Начинът, по който реагираме на аргументи или мнения, които се различават от нашите, може да има сериозни последици. Вероятно всички сме имали случаи, в които всеки от участниците смята, че е прав, и нещата просто не стигат до никъде. Според ново психологическо проучване тази ситуация може да бъде причинена от предубеденост, известна като „илюзия за достатъчност на информацията“, при която хората са склонни да приемат, че разполагат с цялата необходима им информация, дори когато това не е така.
Когато става въпрос за разбиране на реалността, хората са доста глупави: ние всички имаме различни предразсъдъци, които размиват границите между предположенията ни за това как мислим, че стоят нещата, и това как стоят те в действителност.
Например психолозите знаят, че хората по подразбиране вярват, че техните лични, субективни възгледи представляват обективно разбиране за реалността. Това явление, известно като наивен реализъм, може да доведе до различни проблеми, когато се опитваме да се ориентираме в различните гледни точки. Ако хората не са съгласни с нас по дадена тема – като например правото на аборт, израелско-палестинските отношения или изменението на климата – става лесно да ги отхвърлим, тъй като те или разчитат на грешна информация, или не желаят, или не са способни да мислят логично, или просто се поддават на собствените си предразсъдъци.
Накратко, мозъкът ни се затруднява да възприеме чуждите възгледи като правилни.
Но наивният реализъм не е единственото предизвикателство, което трябва да се преодолее. Изследователи от щатския университет в Охайо, Станфордския университет и университета Джон Хопкинс сега изтъкват и една допълнителна предубеденост, която наричат „илюзия за достатъчност на информацията“. Това ново предубеждение кара хората да си мислят, че разполагат с достатъчно информация, за да разберат дадена ситуация и да вземат правилни решения, въпреки че често няма как да знаят какво не знаят.
„От Сократ до Ръмсфелд хората често признават, че има много неща, които не знаят, включително т. нар. „неизвестни неизвестни“,“ обясняват изследователите в своето проучване. „Ние твърдим, че друга нагласа – сравнима с предположенията на наивните реалисти, че виждат обективна реалност – е именно това, че хората не отчитат неизвестните им неизвестни.“
Така хората се ориентират в своя социален свят с увереност, приемайки, че разполагат с цялата информация, от която се нуждаят, формират мнения и затвърждават ценности и поведения, без да си дават сметка колко много неща не знаят, че не знаят.
„Например – обяснява екипът – спирате зад кола, която пък е спрял на знак „Стоп“; след малко трафикът затихва, но колата пред вас не тръгва; надувате клаксона, но нищо; в един момент обаче виждате майка с количка да се качва на тротоара и си давате сметка, че автомобилът пред вас не тръгва, защото тя е пресичала. Просто не сте разполагали с важна информация, която първият шофьор е имал, и не сте си дали сметка за това.“
Това може да изглежда като тривиален пример, но той олицетворява явление, което може да има значение за много по-сериозни ситуации, свързани с политика или пък лични отношения.
За да демонстрира тази специфична пристрастност и как тя се различава от наивния реализъм, екипът анкетира 1261 американци чрез онлайн платформата Prolific. Участниците прочитат статия за недостиг на вода в хипотетично училище. Едната група чете статия, в която се предлагали аргументи защо училището трябва да се слее с друго училище, а втората група – статия, в която се обсъждало само защо училището трябва да остане отделно и се надява на решение на проблема. След това контролната група чете всички аргументи в полза на сливането или не.
Екипът установява, че повечето хора от първа и втора група – за сливане и за отделяне – смятат, че разполагат с достатъчно информация, за да вземат решение за бъдещето на училището. За разлика от тях само около 55% от контролната група смятат, че училището трябва да се слее. Тези, които разполагат с половината информация, имат и по-голяма увереност, че другите хора ще направят същия избор като тях.
„Това изследване предоставя доказателства, че хората предполагат, че притежават адекватна информация – дори когато им липсва половината от съответната информация или пропускат важна гледна точка. Освен това те предполагат умерено високо ниво на компетентност, за да направят справедлива и внимателна оценка на информацията при вземането на решенията си“, обяснява екипът.
Интересно е, че изследването показва също, че някои участници са склонни да променят препоръките си, след като се запознаят с другата половина от аргумента.
След като на тези хора била предоставена останалата част от аргументите, резултатите били сравними с тези, изразени от контролната група, като около 55% от тях подкрепили сливането, а 45% – оставането.
„Противно на нашите очаквания – въпреки че повечето от участниците, които в крайна сметка прочитат втората статия и получават пълния набор от информация, се придържат към първоначалната си препоръка – общите окончателни препоръки от тези групи стават неразличими от тези на контролната група.“
Резултатите показват, че споделянето на набор от различна информация може да доведе до по-голямо съгласие. Те също така показват, че илюзията за адекватност на информацията може да бъде преодоляна чрез определено ниво на самосъзнание.
„Въпреки че хората често не си дават сметка, че не знаят какво не знаят, може би има мъдрост в това да се приеме, че липсва някаква релевантна информация“, заключава екипът. „В свят на чудовищна поляризация и съмнителна информация това смирение – и съответното любопитство за това каква информация липсва – може да ни помогне да възприемем по-добре гледната точка на другите, преди да ги съдим.“