Как Бъз Олдрин си заслужава място в Аполо 11

| от |

Миналата година на 16 юли се навършиха 50 години от емблематичното кацане на Луната през 1969 г. Юбилеят привлече ново внимание към астронавтите от Аполо 11, които направиха това епично и емблематично пътешествие факт.

Заедно с Нийл Армстронг и Майкъл Колинс, Едвин „Бъз“ Олдрин беше част от екипажа на Аполо 11 и е вторият човек, който ходи по лунната повърхност. Той беше пилот на лунния модул за мисията, a неговите авиационни умения бяха несравними. Въпреки че Олдрин, разбира се, е известен с ролята си в първото кацане на Луната, той не избран да участва в мисията случайно. Освен че е първият астронавт с докторска степен, Олдрин е и много опитен пилот от ВВС на САЩ и получава отличие за службата си по време на Корейската война (1950-53).

Aldrin Apollo 11 original

Емблематичната снимка, която Нийл Армстронг прави на Бъз Олдрин на повърхността на Луната

Студент за пример, Олдрин постъпва във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт през 1947 г. и завършва трети в курса си през юни 1951 г. със степен бакалавър по машиностроене. Към този момент Корейската война е в пълен ход и Олдрин доброволно се присъединява към ВВС на САЩ. Назначен като втори лейтенант, той се обучава като пилот на реактивен изтребител и се е научава да лети на F-80 Shooting Star и F-86 Sabre.

След завършване на обучението си Олдрин е назначен в 16-та ескадрила изтребители и е изпратен в авиобаза Суон южно от Сеул, Южна Корея. Суон е превзет от Севернокорейската армия през 1950 г. след което е възстановен два месеца по-късно, преди да бъде евакуиран по време на китайската кампания от януари 1951 г. Сградите на базата са разрушени през този период и когато американските сили я завземат на 28 януари 1951 г. тя вече е в лошо състояние. Независимо от това, Суон се използва широко за патрулите на F-86 по поречието на река Ялу и „Алея МиГ“. Именно това е контекстът, в който Олдрин започва активната служба в Корея от декември 1952 г.

 Creative Commons Attribution-Share Alike 4.0 International

F-86 Sabre

Олдрин лети в 66 бойни мисии с F-86 Sabre по време на войната и е отговорен за свалянето на два вражески самолета МиГ-15. Първата му въздушна победа е на 14 май 1953 г., когато лети на юг от река Ялу. Два самолета МиГ се появяват под самолета на Олдрин и той открива огън по един от тях. МиГ-ът е свален, а камерата на Олдрин прави кадри на пилота, който катапултира от самолета. Драматичните снимки са публикувани в списание Life на следващия месец.

EJECTION OF A MIG PILOT - This unusual sequence of photos, taken by gun camera film of a U.S. Air Force F-86 "Sabre"... - NARA - 542261

Кадри от катапултирането

На 4 юни 1953 г., само няколко седмици след този инцидент, Олдрин постигна втората си въздушна победа. Докато придружава американски самолет от 39-та изтребителна ескадрила по време на атака срещу севернокорейска авиобаза, F-86 на Олдрин не можеше да поддържа скорост със своите колеги от ескадрилата. По време на мисията МиГ се приближи до самолета на Олдрин отгоре и те започват борба.

С ловки бойни маневри и тактики двата самолета се опитват да се поставят зад другия. Олдрин успява пръв да прелети зад МиГ-а, но мерникът на оръжието на самолета му забива. Така той се прицелва на око и стреля по противника, след което се издига, за да избегне сблъсък на ниска височина. Изстрелите му успяват да улучат целта и Олдрин вижда как пилотът катапултира, въпреки че не е сигурен дали има достатъчно време парашутът му да се отвори.

Бъз завърши службата си в Корея през декември 1953 г. и е удостоен с два кръста за отличителен пилотаж и три медала за своята служба. Той след това става инструктор по въздушна стрелба, а по-късно лети на F-100 Super Sabre, които са въоръжени с ядрено оръжие в Германия. Активната служба на Олдрин във ВВС на САЩ значително допринася за избирането му за астронавт на НАСА през октомври 1963 г.

От кандидатите се изисква да имат богат опит като тестови пилоти или 1000 часа летателно време с реактивни самолети. Въпреки че не е бил тестови пилот, Олдрин има повече от достатъчно от необходимия опит с реактивните самолети. След като се присъединява към военновъздушните сили, той натрупва над 2500 часа летателно време, 2200 от които са с необходимите самолети. 66-те му бойни мисии бяха допринесли значително за това. Като и при неговия колега, също ветеран, Нийл Армстронг, Корейската война е важна първа стъпка за пътуването на Олдрин до Луната.

 
 
Коментарите са изключени за Как Бъз Олдрин си заслужава място в Аполо 11