в съзнание и прекарва около 3 месеца в болницата. Когато се възстановява, 46-годишният мъж отново започва работата.
Инцидентите на работното място тепърва идвали. По време на експедиция в Уганда, решава да застреля крокодил, който се пече на отсрещния бряг. Двамата с шерпата решават да преминат от другата страна, за да вземат плячката, когато друго влечуго изплува от дълбините и повлича шерпата. Връщането назад с плуване през реката е абсурдно, затова решава да използва тялото на вече убития крокодил като сал. За гребло използва приклада на пушката си.
В Конго отново се среща със стадо слонове, но препускащите животни не успяват да го сгазят. Най-вероятно е помнил болката от предишната среща. Ако слоновете се провалят, носорозите винаги са били успешни. По време на експедициите около 20 пъти е нападан от тези животни. Любим случай от историята му е момент, когато три носорога го нападат от различни посоки едновременно. Добрата новина е, че вече познавал природата на нападателя си. Носорогът може да се прицели и да напада в права линия, но зрението му е изключително лошо, когато става въпрос за странични атаки.
За периода от 1896 г. до 1926 г. Карл посещава Сомалия, Източна Африка и Конго. Работи по цял ден и спи около 4 часа на вечер, при това в някои от най-зловещите възможни условия. През това време се бори с малария и дизинтерия, събира животно и различни растения, които да изпрати обратно в музея. Получава и видео камера, която е била използвана за заснемането на битките по време на Първата Световна война. С нея записва за първи път горили и също така лов на африканско племе, което лови лъвове. Когато не се занимава с преследването на животни, пише материали за Nationa Geographic.
Става толкова известен, че често е канен от Теодорд Рузвелт да ходи на лов. В свободното си време опитомява маймунка, а когато и това му омръзва, решава да сключи брак с 20 години по-млада от него съпруга. Създава и устройство, което да излива цимент под налягане. Системата му по-късно се използва от Рузвелт за построяването на Панамския канал. Когато достига върховете на най-високата планина в Конго – планината Станли, попада на нов вид горили, които до този момент не са били известни на човечеството.
Успява да препарира един-два екземпляра, но съжалява цял живот за действията си. Затова лично говори с краля на Белгия и го моли да създаде фонд за опазването на тези екземпляри. Прилага същата тактика и с Рузвелт, като го кара да създава паркове за опазването на дивия живот в САЩ. През 1926 г. е отново в Конго и наблюдава същите горили, които преди време е успял да опише. За съжаление тялото му не може да понесе повече страдание и развива треска. Умира няколко дни след това и е погребан точно там, където е паднал покосен от болестта – в планината. Неговите екземпляри все още могат да бъдат открити в музея в Манхатан.
Заглавна снимка: By Bain News Service – http://hdl.loc.gov/loc.pnp/ggbain.37036, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8556590
