„Изкуството на бизнеса”: Тед Търнър – Кралят на кабелната телевизия
Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
Ако попитате какво е общото между най-голямото стадо бизони в света, първата денонощна новинарска телевизия на планетата и прочутата анимация „Капитан Планета“, вероятно ще предизвикате учудените и несигурни погледи на хората. На пръв поглед между тези неща не може да съществува никаква логична връзка, но тя е факт – техен собственик и създател е един и същи човек. През годините е наричан по най-различни начини – „Устата на Юга“, „Капитан Скандален“ и „Кралят на кабеларките“. В портфолиото му стоят още най-големите филмови архиви на САЩ, втората най-популярна кеч-федерация в историята – WCW, както и рекорда за най-едър земевладелец в САЩ преди 2011 г. Всичко това, и много повече, е съчетано в един човек, който е сбъднал мечтата не само на американците, но и на всеки капиталист на планетата – Тед Търнър.
Робърт Едуард Търнър III е роден на 19 ноември 1938 г. в град Синсинати, щата Охайо. Бащиният род Търнър е почти разорен след Голямата депресия и бащата Робърт Едуард II, който всички наричат „Ед“ напуска своя роден щат Мисисипи и се премества в Синсинати, където започва работа като агент за продажба на коли и реклама. Там съдбата го среща с Флорънс Рууни – млада дама, която наскоро губи своя годеник, който умира от апандисит ден преди дългоочакваната им сватба.
След раждането на Тед през 1938 г., семейството заживява в Синсинати, споделяйки грижите за първото внуче с всички налични баби и дядовци в различните щати. През 1942 г. Тед е оставен на грижите на своите роднини, докато баща му постъпва във флота след атаката над Пърл Харбър. Детските години прекарани в горите и поляните на щата Мисисипи изиграват ключова роля в бъдещето на Търнър, обвързвайки завинаги съдбата му с каузата на природозащитниците.
Младежките години на Търнър минават около различните клонове на семейството му. Баща му се завръща от фронта с изострени проблеми с цигарите и алкохола, а семейната среда далеч не е идилична. Строг и много взискателен, Ед Търнър се опитва да даде на Тед най-доброто възможно образование и същевременно от рано да го научи да работи и да изкарва сам прехраната си. По спомени на Тед, първата му работа е през лятото на 1947 г., когато трябва да се грижи за моравата пред семейната им къща срещу съответното заплащане.
През 1952 г. Тед е изпратен във военно-религиозното училище „МакКали“ в Чатануга, щата Тенеси. Годините му там са тежки – дребен и по-малък от всички останали, които живеят в училищния пансион, Тед се превръща в мишена за тормоз. С хитрост, нахалство и чести проблеми с учителите, Търнър успява да си спечели репутация на бунтар и да оформи малък приятелски кръг, който е спасението му от тежката социална среда в училището. Промяната в живота му настъпва в десети клас, когато сестра му Мери Джейн развива тежко автоимунно заболяване, което се превръща в трагедия за цялото семейство. Тед зарязва непристойното поведение в училище и бързо се стяга, постигайки отлични оценки. По същото време развива страстна любов към класическата литература и изчита голяма част от достъпните в училищната библиотека заглавия.
След като завършва „МакКали“, Търнър кандидатства в университета Браун. Баща му, който вече е разширил значително бизнеса си, превръщайки се в познато име в областта на рекламите и билбордовете, е ужасен от избора на специализация на младия Тед. Младежът решава да следва Класическа филология, вдъхновен от един от професорите в Браун, на чиято лекция присъства. Ед Търнър пише на сина си писмо, в което надълго и широко се опитва да „вразуми“ наследника си, увещавайки го, че класическите науки са полезни само за онези, които искат да дружат в живота си със шепа странници и мечтатели.
Типично в свой стил, Тед Търнър взема писмото и го дава за отпечатване в студентския вестник на университета Браун. Възползвайки се напълно от възможностите на Браун, Тед става част от братството Капа-Сигма – едно от петте най-големи в света и също така става капитан на отбора по гребане. В крайна сметка, след няколко семестъра, Тед Търнър решава да смени насоката на колежанското си образование и да запише икономика, но точно тогава става жертва на студентския живот – заловен е с момиче в момчешкото общежитие и е изключен от Браун. За негова утеха, през 1989 г. университетът Браун му дава почетна бакалавърска степен по икономика, след като Търнър отдавна е спечелили първия си милион.
След като е изключен, Тънър се прибира у дома в Синсинати, но баща му Ед не му дава време за губене и го назначава за свой представител в град Мейкън, щата Джорджия. Едва на 21, Тед се впуска с пълна пара в рекламния бизнес. Съдбата му готви тежка изненада. През 1963 г. Ед Търнър се самоубива и 24-годишният Тед застава начело на бащината си компания – Търнър Адвъртайзинг, която към онзи момент е водещ търговски промоутър в редица ключови градове на американския югоизток – Мейкън, Савана, Кълъмбъс и Чарлстън. Развитието на поп-културата и добрата икономическа база в началото на Виетнамската война позволяват на Тед да развие бизнеса си. След 1967 г. той започва да инвестира част от натрупаните печалби в местни медии, закупувайки няколко радиостанции.
Ключовата стъпка напред в медийния бизнес идва през 1969 г., когато Търнър решава да разпродаде няколкото радио станции и да закупи фалиращ телевизионен канал, излъчван в град Атланта, щата Джорджия. Програмата е ребрандирана под името WTCG и бавно започва да трупа популярност. Стратегията на Тед е да изкупува на безценица телевизионни програми, които отпадат от независими местни и национални теле канали, след което да ги пуска в своя ефир. Сред шоу програмите доминират стари филми, отдавна минали през кино салоните, някои популярни анимационни поредици от 40-те и 50-те години, както и находчива новинарска емисия по никое време – в 15:00, водена от мъж в шарена риза със строга вратовръзка, на когото партнира немска овчарка на име Рекс.
Каналът натрупва достатъчно средства и през 1972 г. Търнър купува правата за излъчване на мачовете на „Атланта Бийвърс“ и „Атланта Хоукс“. Четири години по-късно, държавният медиен надзор разрешава на Търнър да използва спътников сигнал, за да разпространява съдържанието на WTCG в цялата страна. Излизайки на голямата телевизионна сцена, Търнър ребрандира продукта още веднъж, наричайки го „Супер-програмата“. С богата палитра от филмови класики, любими анимации и спортни програми, телевизията на Търнър скоро се сдобива с над 2 милиона абонати в САЩ, а в комбинация с рекламния му бизнес, който върви успоредно с медийния, личното богатство на Търнър се увеличава рязко на над 100 000 000$.
През същата 1976 г., възползвайки се от нарасналите си приходи, Тед започва да инвестира в недвижимо имущество, закупувайки първото от множеството си ранчота за сумата от 2 милиона долара. Скоро след това Търнър купува двата основни отбора на Атланта – „Бобрите“ (бейзбол) и „Ястребите“ (баскетбол), завъртайки мачовете им като неделима част от своята нарастваща телевизионна империя, прекръстена през 1978 г. на TBS – Turner Broadcasting System.
През 1978 г. Търнър започва да разработва нов, дързък медиен проект – денонощна, непрекъсната новинарска телевизия. Първоначалната инвестиция възлиза на над 20 милиона долара, заедно със значителни суми за първите годишни бюджети преди рекламните приходи да могат да балансират разходите. Търнър оформя екип от 300 души и закупува най-модерната за онова време апаратура, сателитна връзка и права за излъчване в цялата страна.
Новият канал получава името „Кабелна Новинарска Мрежа“ – CNN, с което остава прочут и до днес. По повод плана си за медийно перпето мобиле, Търнър заявява, че каналът ще започне с химна на САЩ при стартирането си и единственото прекъсване, което ще се допусне, ще бъде един финален клип, който да се пусне когато дойде Страшния съд. Теч на данни през 2016 г. показва, че такова „Видео за Армагедон“ е действително заснето и съхранявано в архива на CNN.
През 1986 г. Търнър завършва дълъг и сложен процес около придобиването, а след това и препродаването на правата на „Метро-Голдуин-Майер“. В резултат на това целият филмов архив на компанията до 1986 г. става собственост на Търнър, който започва да разпространява класиките по своите канали. В един ход, който вбесява киноиндустрията, Тед решава да започне допълнително оцветяване на чернобелите ленти и да излъчва новите версии на екран.
Действията му предизвикват две неща – обществен скандал и създаване на нов фонд в Библиотеката на Конгреса, където всички стари филми в САЩ започват да се съхраняват в своята оригинална версия. Кинокритиците наричат деня, в който „Казабланка“ излиза в цвят „най-тъжният в историята на киното“. За да излъчва старите ленти в по-подреден маниер, Търнър създава канала TNT, който през 1994 г. се трансформира в TCM, като към архива на MGM се добавят и ленти от архива на Уорнър.
Успоредно с кино бизнеса, Търнър се захваща и със света на популярните забавления. Наред с други предавания и формати, които придобива, Тед става собственик на кеч федерацията WCW от която изгряват имената на Мачо Мен, Грамадата, Буукър Т, Рейзър Рамон, Голдбърг и Стинг. Сред легендите на кеча, които Търнър привлича за известно време, е и Хълк Хоугън, с което компанията му официално се превръща в конкурент и опонент на управляваната от Винс Макмеън WWF.
Кечът, бейзболът, баскетболът, новините и филмите се оказват недостатъчни за въображението и амбицията на Тед. През 1990 г. той създава „Фондация Търнър“ за подпомагане на всякакви проекти и начинания за опазване на природата и за помощ на различни социални групи. В резултат от нейната дейност, Тед дарява над 4 милиарда долара за различни каузи през следващите 30 години. Като част от проектите на фондацията е и популяризиране на борбата на природозащитниците сред младите и подрастващите. За целта е създаден специален анимационен продукт, посветен на група тийнейджъри, обединени около първия екологичен супер герой в историята – „Капитан Планета“.
Анимациите явно влизат под кожата на Тед, защото през 1992 г. той решава да обедини огромния анимационен архив, с който разполага и трупа още от 1969 г. и да създаде канал, посветен изцяло на децата, който впоследствие ще се превърне в собствен бранд за милиони – Cartoon Network. Анимационните програми, които стартират по телевизията бързо се превръщат в мания за милиони деца по света и на практика оформят културата и светогледа на поколението, израснало през 1990-те и 2000-те.
Главоломният успех на медийната империя на Търнър привлича вниманието на вероятно най-големия медиен конгломерат в САЩ през 90-те – Тайм Уорнър. През 1996 г. TBS е купена от Тайм Уорнър, а Тед Търнър влиза в борда на управителите на мегакомпанията като притежател на най-големия единичен пакет акции. Следват няколко години на бурни успехи, а личното му богатство се оценява на близо 10 милиарда долара.
Дори и Тед обаче не е имунизиран към провалите. В самия край на XX в. американската икономика изживява тежка икономическа рецесия, свързана и със срива на финансовите пазари в Източна Азия през 1997 г. Така наречения „Дот ком балон“ води до рухване на акциите на Тайм Уорнър и финансова катастрофа за акционерите. Според различни оценки, Тед Търнър губи около 7 милиарда долара в хода на кризата.
Този провал бележи и постепенното оттегляне на Търнър от света на медиите. Той разпродава по-голямата част от дъщерните си компании за да покрие разходите и загубите, причинени от финансовата криза. В крайна сметка, Тед пренасочва вниманието си към опазването на околната среда, развитието на своя значителен поземлен фон и изграждането на голяма верига от екологични заведения за хранене, известна като “Ted’s Montana Grill“. Възползвайки се от множеството си имоти, Търнър изгражда и няколко отделни компании в сферата на почивките и туристическия бизнес.
Личният живот на Търнър също не е от най-спокойните. Той се жени три пъти – за Джуди Ний, Джейн Шърли Смит и за Джейн Фонда, като и трите брака завършват с развод. От съпругите си, Тед има общо пет деца. През 2013 г. един от синовете му – Робърт Едуард се кандидатира за конгресмен в Южна Каролина, но не успява да получи поста. Според слухове, възрастният Тед продължава да е сред желаните ергени в САЩ и дори веднъж самият той споделя, че има едновременно четири приятелки.
Днес богатството на Тед Търнър се оценява на 2 200 000 000 долара. Макар и да е далеч от славните си дни в края на 90-те, милиардерът оставя след себе си огромно наследство. Като се започне от кино индустрията, развлекателните програми и новинарските емисии и се стигне до опазването на природата, името на Тед Търнър несъмнено ще присъства в историята на XX и XXI в. като човек, променил завинаги смисъла и мащаба на медиите по целия свят.
