Иван Илин като корен на руската философия и Владимир Путин

Фашизмът е елемент, който продължава да се прокрадва в Европа и Северна Америка. Не е нещо, което може да изчезне или да бъде изгубено. Последният път, когато подобно явление се роди на сцената, светът претърпя глобален конфликт, а след това и студена война, която беше на път да прерасне в тази посока. Самият Енцо Траверсо продължава да твърди, че това е един от много сериозните и непримирими феномени, които не би трябвало да съществуват днес.

За изненада на редица прогнози ще открием, че точно това движение може да се открие във Франция и Италия, Белгия и Австрия, включително и в Германия, където много често на избори, точно такива формации са близо до спечелване на власт. Демокрацията не печели особени позитиви, особено след като различните свободи тежат на едни и са желани от други. Не е трудно да открием, че финансите играят голяма роля, начинът на разпределение на блага, високите санкции и наказания ще дойдат в повече за мнозина.

Да не забравяме, че дори и с толкова свобода, именно демократичните страни стават все по-сериозни и активни в следенето, поставянето на камери, подслушването и дори следенето от мобилни приложения и още много други. С толкова много допълнителни бонуси от демокрация е логично да забележим, че не всеки е доволен от това движение. Някои от последните режими, които продължават да съществуват, са именно тоталитарните режими – властта е насочена само и единствено в един човек, макар и понякога да има други законови структури под него.

Разбира се, не е трудно да открием, че Владимир Путин стои именно в центъра на една такава, другият такъв член е Реджеп Ердоган. Интересен факт е, че дори и в този вид управление ще открием наличието на философия. За целта трябва да обърнем внимание на Александър Дугин, като много често той е наричан именно Конър Линч. Различни издания го смятат за една от естествение връзки между Путин, Ердоган и Тръмп. Дугин гребе с шепи от постмодернизма на Хайдигер, но добавя и апокалиптичния мистицизъм, за да оформи глобалното крайно дясно, което наблюдаваме в момента.

Ако потърсим връзка между Съветска Русия и Нацистка Германия, лесно ще забележим, че ранните руски мислители и интелектуалци ще вземат и много фашисткия философ Иван Илин. Единственият проблем е, че във времена като днешните ще е много по-добре Владимир Путин да използва една специална мисъл на Илин:

„Политиките са изкуството за идентифициране на врага и неговото неутрализиране.“

Войната може да бъде пропусната. За Илин има много истории, но една от всички е, че точно този философ смята, че Русия е страната, която може и трябва да управлява света, особено след като дори Бог в този момент агонизира. Илин продължава да се смята за любим философ на Путин, но същевременно е и конспиративен теоретик, руски националист с изградено ядро от фашистки науки и симпатии.

Не случайно именно той е най-често цитиран от настоящия лидер на Руската федерация. Най-точното описание за този герой е „Руско-християнски фашизъм“, който комбинира своето мислене от руската революция, напоява го с малко немски идеализъм и психоанализа, добавя капка италиански фашизъм и завършва всичко това с прикритие от популярното християнство. С други думи, Илин ще ни каже, че този свят е разбит и има нужда от изкупление. Такова може да бъде постигнато само с нация, способна да се справи с абсолютните политики, а за да се случи това – Русия трябва да разгърне своя пълен потенциал.

Точно това движение ще включи философът и днешният президент в основата на популярните крайно десни движения на Европа, както и на запад. Няма ангели в рая и ще забележим, че мечтата за глобална доминация, колкото и безумна да изглежда тя в днешно време, продължава да се налага.

Ето защо и мнозина често описват това вълнение като квази-мистичното вярване в съдбата на държавите и техните владетели, което поставя настрани нуждата от закони за наблюдение и различни процедури, за да може да има пълното улавяне на физическите реалности. С други думи, всеки един закон и норма, могат да бъдат изместени, за да се постави основната болна амбиция за световна доминация.

Няма как да отречем, че един от най-опасните режими и политически движения на 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век, могат днес да се шлифоват и върнат днес с малко повече подобрения. За да работи фашизма днес има и някои много елементарни и лесно осъществими стъпки. Извършва се тотална промяна социалната йерархия през погледа на консервативното. Няма как повече да има социален напред, ако това не се случва с благословията на политическата система.

Не случайно днес ще открием, че много от фирмите и инвеститорите в Русия предпочитат да избягват бизнеса с тях. Не говорим за санкциите, които се наложиха, а за факта, че много преди това се говори за наличието на най-различни видове мародерства, изнудване и още много други. Все пак точно това се случва с един от най-големите американски хедж фондове в Русия, точно по тази причина умира и Магнитски.

Следователно тук говорим за успех, позволен единствено от управлението, а свободата се свежда до познание на мястото, в което индивидуалната личност трябва да се намира. С други думи, свободни сте в определен периметър, който може да е локация или сфера, но не повече от това. Къде стои демокрацията в тази система? Тя е формалност или просто ритуал. Гласува се, за да се потвърди колективно присъствието на единствения лидер, а в случай, че гласовете посочват друго, те бързо ще се променят.

Гласовете не се пускат, за да се демонстрира избор. Във фашизма, въпросният човек трябва да бъде само и единствено герой на народа – някаква мистична фигура, родена от нуждите и изискванията. Най-важното е, че в този режим няма място за други мисли и критики – индивидуалната мисъл е мъртва. За Илин и други философи в това движение, светът е създаден като грешка и след това е изоставен.

Хората са натоварени със задачата да съществуват по някакъв начин, като именно лидерите трябва да наложат новия ред. Илин представя беззаконието като грях, но толкова чист и силен, че точно това го прави практически неуязвим. Той е точно толкова стар, колкото и желанието за унищожението на черния запад. В неговата глава, перверзната форма на християнство трябва да отхвърля Исус, икономическите процеси трябва да спрат да се прикриват зад невинното и трябва да се върнат назад към постмодерното.

Историята се повтаря отново и отново, но когато започнем да мислим и да добавяме фалшивите качества на една страна, едно общество и още по-лошо – един човек, то нищо добро не може да ни очаква. За съжаление и настоящите събития показват точно това. Отказът да се съгласите с изкуствено поставената корона, спокойно може да се подготвите за оръжието и срещата с него.